За мажоритарния вот и страха на партийните централи

Възхищава ме енергията на политическия ни елит да громи всичко, което застрашава да промени така удобното за партийните върхушки статукво. Вкаран е целият арсенал от налични оръжия и техники – от ежедневно участия на политици, платени политолози, социолози и експерти по медиите, до изпитани техники като „разделяй и владей“, отклоняване на енергията на протеста с всякакви изкуствено внесени теми,  и всичко това, за да предпази елита от загуба на власт и позиции. Има една особена политическа технология  – когато назреят масови протести, елитът може да не ги потиска, а напротив – даже ги насърчава. Важното е да ги организира и овладее така, че да нямат нито сериозни искания, нито конкретни цели. И виждаме, че за съжаление мащабът на протестите в страната бе доведен лека-полека до стихване и незначителни размери.

Но когато, след всичко случило се в последните месеци, българският президент поиска гражданите да заявят волята си по няколко прости въпроса, отговорът на които касае именно правото ни как да избираме своите „народни любимци“, вулканът от партийната енергия изригна с неподозирана мощ. Стигна се дотам лидерите на ДПС, БСП и още цяла плеада партийни вождове от целия политически спектър да ни разясняват колко рисковани са всякакви заигравания по подобни теми, как демокрацията щяла да се окаже в смъртна опасност и пр.  Понеже, ако има допитване и, не дай си Боже, народът реши да избира по друг начин представителите си в парламента – новите може да се окажат свестни и тогава – о, ужас, какво ще правят горките досегашни управляващи? Ще го ударят на горчиви спомени! Или друга, доста смешна теза  – че ако се въведе мажоритарна система, те щели да получат несъразмерно много депутатски места, и чак толкова много народна любов им се струвала неприемлива. Скромни, скромни… – до неузнаваемост.

За сведение на посрещачите на поредния влак заблуди и неистини, ще внеса следното уточнение – г-н Местан лекичко се е пообъркал с изчисленията си относно разпределението на мандатите през 2001 и 2009 г. И цифрите, които посочва – по около 150-175 мандата за НДСВ и ГЕРБ, са плод на поредната манипулация или неразбиране за това как действа мажоритарният вот. При мажоритарната система не е възможно да се появи харизматичен лидер, който да помете с количество депутати опонентите си, както стана при царя и при Бойко Борисов. При мажоритарен избор всеки район избира своя човек, така че ефектът на мексиканската вълна не е възможен. Ако през 2001 г. изборите бяха мажоритарни, НДСВ можеше да има примерно 10 депутата. Същото важи и за 2009 г. и ГЕРБ. И обратното – тъкмо при пропорционалните избори “лидерите” и “спасителите” вкарват по стотина напълно непознати фигури за народни избраници. Хитлер, впрочем, ако си позволя този исторически пример, идва на власт чрез пропорционални избори. А преди това губи мажоритарни избори за президент. Така че, отново ни пускат по пързалката.

И въпреки, че май нямат никакво намерение да попитат народа, политиците всеки ден обясняват по телевизиите колко лошо нещо е мажоритарният вот. Явно са им раздали „опорни точки“ за вредата от мажоритарността, писани може би някъде в пресцентъра на МВР. Защото нито задължителното, нито електронното гласуване могат да променят един от водещите принципи на системата. Това, което може да я промени из основи и да застраши устоите на властта на олигархията, се нарича мажоритарна избирателна система в два тура. И неслучайно към нея са насочени всички удари, лъжи и внушения за това колко била вредна. Защо нито една от любимите ни партии не иска мажоритарни избори? Защо всички платени социолози и политолози скачат като ужилени само при споменаване на думите „мажоритарен вот“? Защото само мажоритарни избори могат да махнат от властта некадърните и корумпирани политици. Просто партиите трябва да върнат правото на суверена да си избира пряко депутатите. Да им бъде работодател, какъвто всъщност е. Напълно естествено е всеки работодател да търси квалифициран специалист, нали?  

Мажоритарната система няма недостатъци от гледна точка на избирателя, защото тя е естествена, лесна е за разбиране, възникнала е исторически. Каквито фалове стават, те не са от тази система. Какво толкова ненавиждат партийните елити у нея? Ами това, че мажоритарните избори отменят властта на партийните централи  да нареждат в листите безропотни, послушни некадърници. Ще им се наложи да издигат избираеми личности, депутати, които да имат обществено одобрение. Мажоритарният избор е състезание на личности. Заставайки в мажоритарен сблъсък, политикът трябва да е подготвен, иначе губи двубоя, докато при пропорционалната система минава между капките и ще продължи да си чете вестник на депутатската банка, вместо да изучава законите и да търси начин да ги направи приемливи за обществото. Още повече, че когато си назначен за депутат, а не избран – гласуваш по поръчка или по партийна „съвест“.

Затова политиците се страхуват от мажоритарната система, защото при тази система 90 процента от сегашните депутати биха видели парламента през крив макарон. Техният единствен шанс е да се подмазват на партийните си лидери с надеждата началниците да ги подредят на избираемо място.  При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Какво мисли избирателят – за него няма никакво значение. Е как тогава партийният елит ще иска остане без този мощен лост във властта – някой друг, пък бил той и суверенът, да дръзне да помисли,че може сам да избира управниците си? И да не би пък някой да реши да поразсъждава гласно по темата, всички слуги на партиите и техните фондации от сутрин до вечер са заети да съчиняват пълни лъжи срещу мажоритарния вот – че щели да останат 2-3 партии, да се срине държавата, мафията и олигархията щели да си вкарат депутати в парламента. Но олигархията никога не е била по-добре представена в парламента, както сега, и това вече и децата го знаят. Това е резултатът от пропорционалната система, по която гласуваме вече повече от двадесет години.

Най-разпространеното възражение срещу мажоритарния вот е за възможна ниска степен на легитимност на избора, както и, че голяма част от гражданите могат да не получат политическо представителство. Което, от една страна, се опровергава очевидно от днешната българска действителност, в която все повече хора нямат своето представителство, именно при пропорционалната избирателна система. И от друга – при провеждането на избора в два тура спечелилият винаги ще има повече от половината от гласовете. В този случай изборът е същият, какъвто е в момента за президент – а никой не поставя под съмнение представителността на президентския вот. Ами, че нали точно тази пропорционална система дава неограничени възможности на политиците да продължават да имат контрол върху прокуратурата и съда, полицията и специалните служби, местната власт, разпределението на най-важните обществени поръчки, независимо от всички театри, които периодично ни разиграват – какво можело да стане  при един мажоритарен вот…  Ако мажоритарната система в два тура бе изгодна за мафията и олигархията,отдавна да е въведена! Не съм против партиите – те са важни и необходими за политическата система – но трябва да бъдат коренно променени и е илюзия да очакваме, че биха могли да направят това сами.

Изходът – промяна на избирателната система и мажоритарни избори за всички изборни длъжности, както и драстично намаляване на държавното финансиране на политическите партии. Тогава и подготвеният и честен независим кандидат ще има реална възможност да спечели битката за мястото в своя избирателен район точно толкова, колкото и подкрепеният от партия негов съперник. Политическите партии ще бъдат принудени да излъчват най-качествените си кандидати – за да имат шанс при персоналната битка на идеи, програми и характери с останалите кандидати. Ролята на партийните централи ще се промени драстично – и партиите ще трябва да се конкурират, предлагайки политически идеи и визии за развитието на страната, а не единствено да осребряват политическия си монопол.

При мажоритарна избирателна система самите партийни кандидати ще са отговорни най-вече пред своите избиратели, а не толкова подвластни на партийна дисциплина и задкулисни договорки. Мажоритарният вот е инструментът, чрез който хората могат да наложат своята воля отдолу нагоре. Това е единствената избирателна система, при която обикновеният човек си избира представител. При всички останали системи елитът налага депутатите отгоре надолу – той ги подбира предварително по тяхната сервилност и ги спуска на куп, така че конкретният избор да е невъзможен. Затова мажоритарният вот е основният инструмент за един народ, който иска да вземе съдбата в ръцете си. Без него не може да постигне абсолютно нищо. Дори да приемем, че исканата от нас промяна на изборните правила крие рискове (които са неизбежни в началото), те със сигурност са по-малки от риска да продължим по досегашния начин. Проспериращо общество и правова държава са възможни само ако гражданите са активни, мотивирани и отговорни за своите решения. Което няма как да се случи, ако някой продължи да се натрапва за техен настойник при най-важните избори в живота им.

.

Боян Атанасов