Видео-обръщение на координаторите на инициативата за събиране на подписи във Великобритания за свикването на национален референдум през май 2014 г.
.
Във видеото участват българи от Англия и самите координатори:
Димитър Димитров – студент
Николай Барулов – режисьор
Атанас Шиков – www.bghelp.co.uk
С подкрепата на Инициативен комитет за провеждане на национален референдум за изборна реформа в България.
„Дали си във Великобритания, дали си в България – става въпрос за твоята Родина. Това е като да кажеш, примерно – твоите родители живеят в Испания, а ти си в България, и вече не са ти родители, защото са в Испания, или във Великобритания, или където и да са по света. Те са ти родители. Както и за мене България е България, където и да съм. И наистина трябва да се съберем всичките, да се обединим като нация. И настина трябва да сложим край на всичко и да почнем наново.“ – казва един от българите във Великобритания, записан във видеото по-горе.
Повече може да научите от Подписка за референдум за нова изборна система на адрес:
www.news-bg-abroad.com
И накрая, разказ на една българка от Испания, така, както го е написала във Фейсбук:
„Вчера събирах подписи пред църквата, минаха около 100 българи, 35 от тях се подписаха (признавам, не очаквах и това). Застанах в 10 часа срещу входа и умувам: Редно ли е да водя агитации, след като съм изписала табела… и реших да говоря само с тия, които се спират. В един момент две българки излизат от църквата. Започнах да им обяснявам, но те не ми дадоха възможност да се доизкажа, врътнаха се и гърбом ми казаха, че нищо не са видели от България и да й пратя много поздрави… Кой съм аз,че да ги съдя… Малко след това от църквата дойде една възрастна жена, над 60-годишна, изглеждаше съвсем обикновено, усмихваше се сконфузено, без да каже нищо взе химикалката и започна да си попълва данните. Попитах я дали знае за какво се подписва, тя ме погледна със същата усмивка и ми каза: „Подписвам се за промяна, каквато и да е, защото моето поколение е виновно за всичко, с нашата наивност и глупост докарахме България до това положение“. Това признание ме разкъса… Гледах от една страна една изглеждаща съвсем обикновено, даже бедно, жена, от друга си мислех за моя пропилян живот, от трета , за тъгата на моя син по Родината…
Тя си тръгна, от лицето й не слизаше същата виновна усмивка, а в очите й прочетох въпроса „Ще ни простите ли?“. Никога няма да го забравя това лице…
Но пък кой съм аз, кои сме ние, да прощаваме! Нека времето да съди и историята да прости.
Тая вечер ще оставя бланки в магазина до църквата, в неделя от 10 до 12 ще съм пред църквата, който иска може да си копира бланка, да я попълни и да я прати лично или да я донесе в неделя, в 12 часа пред посолството.
Имаме 1300-годишна история, половината – в робство, но не сме се затрили като народ, нека не губим надежда и да помогнем на Отечеството, който иска и както можем.“
Ако има някакви такива данни, не знам какви, с които разполагаш, които да говорят за това, че българите в страната биха гласували с „не“ на референдум по въпроса българите зад граница да имат възможност за електронен вот, то мога само да съжалявам. Въпреки че продължава да ми се вижда леко странно. Може би биха отговорили с „не“ по въпроса за електронен вот въобще – на това бих повярвала, но да отговорят с „не“ на въпрос за електронен вот на българите зад граница, не е идентичен въпрос. Зависи какъв точно би бил въпросът все пак.
Винаги можеш да ми пишеш или да ми се обадиш и лично, стига да искаш.
Mарияна,
Всичко това е така. Но, повярвай на опита и преценката ми, на въпрос за интернет вота на референдума, рискът българите да отговорят с „не“, въпреки, че наистина си права, че няма семейство , което да няма роднина емигрант, е много голям. Бих могъл подробно да ти аргументирам убедеността ми, но това трудно става в писмен разговор по формумите.
„3) електронен вот, защо не? Всички сондажи показват, че българите в чужбина масово биха гласували “за”. НО! Българите в България ще бъдат масово “против”.“
Не знам защо смяташ, че българите в България биха били масово против електронен вот, особено що се отнася за това такъв начин на гласуване да се използва за българите в чужбина. Дори само заради това, че почти няма българин в страната, който да няма родини, приятели, бивши колеги и пр., които да са заминали в други страни, дори само заради това подобно твърдение е твърде спорно. Но не само заради това. Отделен въпрос е, че управляващите не пожелаха да заложат подобно възможност в обсъждания сега нов Избирателен кодекс. Но не бива да се бъркат управляващите и това, което те смятат, и как си пресмятат партийните интереси, с това, което смятат вашите майки и бащи, братя, сестри, приятели, колеги и пр. А вашите майки, бащи, братя, приятели и пр., уважаеми българи в чужбина, са повече и от вас… неколкратно повече. И колкото и относителна да би била една такава обща сметка, хич няма да е малко числото, което би се получило при нея.
Здравейте, позволявам си да опонирам на изложените аргументи в полза на Референдум. По точки:
1) Мажоритарен избор на част от депутатите. На изборите за Народно събрание през 2009 г. вече имахме мажоритарен избор на 31 депутата в 31 едномандатни избирателни райони. Резултата бе изненадваш, дори за инициаторите на този вид изборна ситема (БСП), а именно
26 мандата за ГЕРБ и 5 мандата за ДПС
https://www.facebook.com/montpellier.bg
С други думи, избирателите при мажоритарен избор гласуват всъшност за партии. Очевидно това много е харесало на г-н Плевнелиев, затова предлга екперимента да продължи. Очаквам мажоритарният вот да бетонира монопола на големите партии: ГЕРБ, ДПС, БСП. Що се отнася до българите в чужбина: през 2009г. в чужбина нямаше мажоритарен вот, няма да има и в бъдеще. Това е така, защото политиците не желаят ние да изберем свои представители в Народното събрание. Те ако желаеха – щяха да го гласуват, в момента се подготвя нов Изборен кодекс. Следователно мажоритарният вот ще изолира допълнително българите в чужбина от участие в български избори, както и в политическия живот на страната.
2) Задължителен вот. Нека ни бъде ясно, че в чужбина задължителен вот не може да има. Българската държава не е в състояние да го организира, както не е в състояние да организира обучение по български в чужбина (изучаването на български език по Конституция е задължение и право на всеки български гражданин). Например, в съседна Гърция, гласуването е задължително, но не и за гърците пребиваващи в чужбина. Не знам каква ще е ползата от нашите скромни 150 000 гласа (от които 90 хиляди в Турция), срещу 6 милиона гласа в България. Вероятно никаква.
3) електронен вот, защо не? Всички сондажи показват, че българите в чужбина масово биха гласували „за“. НО! Българите в България ще бъдат масово „против“. При негативен отговор (в което нямам никакво съмнение), забравете за Интернет гласуване в обозримо бъдеще. Вероятно това е и идеята на този въпрос – да погребем идеята за Интернет гласуване в обозримо бъдеще.
И накрая: българите в чужбина изглежда не знаят, че съгласно закона, националните референдуми се провеждат на „територията на страната“. Референдум сред българите в чужбина следователно няма да има.
Поздравявам инициативата на нашите сънародници в Англия, които без съмнение милеят за България. Българите в чужбина според мен имат нужда не от референдум, а от
– избирателен район в чужбина, в който да можем да издигаме и избираме наши кандидати, които да ни представляват в Народното събрание
– премахване на преградите пред пасивното изборно право, така че двойните граждани също да могат да бъдат кандидати за народни представители
– изборен представителен орган на българските граждани в чужбина, който да може да говори с националните институции от наше име. Изборите да бъдат преки, тайни и по Интернет.