Радослав Стоянов, правозащитник от Българския хелзинкски комитет (и хомосексуалист), жестоко се обидил от думата „цикъл“ в статия на Карбовски от 10 ноември 2013 г. (www.lentata.com, „Краят“) . Той се възмутил, че в цитираната статия има дискриминация по признак „пол“.
Цитат от статията на Карбовски:
„След четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа. Политиката, от която се вълнувахме, онази в душиците ни и желанията ни да влияем на събитията. Хиляди искащи да протестират видяха как техният човешки и граждански протест се пришива към Автобусите. Автобусната политика компрометира политиката въобще, автобусният протест смазва обикновения протест.“
Обиденият Стоянов пратил сигнал до Комисията за защита от дискриминация. (Факсилиме от сигнала може да се види по-долу – бел.ред. – Факсимилето е взето от публикация в www.lentata.com. ) В сигнала се обяснява, че с този текст били засегнати „едновременно три състава на нарушения по Закона за защита от дискриминация – „тормоз“, „сексуален тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“… И потърпевши от това били всички лица от женски пол на територията на Р. България.
Бре… Дълбоко се почувствах засегната 🙂 То аз с Карбовски никога не съм общувала лично, пък той да ми упражни такъв „сексуален тормоз“… А горкият борец на правата ми Стоянов, който при това това, каквото и да прави, не може милият да знае какво значи женски цикъл, така самоотвержено ме е защитил… Всички лица от женски пол в тази република е защитил от „тормоз“ и „дискриминация“, макар че той самият и сексуален тормоз към жени няма как да знае какво точно значи.
Но да се върнем към „нарушените права“, за които се бори правозащитникът от Българския хелзинкски комитет Радослав Стоянов. Без да съм особен почитател на цветистия понякога език на Мартин Карбовски, се налага да напиша нещо в негова защита. И даже не точно в негова, а в защита на свободата на словото, срещу лесни спекулации и опити за действителен, не измислен тормоз.
Първо, във въпросната статия на Карбовски се обижда политическата класа в България, не българските жени. (Нищо, че политиката е била сравнена с лека жена в цикъл, то и това сравнение е „бедно“ вече…) Второ, свободата на изразяване на един журналист не може да бъде заплашвана от съмнително радикални правозащитници за щяло и не щяло. Трето, със сезирания на Комисията за защита от дискриминация по подобни поводи може само да се провокират излишно хомофобски настроения – нещо, което едва ли би желал въпросният Стоянов.
А ако той не разбира в какво собствено се състои неадекватността на подадения от него сигнал и защо човешките права не бива да се превръщат в повод за извращаващи смисъла на демократичните ценности сигнали, толкова по-зле.
Както е написал и самият „нарушител на правата ми“ Карбовски в станалата повод за сезиране на КЗК статия: „Със сухи очи виждам как всеки ден нормалността си отива от мен. Майка му стара, дори и с това изречение се оказва, че служа на нечий политически изказ. Безсмислено е да мислиш. Смисълът отдавна е яхнат от някого и на езика му има желязна юзда…“
Мариана Христова
