Вековното дърво в центъра на Сливен е един от общоприетите символи на древния град под Сините камъни. Повече от хиляда години живата тъкан на Стария бряст е свидетел на времето, а корените му са вплетени в съдбата на българската земя. Изправено като самотен воин, останал от някогашната древна гора, с непонятната упоритост и устойчивост на природен стожер, дървото е накарало камъка и бетона да отстъпят със страхопочитание.
Нещо повече – сякаш централното градско пространство на Сливен е подредено от бряста. Величествената му осанка пленява погледа на всеки гост, а за сливенци е своеобразно светилище и бащино огнище, откъдето тръгват много начала, най-вече спомени и срещи.
Старият бряст, хилядолетното дърво памет, е единственият жив свидетел на историята.Това е дърво, за което всеки родолюбец носи чувство в сърцето си. Затова Старият бряст е уникален не само за Сливен, но и за България, Европа и света.
Българи от цял свят, да подкрепим Стария бряст в електронния конкурс Европейско дърво на годината ‘2014 тук:
http://www.treeoftheyear.org/index/vote/?act=form&tree_id=15&lang=bg&iframe=1
ПОВЕЧЕ ЗА КОНКУРСА: http://www.treeoftheyear.org/ и http://sliven.bg/index.csp?f=OldElm
Онлайн гласуването започна на 1 февруари и ще продължи до 28 февруари 2014 г., на интернет адрес: http://www.treeoftheyear.org
.
Константин Илиев
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201460302204954&set=a.3249797559292.2123281.1097552492&type=3&theater
* * *
Бедни думи, притиснати да избират
между “видях” и “гледането забранено”.
Бедни усещания под камшика на мълчанието
и гърма, нежността и гнева.
И нарушението на нормата изтощено.
По-човешко би било бряст да бъда във вятъра,
в сърцето на Сливен,
с корени, впити сто метра дълбоко,
пукнатини да превързвам, разногласия, извори, океански
депресии.
Да се наслаждавам отнесено на Голямата мечка,
кукуряка да вдишвам в проблясъка памет
на една изпарена молекула
вода.
©Живка Балтаджиева, “Никога”, Жанет – 45, Пловдив, 2009