Главният редактор на Еurochicago.com Петър Стаматов се обръща с Отворено писмо до всички, които се чувстват българи, където и да се намират по света. Писмото е изпратено и до двама бивши председатели на ДАБЧ – водещата на предаването „Облаче ле бяло“ г-жа Райна Манжукова и до доц. Пламен Павлов. В поредния брой на предаването „Облаче ле бяло“, което се излъчва по ТВ „Скат“ всяка събота от 16 часа българско време, текстът на това Отворено писмо или части от него ще бъдат прочетени в ефира на предаването.
В Отвореното писмо се казва:
„Искам в началото да вметна, че преди броени дни нашето издание навърши 10 години (първият материал бе качен на сайта по случай Новата 2004 година). Но това не е важното. По-важното е, че през цялата декада основна наша тема е: българската емиграция и българските общности не само в Чикаго, но и по света. На страниците ни често има теми и за българите в Македония, и за бесарабските, и за банатските българи, както и за изселниците в Турция, и пр. Публикували сме и ваши мнения – тема, четена повече от сто хиляди пъти и е сред най-коментираните, е: „Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина „.
Но по света вече има много подобни на нас български издания, които не остават по-назад. За съжаление (не е за гордост този факт), няма друго издание, което вече 5 години постоянно да говори, настоява и отстоява правото на съществуване на Обществените съвети и Националния съвет на българите в чужбина. На нашите страници ние активно и последователно пишем и публикуваме статии (вече са трицифрено число) и коментари (отдавна минаха хиляда) за самоуправлението на българската емиграция и общности в чужбина.
Ето тези, публикувани от нас материали, ми дават правото днес да се обърна към вашите зрители с това отворено писмо. Обръщам се не като член на Временните Обществени съвети (ВОС), какъвто не съм, и не като журналист, какъвто понякога погрешно ме считат, а като човек, българин, икономически емигрант от Виденовата криза, с нежелание напуснал България. Човек, който с екипа на Еврочикаго, търсейки път към корените си, за последните 10 години не е видял по-добро решение от предложенията за независими и изборни Обществени съвети, Национален съвет и избирателен район „Чужбина“.
Ще изброя основните грешки, които забелязвам, че хората допускат, разбирайки отскоро за тези съвети и уж новонаписаната стратегия.
Първи и най-важен факт – всичко все още е ПРОЕКТ и нищо не е окончателно. Не само Президентството, но и хората от ВОС, пръснати на 5 континента , настояват да се чуят и вземат предвид всички мнения и препоръки, и ако трябва ще отстояват с всеки един разумните му предложения, стига да са реализируеми в кратки срокове. Нещата, които изискват повече време, ще останат за след изборите на Независимия Съвет, който да ги доработи. Представяте ли си колко по-добре щеше да бъде този закон от 2000 г., дори непълен и не особено актуален, до днес да бе работил! А вместо това – само приказки и никакви дела.
Идеята за този закон и стратегия е поне на 15 години. Разработвана от ДАБЧ, но остава мъртвородена, защото в нея почти липсва участието на българските граждани в чужбина. Временните ОС и техните симпатизанти обърнаха внимание на управляващите, че сме достигнали до един етап, от който връщане назад няма. Състоянието на България е такова, че работещите български граждани извън Родината са повече от работещите в страната, образователният им ценз е по-висок, производителността и доходите им са неколкократно по-високи. Което е причината в чужбина да се раждат все повече здрави български деца, за разлика от България, на която много специалисти и научни институти предричат демографски апокалипсис и изчезване на българската нация. Болната българска държава вече не може да се лиши от парите и ръцете на нито един български гражданин.“
Еврочикаго ще публикува по-късно целия текст на това Отворено писмо (вж. ТУК).
