Приетият от Народното събрание Изборен кодекс въвежда правила, на които може да бъде дадена положителна оценка и които допринасят за подобряване на регламентацията на изборния процес.
Въпреки безспорно положителните стъпки, Кодексът не постига устойчива регламентация, която да отразява обществените очаквания и декларирания от управляващите ангажимент в тази посока.
Това заявява президентът Росен Плевнелиев, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Някои от най-актуалните въпроси, които са в центъра на обществения дебат, са оставени без регулация, а по отношение на други, като възможността да се въведе дистанционно електронно гласуване, може да се отчете дори отстъпление от вече постигнатото – премахва се дори възможността то да се проведе експериментално.
Нерешени остават чувствителни въпроси като избирателните списъци, въвеждането на ефективна възможност гражданите да гласуват за личности, а мотивът да се създаде професионална Централна избирателна комисия не кореспондира с липсата на задължителни изисквания за професионален опит, подчертава Плевнелиев.
По тези причини и поради изключителното значение на изборното законодателство за функционирането на институциите и за общественото доверие към тях, президентът ще наложи вето върху някои от текстовете на Кодекса. Държавният глава счита, че това ще даде още една възможност на народните представители да подобрят регламентацията на изборния процес. Подробните мотиви на президента ще бъдат оповестени в най-кратък срок.
Източник: в. „Сега“
Мотивите на президента:
Отпадането на електронното гласуване и новият начин за формирането на състава на ЦИК са сред аргументите за наложеното от президента Росен Плевнелиев вето върху текстове от новия Изборен кодекс. Той изрази недоволство и от тези разпоредби в закона, които по думите му не дават достатъчна възможност на гражданите да подреждат хората в съответните листи. Днес държавният глава оповести официално мотивите за решението си да върне Кодекса за ново обсъждане в парламента.
„Не считам, че съществуват аргументи за отмяната на правната уредба за електронното гласуване. Съображенията, изтъквани от противниците на дистанционното електронно гласуване, че би могло да се застраши тайната на вота, в още по-голяма степен може да се отнесе и до машинното гласуване, което е въведено с настоящия Кодекс. С въвеждането на машинно гласуване се обръщаме към стари технологии, вместо да гледаме в перспектива напред към бъдещето“, посочва в мотивите си президентът.
Така и не стана ясно защо при по-стара технология на машинно гласуване се приема, че може да се запази тайната на вота, а при съвременните технологии и електронно гласуване не може“, подчертава той.
Според него електронното дистанционно гласуване ще повиши избирателната активност, ще даде по-голяма възможност на българите зад граница да упражнят правото си на глас, ще улесни и хората с трайни увреждания по време на избори. „Българите са в интернет, те са въоръжени със смартфони, те знаят, те могат и ние сме длъжни да им дадем адекватно решение“, разясни в Пловдив тази вечер Плевнелиев мотивите си.
Той не приема тезата за противоречие на електронното гласуване с Конституцията. „Много често се споменава, че този начин на гласуване е обявен от Конституционния съд за противоконституционен. Решение № 4 от 2011 г. на конституционната юрисдикция не казва това. В мотивите си съдът отбелязва: „Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна“, посочва още държавният глава в мотивите към ветото.
„Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота”, изтъква Плевнелиев.
Президентът критикува и приетия текст, който предвижда в случая, когато избирателят не е отбелязал преференция за кандидат в избраната от него кандидатска листа, да се зачита преференция за кандидата, посочен на първо място в листата.
„Това законодателно решение не отговаря на исканията на българските граждани – гласът им да има значение при определяне на личностите, които ще ги представляват в Народното събрание и в Общинския съвет“, категоричен е Плевнелиев.
„Установените правила за прилагане на преференцията в изборите за народни представители и общински съветници се различават от правилата при изборите за членове на Европейския парламент от Република България. При парламентарните и местните избори гласовете на всички, които не са упражнили преференция, се отчитат като предпочитание за водача на партийната листа. Това законодателно решение няма принципна основа и третира по различен начин волята на избирателя да персонифицира гласа си. Кодексът трябва да въвежда еднакъв подход и за мен е неприемлив различният начин, по който се урежда гласуването с предпочитание. Различието в правилата разколебава и обърква избирателите в тяхното намерение да гласуват за личности“, допълва той.
„Намаляването на преференцията на 5% при изборите за членове на Европейския парламент от Република България е стъпка, която дава възможност на избирателите да пренареждат партийната листа. Пред обществеността не бяха представени мотиви за въвеждането на по-висок праг от 7% при изборите за народни представители и общински съветници. Не смятам, че има причина да се прави разлика в прага на преференцията при произвеждане на различни избори. Връщам уредбата, за да се обсъди намаляването на преференциалния праг за избори за народни представители и общински съветници от 7 на 5 на сто“, се казва още в мотивите.
Президентът е на мнение, че се отнемат президентски правомощия от гледна точка на назначаването на членовете на ЦИК. При гласуването на Кодекса депутатите решиха ръководството на ЦИК да се назначава от парламента, а останалите членове ще се назначават от президента с указ.
Плевнелиев припомня, че през последния четвърт век българският президент е назначавал целия състав на централните комисии след консултации с политическите партии и конституирането на ЦИК от държавния глава се е превърнало в традиция.
Според него липсват аргументи кое налага промяната на подхода в момента и защо се въвежда изключение за ръководството на Комисията.
Декларира се желание за висок професионален ценз за членовете на ЦИК, а в същото време ние не виждаме никакви изисквания, които да са интегрирани в този закон, посочи още Плевнелиев в Пловдив.
Припомняме, че след две седмици ударна работа в парламента новият Изборен кодекс беше приет на 21 февруари. Най-спорните моменти в него се оказаха уседналостта, преференциалният вот, електронното гласуване и мажоритарното избиране на народни представители.
Преди два дни шефката на временната комисия за изработване на новия Изборен кодекс Мая Манолова от БСП коментира, че критиките на президента Росен Плевнелиев и решението му да върне за ново обсъждане текстове от приетия Изборен кодекс са неоснователни.
Черешовото топче гръмна, имаме най-накрая вето. Много странно, в петък вечер в осем без няколко минути, така иронично коментира един от авторите на Изборния кодекс Мая Манолова президентското вето в предаването „Панорама“ по БНТ.
Според нея мотивите на държавния глава били доста беззъби и слаби мотиви. Президентът се опитва да пречи евроизборите да не са по новите правила в услуга на партията, с която е свързан, бе категорична зам. шефката на парламента.
Абсурдно е да бъдат събрани 500 000 подписа за референдум само за 15 дни, допълни тя. Манолова не била виждала къде се събират, само маси с мартеници.
„Категорично този кодекс е много по-добър от предишния. Казаха това и най-върлите му критици. Сериозни аргументи срещу кодекса и за ветото трудно могат да бъдат извадени. Има една част от ветото, която е посветена на преференцията. Но тя не се отнася до предстоящите евроизбори“, обясни Манолова.
„По отношение на изборните правила това е най-смелият парламент. За първи път има преференции за парламентарни и местни избори, 5% за евроизбори. Постепенно гласуването с преференции ще стане обичайно. На европейските избори ще има истински преференции“, каза още червената депутатка.