Представяме ви едно стихотворение на Николай Каракаш, ученик от Българския културно-просветен център „Аз Буки Веди“ – Одеса, Украйна.
Връштам се при баба пак
А сърцето напред мене
Бърза в село, във Чийший
Мойта рода да посрещна
Дядо чака на баиря
Първя иска да ма виде
Баба гледа през вратата
Баницата бърза, вие
Чакат ме и с тва живеят
Щото няма и за тях
Точно като и за мене
Нийде по–желанен свят
Дядо казва: „Ти прощавай,
Ако някой те обижда
И на всичките помагай
Бог отгоре всичко вижда.
Ний сме българе и трябва
С гордост в хора да вървим,
В нашта сила и подкрепка
Никой да ни са усъмни.
През два деня се завръщам
Баба плаче, не ме пуща
Аз не плача, хем, че искам
Знам, че има дума „трябва“
Аз съм мъж и твърдо зная
Българска е в мен кръвта
И какъв ли да ни стана
Няма от тва да се отрека.
Николай Каракаш
Бих възкликнала „Невероятно!“, но… няма да го направя. Защото няма да е вярно! Напротив, съвсем вероятно е! Защото такива са децата ни в Бесарабия. Просто не всички могат да го изразят. А средища като „Аз Буки Веди“ правят именно това – култивират в децата това чувство към род и родина, което иначе им е заложено генетично, помагат им да го изразят с думи, с такива, красиви и искрени думи!
На снимката са 12-годишният Николай е отляво. Това са две братчета. Невероятно талантливи деца от едно прекрасно българско семейство Иван и Люба Каракаш. А „главният герой“, освен поет е и роден актьор. Той изигра главната роля в постановката „Даваш, ли, даваш, балкаджи, Йово“ в концертната програма посветена на 3 Март -Националния празник на главната сцена на Двореца за студентите в гр. Одеса през 2013 г. Имам обещанието „АЗ Буки Веди“ да ми гостува в „Облаче ле бяло“ и да покажем всичките тези прекрасни неща, които правят те в Одеса с помощта на Конгреса на българите в Украйна.