Най-активните българи напускат страната, се казва в правителствен доклад, изготвен от социалното министерство
България е водач по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз – смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и др. В дългосрочен план рискът от тези явления е, че населението на страната ще намалява средно с по 35 хил. души годишно, а структурата му се изменя така, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора.
Натискът се забелязва най-вече през необходимостта от допълнителни разходи в публичния сектор – за пенсии, за здравеопазване и за социални мерки. Освен това на пазара на труда става все по-трудно да се намерят квалифицирани и високообразовани служители, защото голяма част от тях емигрирали.
Тревожните тенденции са описани в официален правителствен доклад „Демографската политика в България – от предизвикателства към възможности“, който е изготвен от Министерство на труда и социалната политика.
„България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз, с най-висок отрицателен естествен прираст на населението, т.е. темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз“, се казва в прегледа на демографското развитие.
Социалното министерство посочва, че през цялата втора половина на миналия век коефициентът на прираст на населението намалява, като през 1990 г. достига до нула и оттогава насам е отрицателен.
Това се дължи на всички възможни причини – негативен имиграционен поток, по-висока смъртност, отколкото раждаемост, отлагане на ражданията по икономически причини. По последни данни към края на 2012 г. в България е имало 1.6 млн. жени в детеродна възраст. Броят им е намалял с 310 хил. между 1990 и 2010 г., до края на 2015 г. ще спадне с още 223 хил., а до 2030 г. – с още половин милион.
„Днес жените често са изправени пред дилемата професия, кариера или семейство и деца, и все по-често тази дилема се решава в полза на кариерата. Принос за това имат и удължаването на образованието и промени в културните стереотипи, особено сред жените, в резултат на което у съпрузите се формират определени преценки и възгледи за размера на потомството им и последователността в ражданията, известно като семейно планиране“, се казва в доклада.
Резултат от изместването на ражданията към по-зрялата възраст кара много семейства да се примирят с това, че ще имат само едно дете, въпреки че желаят поне две.
В подобно проучване от 2011 г. Берлинският институт за изследване на демографията посочва, че това явление е характерно за развитите държави, но посочва и решение. Това е гъвкав пазар на труда, който позволява почасов труд, и изграждане на мрежа от ясли и детски градини, където родителите да поверяват децата си без притеснение за качеството на грижите, които ще получат.
Жените мигрират повече
Интересен факт е, че именно жените емигрират повече, отколкото мъжете. Според доклада на министерството сред българите, които сменят своя адрес в страната с адрес в чужбина, жените са с 10% повече от мъжете и близо половината са на възраст 20 – 39 години. От тях 15% са на възраст под 20 години, а около 80% са със средно и висше образование. Първият проблем според експертите е, че млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към пазара на труда, напускат България и това оказва сериозни социални последици за бъдещото развитие на страната.
Другият притеснителен факт е, че емиграцията намалява и възможностите за възпроизводство. Така според министерството се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост не само за следващите 10 – 15, но и за много по-дълъг период от време – 40 – 50 години. Миграцията се отразява още по-сериозно на малките населени места.
Какво предлага правителството
Българският отговор на демографските проблеми, които настъпват, засега е да се сформира междуведомствена комисия с представители на всички министерства, която да координира законодателството и секторните политики, да благоприятстват качеството на живота в България.
Социалният министър Хасан Адемов се обяви за задължителна оценка на въздействието при всяка законодателна инициатива на правителството, така че промените да не задълбочават допълнително демографската ситуация.
Източник: в. „Капитал“