Костадин Костадинов*, Diasnoto.wordpress.com
Само на 250 км от северната ни граница днес (2 февруари 2014 г. – бел.ред.) се провеждат два български референдума. Автономната република Гагаузия и съседният Тараклийски район организират плебисцити за външнополитическата си ориентация. Ще участват около 250 000 потомци на български изселници (150 000 в Гагаузия и 100 000 в Тараклия). Ние обаче нищо не знаем за съдбата на сънародниците си в Молдова, нехаем за проблемите им, макар те да изпитват силен интерес към България.
Кратка предистория
В южната част на Република Молдова е разположена автономната република Гагаузия. Тя е фактор не само във вътрешната политика на Молдова, но е и обект на засилен интерес от страна на съседните държави Украйна и Румъния, а също Русия и Турция. За нея в България обаче не се знае почти нищо, което е парадоксално на фона на големия интерес към българите в Бесарабия.
Основната част от гагаузите по света живее в Молдова, където се преселва в нач. на XIX в. от българските земи. В петте южни региона – Комрат, Чадър Лунга, Басарабеска, Тараклия и Вулканещи, те представляват повече от 50% от населението.
В България по данни от преброяването от 1 март 2001 г. живеят 540 гагаузи. Всъщност техният брой е доста по-голям и може би надхвърля 10 000 души. Показателен е и факта, че според преброяването от 4 декември 1992 г. в България има 1478 гагаузи, т. е. за малко повече от 9 години броят им е намалял 3 пъти. Това е и същината на гагаузкият въпрос – според традиционната българска историография гагаузите са българска етнографска група, докато сред по-голямата част от останалите чужди изследователи (румънски, турски, гръцки, руски, украински) гагаузите представляват отделен народ. Гагаузите са потомци на езиково неасимилирано прабългарско население, населяващо земите на крайморска Добруджа, или, което е по-вероятно, на българи „дали езика си, а вярата не“. Според чуждите изследователи обаче гагаузите са потомци на нахлулите на Балканския п-ов през XI – XII в. узи, печенеги и кумани.
Докато гагаузите, които остават в България, са почти незасегнати от подобни манипулации, то тези, които се преселват в Бесарабия, са обект на постепенна дезинтеграция от българския народ. До 50-те години на XIX в. те фигурират в царските регистри на Русия като българи, говорещи турски език. След втората половина на XIX в. те вече се споменават в документите на официалната администрация като различни от българите или иначе казано – биват отделени от българската народност. През 1957 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на Молдавска ССР от 30. VII. е въведена писменост на гагаузки език, а впоследствие започва да се създава и литература. На тази база постепенно се създава новата “гагаузка народност”. Хората, които поставят основите на този процес, дават и началото на движението за самостоятелна гагаузка държава.
В нач. на 90-те години, при разпада на СССР, противоречията между гагаузи и молдовци се изострят. В началото на април 1991 г. в Комрат се създава гагаузки университет. Молдова не признава този “национален” университет. На 19 август 1991 г., малко след като е обявена молдовската независимост, е обявена независимостта на Гагаузката съветска социалистическа република със столица Комрат. Въпреки че не е призната от Молдова, а и от все още действащите съветски институции, на 28 октомври 1991 г. тя организира избори за парламент и правителство, а до края на годината с подкрепата на съветската армия създава и своя собствена милиция.
На 2 декември 1994 г. молдовския парламент гласува Закон за правния статут на областите с гагаузко мнозинство. Според него се създава република Гагауз ери, която ще се ползва с много широка автономия. Само външната, монетарната и отбранителната политика остават предмет на централното правителство в Кишинев. Освен това Гагаузия си запазва правото при евентуална промяна в международния статут на Молдова да организира референдум за пълна независимост.
Въпреки стабилните и правно гарантирани основи на гагаузката държава, политиката на раздалечение на гагаузите от българския народ продължава. След 1994 г. старата гагаузка азбука с основа кирилицата е заменена от нова с основа латиницата. Засилва се турската пропаганда, която основава турско-гагаузки лицей в Чадър Лунга, и внедрява тезата, че гагаузите са православни турци. От своя страна Русия се опитва да възстанови изгубените си позиции и се радва на подкрепа от някои среди в Гагаузия, свързани със съветския режим. Къде е българската държава в този пъзел? Няма я, тя нехае за сънродниците си.
Референдумите
На практика въпросите, на които ще отговарят българските региони в Молдова, са три. Референдумът в автономната република Гагаузия трябва да отговори на въпрос за евентуално излизане от състава на Молдова в случай на нейно присъединяване към Румъния. Успоредно с това ще се проведе и консултативен плебисцит: интегриране в ЕС ли предпочитат гражданите или присъединяване към т.нар Евразийски съюз (Митнически съюз на Русия, Беларуси Казахстан засега). Аналогичен референдум – за външнополитическата ориентация, се провежда и в съседния Тараклийски район, компактно населен с българи. Референдумите са днес, 2 февруари.
Референдумът в Гагаузия бе провокиран от изявленията на румънския президент Траян Бъсеску за неминуемото обединение на Румъния и Молдова, както и от подписаното споразумение за асоцииране на Молдова към ЕС (възприемано от гражданите като стъпка към бъдещото обединение с Румъния). В Тараклия от своя страна текат процеси на приобщаване към Гагаузия – районът поиска миналата година административна и национално-културна автономия. Централната власт в Кишинев си направи оглушки, поради което Тараклийския район започна преговори за обединение с Гагаузия в обща република – Буджак.
Изходът от вота е предначертан. Всички българи (тукани и гагаузи) ще гласуват против ЕС и в полза на Евразийския съюз, както и за излизане от Молдова в случай на обединение с Румъния. Няма нищо учудващо – Русия бавно възвърна позициите си през годините и бе единствената преграда пред тежкия молдовски натиск срещу Гагаузия и Тараклия. България през този период се занимаваше с мира в Близкия изток и правата на дисидентите в Мианмар. Страната ни можеше да използва преговорния процес с Кишинев, за да издейства по-висок статут за сънародниците си в Бесарабия. Да им даде гаранции, че няма да бъдат удавени от румънския национализъм. Но не го направи.
Интересно е, че прокуратурата и централната власт в Кишинев направиха всичко възможно да спрат референдума в Гагаузия. Не успяха, но по-любопитно е друго – “свободните и демократични медии” по света и у нас не написаха и ред, не излъчиха и минута за управленския натиск. Ясно защо – потърпевшите са антиевропейски настроени. Когато започнаха аналогични процеси в съседна Украйна, само че потърпевши бяха проевропейски граждани, медиите информираха ежеминутно от мястото на събитието. Но да оставим чуждите. Къде бяха българските медии, при наличието на толкова много наши сънародници в Гагаузия.
Вместо заключение
Наскоро ми се обадиха от една молдовска телевизия да ме питат дали България ще има претенции към Румъния в случай че последната се обедини с Молдова? Докато още асимилирах абсолютно невероятния за нашата политическа действителност въпрос, ми беше зададено и уточняващо запитване – дали претенциите ни няма да са за Северна Добруджа, която Румъния получава като компенсация от Русия за загубената Южна Бесарабия през далечната 1878 г. Далечна, недалечна, ама хората помнят, че даже и схеми чертаят. Само си представете как някой български журналист задава, дори не задава, а просто мисли по подобен въпрос?!?
––––––––––––––––––––––––
* Авторът е български политик и анализатор, бивш член на ВМРО-БНД, общински съветник във Варна.
