Текстът, поместен по-долу, е обръщение на Ивайло Зартов до Главния прокурор на Р. България, свързано с казуса „Иван Тодоров“, за чийто случай нашето издание е публикувало материали неведнъж (вж. тук, тук, тук и тук).
–––––––––––––––––––––––––-
.
До Главния прокурор
на Република България
И С К А Н Е
.
Г-н Цацаров,
Изпращам Ви клетвена декларация* на адвокат Димо Вергил Димов. Въз основа на информацията в нея, се вижда че в Софийския централен затвор търпи наказание невинен човек.
Г-н Иван Тодоров е осъден, чрез изфабрикувана присъда на 20 години лишаване от свобода още по Тодор-Живково време. Ето как работи българското кривосъдие.
Аз, Димо Вергил Димов, след като се заклех надлежно, свидетелствам и заявявам:
„Че по това време, януари 1987 г., г-н Тодоров беше хвърлен във военен затвор без повдигнато обвинение срещу него, без право на адвокатска защита и без право на посещения”, „Че военният съд, назначи военен адвокат в деня на процеса, а неговото искане да се отложи процеса, за да може той да се запознае с делото, беше отхвърлено.”, „Че г-н Тодоров беше намерен за виновен и осъден на двадесет години лишаване от свобода само в рамките на един следобед, без каквито и да било доказателства и свидетелски показания. Единственото лице, което даде показания беше моята клиентка и тя отрече всякаква връзка на г-н Тодоров с обвинението в присвояване”, „Че целият процес на г-н Тодоров беше един срамен процес и той беше замесен и осъден по причини, нямащи никаква връзка с делото”.
Познато ли Ви е това „правосъдие”, г-н Главен прокурор Цацаров? Вашите колеги от Северна Корея си изяждат фуражките от завист. Там саморазстрелват нарочените. Клетвената декларация на адв. Димов обяснява „тайнственото” унищожаване на документите по делото, преди законовия срок за архивиране. Разбираема става и яростта на президентските институции и комисиите по помилванията към тях и при Първанов, и при Плевнелиев. Първите подмамват г-н Иван Тодоров с лъжлива информация за изтекъл давностен срок. Вторите не спират да го хулят, че не се бил коригирал и поправил. Бил агресивен към институциите. Изпращам Ви, г-н Главен прокурор Цацаров, характеристиките (1, 2, 3, 4) на г-н Тодоров от затвора – в тях той е описан само със суперлативи. Не е наказван, многократно е награждаван. Вече е ясно защо шефката на комисията по помилванията, другарката Пушкарова си служи с измислици. Друг въпрос е, че невинен човек няма как да се поправи и коригира. Той се бори за справедливост, напълно нормално е корумпираната система от прокурори, съдии и други държавни хрантутници да се защитава. „Грешките” на едните се покриват от следващи разбойници. „Боговете” в тоги са ненаказуеми, няма как да се самоарестуват и самоосъдят за съсипаните човешки съдби.
Въпреки това, искам от Вас, г-н Главен прокурор Цацаров незабавно да прекратите изтърпяването на изфабрикуваната присъда на г-н Иван Тодоров. Искам да издирите и накажете отговорните за фабрикацията прокурори и съдии. Нека повече никога да не могат да раздават от „правосъдието” си. Веднага Ви подсещам – не възлагайте на палачите сами да се проверяват. Този филм съм го гледал. Не протакайте, не тупайте топката. Заедно с работата, на бай Иван и без това му се съберат вече над 15 години зад решетките.
Г-н Главен прокурор Цацаров, ясно е че няма да пипнете нито един олигарх, министър председател или някой друг от виновниците за 25-годишния геноцид в България. Не сте назначен за това. Но имате възможност да поправите тази „малка” несправедливост към българския гражданин Иван Тодоров. Направете го. В случай че и на това не сте способен, то тогава поне изпратете родните кривосъдници в Северна Корея, да обучават колегите си. Стига са хабили куршумите.
.
Ивайло Зартов,
Хотел „Затвора”, 5 февруари 2014 г.
–––––––––––––––––––––––––––––
* Факсимилета от страниците на клетвената декларация на Димо Вергил Димов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред: В крайна сметка, Иван Тодоров по-късно бе освободен условно предсрочно, благодарение на адвоката си Л. Попов, който положи много усилия за това. След освобождаването си от затвора Иван Тодоров бързо е напуснал родината, ужасен от това, което е преживял.
.
