Научна конференция: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ

1 thought on “Научна конференция: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ”

1. Сборникът „Етнография на миграциите: Българите в Средиземноморието”, описващ съвременните миграционни процеси на българските граждани към страни от северното Средиземноморие, ще бъде представен скоро.

   За основните акценти в сборника, Агенция „Фокус” разговаря с един от съставителите му – доц. д-р Мила Маева от ИЕФЕМ – БАН.
   Фокус: Доц. Маева, предстои представянето на сборника „Етнография на миграциите: българите в Средиземноморието“. Бихте ли казали няколко думи за сборника – какъв е Вашият научен интерес по тази тематика, каква е теренната Ви работа по него? Какво включва книгата?
   Mила Маева: Сборникът описва и анализира съвременните миграционни процеси на българските граждани, които се насочват предимно към страни от северното Средиземноморие. В случая ние сме се съсредоточили към Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия като изследването е направено в периода 2009 – 2012 година от група изследователи от катедра Балканска етнология към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Самото изследване е резултат от проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания”, който е посветен на културното наследство и националната идентичност, като той засяга предимно този актуален проблем за българското общество свързан с трудовата миграция от България през последните 20 години, в резултат на който населението на страната намаля. Нашето изследване се основава предимно на теренни географски проучвания, проведени в рамките на повече от месец във всяка една от тези държави, като всеки изследовател се е опитал да представи най-общо българската общност там и да търси нейната специфика.
   Фокус: Защо използвате географския термин Средиземноморие, за да опишете българската емиграция в няколко държави? Има ли общи неща между българите, избрали да емигрират в тях?
   Mила Маева: Става въпрос за Северното Средиземноморие. Защо точно Средиземноморието? Защото българите, емигрирали в този район, са най-много като статистика. Техният брой надхвърля половин милион души. Само в Испания, българите са около 350 хиляди, в Гърция доближават 200 хиляди, в Италия са около 150 хиляди. Става дума за една значителна емигрантска вълна в тази насока, така че по една или друга причина, Средиземноморието привлича българите, а причините да се насочат към този район, са различни. Повечето от българите смятат, че емоционално те са по-близо до хората от Средиземноморието, отколкото със страните от Северна Европа например. Другата причина е, че трудовият пазар там е по-достъпен за българи, отколкото пазарите на страни като Норвегия и Швеция.
   Фокус: Изследването е реализирано в Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия. Към тези страни ли българската миграция е най-голяма?
   Mила Маева: Най-голяма е българската миграция към Испания и Гърция. В последно време има голяма миграция към Англия, но тя е през последните 5 години и не може да се сравнява с миграцията от предишните страни, където българите в Испания успяха например да направят една много сериозна своя общност, много добре организирана и действаща за утвърждаване на българското в тази страна. Ние сме се опитали да намерим това, което е характерно за всяка общност. Колегата Мирела Дечева е работила в Хитафе, самият град е известен като българския Шумен. На таблеката на Хитафе има надпис Шумен. Имат български отбор, който се казва Шумен срещу света, така че сме се опитали да намерим по-интересните неща от емигрантите във всяка страна.
   Фокус: Как определяте българската миграция към тези региони – като икономическа, политическа или друга?
   Mила Маева: До голяма степен, става въпрос за икономическа миграция. Българите се насочват към тези страни, от една страна заради по-либералния трудов пазар, от друга страна, те работят в сфери, в които има дупки за запълване, икономически дупки. Обикновено те се насочват към страни, където могат да работят в строителството, в услугите. Италия е известно, че привлича българки като гледачки на възрастни хора. Така че, това са страни, които все още са привлекателни за българите.
   Фокус: Каква е връзката на българите с България?
   Mила Маева: Връзката с България се осъществява на много нива, става въпрос за ежедневно общуване с близки, роднини чрез интернет технологиите skype и facebook. От друга страна повечето българи имат българска телевизия, така че те постоянно са информирани какво се случва в България. Те четат много често новините в интернет и повечето от тях са по-информирани от самите нас относно това, което се случва с България.
   Фокус: Има ли вече второ – трето поколение емигранти в тези страни и какво е характерно за родените и израсли в семейства на емигранти от Средиземноморието?
   Mила Маева: Това са деца, които са родени там, и са израснали в рамките на месното общество. Те говорят български с акцент, но благодарение на това, че посещават българските Неделни училища, те успяват да усвояват български език доста добре. Българските училища, които са доста на брой, в Испания например те са над 30, успяват да дадат познания на децата не само по български език, но и по българска култура, защото в рамките на тези училища, те празнуват всички национални празници като най-големият е 24 май. Там те се учат на български народни песни и хора. Така например, деца, които са от смесени бракове, мога да дам пример с Франция, където повечето деца в български училища са от смесени бракове. Те могат да танцуват няколко вида български хора, научили са и песните. Те имат познания, върху българската история и са горди, че са българи.
   Фокус: Какво представлява животът на българите в Средиземноморието? Спазват ли се празниците и народните традиции ?
   Mила Маева: До голяма степен празниците се спазват. Всички национални празници като се почне от 3 март и се стигне до 24 май, се празнуват от общността. От традиционните празници, българите спазват връзването на мартеници. Това е абсолютно характерно за всички страни от Средиземноморието, като в рамките на българските училища се правят дори мартеници, които се раздават както сред българската общност, така и сред месното общество.
   Фокус: Навремето ролята на семейството, църквата и училището е била изключителна за запазването на българския дух; как е днес? Каква е ролята на нови фактори като медиите например?
   Mила Маева: Медиите помагат от гледна точка на това, че те дават информация за живота в България, така че всеки от българите, който е зад граница, може да получи информация и да не загуби информация какво е станало в страната и от тази гледна точка медиите играят роля. Български вестници се четат масово сред българската емиграция в чужбина, гледането на българска телевизия също допринася за изграждането на една национална идентичност. Става въпрос за фолклорните предавания, които особено се ценят от емигрантите. От гледна точка на църквите, важно е българските църкви в емиграция, които не са малко на брой също допринасят за национална идентичност. Мога да дам пример с Гърция, която е православна държава и на пръв поглед българите да нямат нужда от българска църква те успяват да направят своя българска църква, защото им липсват службите на български език.
   Фокус: Вашето изследване е за българските емигранти във Франция. Различава ли се по нещо животът на българите във Франция, от този на българите в другите Средиземноморски страни?
   Mила Маева: Българските емигранти във Франция са много разнородни като състав, както социален, така и образователен. Българите във Франция са много силно разделени на стара и нова емиграция. Стара емиграция, имам предвид преди 1989 година, където за разлика от други страни от Средиземноморието са се установили много голяма част от българската политическа емиграция след 1944 година. От тази гледна точка, българската емиграция във Франция има сериозни традиции. След 1989 година настъпва периодът на така наречената икономическа емиграция и с нея настъпва промяна в отношенията към българите. Опитала съм се да направя едно разделение между нова и стара емиграция. Между това как новите емигранти възприемат България и българското и да ги сравня с по-старите емигранти. Емигрантите от преди 1989 година са успели да изградят една много добре работеща общност. Успели са да създадат благотворителни институции. Съвременната емиграция е малко свързана с България от гледна точка на това, че Франция е поредната дестинация за осигуряване на финансови средства и запазването на българското е на по-заден план. Може би причината е, че всъщност новата българска емиграция във Франция се стреми да осигури някаква финансова стабилност и може би след осигуряване на тази финансова стабилност, ще настъпи период на търсене и запазване на националната идентичност.
   Фокус: Споменавате в изследването си за светла и тъмна и страна от живота на българите във Франция. Коя от двете е по-голяма?
   Mила Маева: Трудно е да се каже, защото от една страна стоят емигрантите, които са настроени много креативно към живота си във Франция, и се опитват да развиват бизнес и да се образоват. Голяма част от хората там са лекари, учители, хора на изкуството. От друга страна са криминалният контингент, за който постоянно четем в пресата.
   Фокус: Към кого е насочен Вашият сборник – към тесните специалисти или към широката публика?
   Mила Маева: Всеки, който се интересува от българите зад граница има какво да намери в сборника, защото ние сме опитали да представим живота на българите, такъв какъвто ние сме го видели и да излезем от границите на строго научното изследване.