Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс
Материал на в. „Капитал“
„Вие луди ли сте, бе..?“ Това чуват, вместо „Добре дошли, откога ви чакаме!“. Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели – Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.
Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. „Не става“ и „не може“ за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен – непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки – че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.
Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце „връщат се“, защото все още твърде много други избират да си тръгнат.
Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.
Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната (виж графиката). Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.
По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.
Защо са важни българските емигранти
Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща – инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.
За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си – умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.
„Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там“, констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че „изтичащият“ поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от „входящия“ поток към България. Балансът обаче е крехък – „абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат“, отсича Брашнаров.
„Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи“, отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето „те заминаха, а ние останахме“ е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. „Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор – българите в чужбина“, отсича той.
Същият акцент постави и изпълнителният директор на „Агрополихим“ и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на „Капитал“ на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. „Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели – българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират“, коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. „Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 – 150 сериозни хора, които могат да направят разлика.“
Кои са магнитите за умни хора
Добрата новина е, че доста от хората, за които Ромбаут говори, са вече тук. Можем да благодарим на световната икономическа криза за присъствието на някои и на личната романтична инициатива за промяна на други, но е факт, че откриваме все повече завърнали се българи, които се занимават с предприемачество тук, имат собствен бизнес. Учени от чужди университети, които преподават или имат съвместни изследователски проекти с български университети. Хора, които са се посветили на решаването на проблеми в най-занемарените социални области като образование, здравеопазване и култура. Живи, вибриращи общности от хора, които на базата на контактите си буквално създават нови светове.
Повечето от тях са прелетели обратно в България заради подобряването на стандарта на живот тук и усещането, че има потенциал за растеж. Всъщност както подчертава и Асен Василев, те са там, където има добавена стойност, където се случват интересни неща. „В България има сравнително малко на брой индустрии и компании, които предлагат подобни възможности“, казва той. Но все пак ги има. Примери са софтуерната компания „Телерик“ или производителят на стени за катерене „Уолтопия“. „Те са намерили нишата на глобалния пазар, конкурират се с най-добрите в света и съответно и плащат добри заплати“, отбелязва Василев.
Естествен магнит за висококвалифицирани кадри през последните години е IT и аутсорсинг индустрията в страната. Разбира се, това не е единственият интересен сектор, но е с крещяща нужда от служители. И тъй като трудно успява да ги набави от пазара, с радост внася кадри. В момента секторът дава работа на над 40 хил. души, а според анализи на БАСКОМ до 2020 г. те спокойно могат да станат 100 хил. души. В аутсорсинг индустрията делът на българи, върнали се от чужбина, и на чужденците е висок. Например близо една трета от служителите на Call Point New Europe в България в момента са точно такива хора. Компанията, която се занимава с аутсорсинг, е създадена през 2004 г. от Филип Угринов и френския му партньор Ксавие Марсенак. Днес тя има и стратегически инвеститор в лицето на канадската аутсорсинг компания TELUS International и дава работа на близо 900 души в България. По думите на Сирма Донева, директор „Човешки ресурси“ в Cal, 15% от тези хора са чужденци от ЕС или трети страни, а още толкова са и българи, скоро завършили висшето си образование в чужбина и завърнали се в страната.
Магнит за умни хора (както българи в чужбина, така и за чужденци) са и двете програми за финансиране на стартиращи компании на фондовете по JEREMIE – Eleven и Launchub. Те вече са инвестирали в над 70 компании. Близо 40% от тях са създадени от чужденци, решили да дойдат в България да реализират мечтата си за собствен бизнес, а немалка част от останалите компании са основани от млади и образовани в чужбина българи. Наскоро един румънски предприемач запита основателя на „Телерик“ Васил Терзиев на негова лекция в университета в Станфорд, Калифорния, защо повечето млади румънски предприемачи предпочитат да дойдат в България. Терзиев отвърна, че основната причина според него е в отдадеността на хората предприемачеството в страната да се развива. „Впечатлен съм от духа на предприемаческото общество и как всеки чувства като своя лична мисия започнатото да проработи“, отговаря Терзиев.
Тук е моментът да отбележим, че всичко това се случва без намесата на държавата. Това, с което тя помага, е само нисък данък върху доходите и сравнително ниска осигурителна тежест на фона на развития свят. И няма нужда ролята й да е много по-голяма от координираща. Тоест работата на умните политици е само да разпознаят секторите с конкурентни предимства на глобалния пазар и да насочат към тях инвестиции за образование, ноу-хау и подкрепа на българските компании, които се развиват в тях.
Какво още да се направи
Всъщност има още десетки хитри и практични начини да се поддържа жив контакт с българската диаспора в чужбина, които не изискват големи ресурси. По някаква причина обаче те остават встрани от усилията на държавата. България разполага с една доста овехтяла по дух и начин на мислене Стратегия за българите в чужбина, която се фокусира предимно върху историческата диаспора и се упражнява в раздаване на гражданство на хора с българско самосъзнание от Македония, Молдова, Украйна и в съхраняване на българщината (честно) чрез подпомагане на български училища, църкви, читалища. Да, сигурно е важно да се тропат народни танци в българските общности в чужбина, но има и далеч по-смислени и икономически обосновани начини да се извличат взаимни ползи.
Като за начало е добре държавата да спре да пречи на тези, които са събрали смелост да се върнат. Легализирането на чужди дипломи например се оказва голям проблем за тези, които имат желание да работят в публичния сектор – в образованието например. Ключово е подобряването на консулските услуги – да можеш да си изкараш паспорт в рамките на няколко дни и да можеш да общуваш с администрацията само онлайн (което, както знаем, не е приоритет чак до 2020). Пречка пред завръщането често се оказва и ако семейният ти партньор произхожда извън Европа – нерядко не получава виза, а разрешение за постоянно пребиваване се дава чак след петгодишен престой. „Представете си, че трябва да ходите всяка година до Душанбе, за да си подновите визата“, казва Константин Проданов съвсем не на шега, който от няколко години се е върнал в България със съпругата си от Япония.
По същия начин можем да се помисли и за облекчаване на режима за издаване на разрешителни за работа на чужденците, така че при нужда бизнесът да може по-лесно да си внася кадри, ако не може да ги обучи. Например в ИТ сектора търсенето на технически специалисти е три пъти по-високо от предлагането от университетите, а на специалисти с бизнес умения (продажби, маркетинг и. т.н.) – два пъти, поясняват от БАСКОМ.
Важно е покрай дебата за промяната на изборните правила да се въвлекат и по-активно българите в чужбина. Разширяването на правата им да избират и да бъдат избирани е всъщност най-силният политически инструмент, с който държавата може да заяви промяната на нагласата си към емигрантите. „Конституцията гарантира на всички български граждани равни права, където и да се намират, а в същото време налага ограничения на българите с двойно гражданство и българите, които не са живели в България през последните пет години“, отбелязва Ваня Иванова, която е изследовател в Центъра за миграционни изследвания в Нов български университет.
Въвеждането на гласуване по интернет би оказало сериозен ефект върху политическата активност на българите зад граница. Ако ти се налага да прекосиш половината щати, за да пуснеш гласа си във Вашингтон, това със сигурност е пречка да изразиш гражданската си позиция. А както видяхме покрай #ДАНСwithme Global, българите в чужбина имат мнение и без значение какво е, то трябва да се зачита.
Добра стъпка според икономиста от Industry Watch Красен Йотов е Българската агенция за инвестиции да насочи усилията си да рекламира България като дестинация за бизнес пред хилядите българи в чужбина на високи постове в международни компании. Да организира срещи с тях, на които да разяснява какво произвеждаме, какво изнасяме, каква индустрия имаме, какви възможности за аутсорсинг и инвестиции предлагаме. Тъкмо това прави Ирландия през 80-те години с богатата си диаспора в САЩ, за да привлече интереса на инвеститори.
Много българи, които учат и работят в чужбина, казват, че по-често биха обръщали поглед към България, ако имат повече информация за възможностите за работа, за това какво се търси на пазара на труда. Тук дори не е нужно държавата да влага собствен ресурс, а да работи по-активно с вече създадени общности от българи, които правят това. „Тук-там“ например е такава мрежа, която организира кариерни форуми и networking събития за хора, работили и учили в други държави. Имат „посланици“ в различните европейски столици, които организират срещи на българските общности, лекции по предприемачество, работилници и какво ли още не.
Харвардският клуб в България пък е добър пример за това какво може да се върши в сферата на образованието. Те водят големи имена в различни области да бъдат лектори на български студенти. Проблемът е, че подобни курсове все още не са неразделна част от програмите на университетите. А образованието е много важна област, през която може да се засили обменът на знания и умения на добре реализирани българи в чужбина. Всъщност такива примери не липсват. Благодарение на личните усилия на български учени, които работят в чужди университети и лаборатории, в България се случват световни семинари в нишови, но важни области като криптография, астрономия, математика (виж повече тук). „Един сериозен начин да започнем да изграждаме мостове с българите в чужбина, минава през летни училища за децата. Има страшно много българи, за които е много скъпо да наемат детегледачки през лятото, а в същото време за децата би било добре да поддържат българския си и да си играят с други деца. Ние постоянно печелим олимпиади по математика – защо да не направим летни училища около преподавателите, подготвили тези златни медалисти“, дава идеи Асен Василев и добавя: „Важното е, че това са инициативи, които не са с принудително-задължителен характер и няма никакъв комсомолски плам в тях, но са прости и практични стъпки, които създават контакти.“
Всъщност не е нужно дори физически да очакваме завръщането на българите, за да можем да извличаме конкретни резултати. Повечето модерни млади българи дори не разбират миграцията като постоянно явление. За тях е важно да са мобилни, да могат да бъдат там, където им е интересно и се чувстват полезни. Както казва Калина Александрова, архитект, която от няколко години се е върнала от Берлин: „Преди емигрираш и може би повече никога не виждаш семейството си, докато сега си скайпваш с тях още в самолета.“ Технологиите позволяват да работиш за кауза в България, дори и да не се намираш тук в по-голямата част от времето. Елена Шмидт, която работи в НПО за подобряване на образованието в САЩ, е в активна комуникация със „Заедно в час“ например за обмяна на опит и ноу-хау. „Мисля си, че ползата винаги е двустранна. Днешният свят е малък, а проблемите стават все по-общи; затова и решенията им не са толкова различни“, казва тя.
Всичко е въпрос на нагласа. Досега България само се тюхкаше за изтичането на мозъци и гледаше на хилядите емигранти като на безвъзвратно изгубен ресурс. Време е да счупим този глупав мит. Тук или там, българите от чужбина искат да допринасят. Просто трябва да протегнем ръце.
.
По темата работиха:
Зорница Стоилова
Татяна Пунчева-Василева
Мария Манолова
Илин Станев
