.
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятелите да са здрави
и да ги правиме щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
.
Мария Донева
–––––––––––––––––––––––––––-
Мария Донева е родена Стара Загора. Завършила е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите със стихотворения „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя”, „Има страшно“, „Празнината мегу нас“ (излязла в Р. Македония), „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“, „Заекът и неговата мечта“ и „Шепа лъскави череши“. Пише стихове, пиеси, проза, текстове на песни. Работи в програмата за Арт-терапия в Държавната психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – град Раднево и е драматург на Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора. Повече информация за Мария Донева може да намерите в блога й: mdoneva.com
