Има ли държава, в която всички нейни жители са наркомани? Според експертите, наркоманията е болест на пристрастяването. Треви, цветя, храсти, гъби… и безброй синтетични субстанции помагат на всички желаещи да се разболеят. Наркоманите са зависими от своята болест. Те подменят реалността с помощта на своя любим наркотик. За огромно съжаление обаче, не могат да останат в нея завинаги. Налага им се да приемат нова доза. Не след дълго всичко се изтърква, притъпява се. Вече нищо не е същото. Увеличават дозата, после още и още… Накрая обичаната им болест ги убива. Е, някои се лекуват, други – принудително ги оздравяват. Но така или иначе е ужасно трудно реещите се в космоса да кацнат обратно на земята. Наркотиците се пушат, шмъркат, втриват, гълтат… или се пък се бият венозно.
Дотук с конвенционалната наркомания. Има обаче и други видове наркомани. Зависими от трупане на пари и власт. Пристрастени към алчността. Готови на всичко, за да си осигурят следващата доза. Корумпирани политици и магистрати, олигарси и местни феодали се друсат като обезумели. Тъпчат се орално, шибат се венозно и все не им стига. Малко им е. Приватизират, източват, заменят. Въртят ДДС измами, контрабанда. Крадат цели отрасли и райони от България. Увеличават дозата. Нареждат обществени поръчки, търгове и конкурси. Малко им е. Вече не знаят къде да си заврат награбеното. Привикват под знамената на наркоманската шайка всички роднини до девето коляно. Инжектират ги с къщи, вили, апартаменти. Радват ги с лимузини, яхти и самолети. Вакханалията е страшна, невиждана. И пак им е малко. Наркоманите изпадат в транс. По двадесет и четири часа в денонощието шмъркат данъците на поколения българи. Ноздрите им са цъфнали като павиански задници, но те не спират да се друсат. Не могат, а и не искат да спрат.
Как да се погрижим за болните? При конвенционалните наркомани се създават специални затворени общества – наркокомуни. В тях пациентите се лекуват с трудови терапии, спорт, изкуство… Дрога не им се дава. Правилата са строги. Може би трябва да създадем такива комуни за корумпирани политици и магистрати, за олигарси и местни феодали. В тях да „поканим” вежливо Станишевци, Борисовци, Герговци, Божковци, Златевци… И да ги оздравим принудително. Да съберем в тези центрове на здравето всички виновници за двадесет и четири годишния геноцид над българския народ и да ги изчистим. Имам предвид да ги почистим от дрогата.
Така, като се замисля никак, ама никак не е лоша тази идея за комуните. Събираме ги всичките наркомани накуп. Без изключения. Министър председатели, министри, дупетати, партийните величия, бандитите в тоги – прокурори и съдии, олигарси и местни феодали, и – хайде на лечение. Там, ако искат могат да продължат да си играят любимите роли, но вече без да имат достъп до дрогата. Без реални пари и власт нека си алчнеят, колкото си искат.
Освен конвенционалните и тези от ДОПГ (държавна организирана престъпна група), има и трети вид наркомани. Робите. На тях им харесва да ги унижават и мъчат. Обожават да гледат как възрастните им родители мрат от глад, студ и болести. Кефят се, когато децата им плачат, зависими са от ударите на камшика и фалшивите обещания за по-добър живот. Робите са в пряка зависимост от господарите си от ДОПГ. Най-сладко им е, когато ги бичуват.
И сега – изненада. Има и четвърти вид наркомани. Те са зависими от свободата. Техните наркотици са справедливост, законност, правосъдие и човечност. Тези, последните наркомани, са неизлечимо болни. Те така си и умират. Свободни!
.
Ивайло Зартов,
6 януари 2014 г.
