Информацията, включена в статията, е предназначена за влиятелни политици, от които гражданите очакват стратегии и политики за противодействие, готовност и предотвратяване на бедствието, именувано Циклична икономическа криза (ЦИК).
Икономическите дейности. В съвременните общества трудът е разделен и специализиран, което го прави високопроизводителен. Мнозинството от гражданите задоволяват жизнените си потребности, чрез купуване на стоки – блага от родовете продуктови, сигурностни и ръководни, които се създават от обществени дейности, определени научно в Класификатора на обществените дейности (КОД). Недопустимо е, но държавните статистики не познават КОД и работят с примитивен списък на обществени дейности. Дейностите се осъществяват от организации, съставени от поддейностите: снабдяване, създаване (производство), пласмент, осигуряване, оперативно ръководене и стратегическо ръководене. Ръководенията се делят на инженерно и икономическо. Всяка от поддейностите се осъществява по свои методи (технологии), съставени от алгоритми, техники и изпълнители.
Създаването на всеки сорт стока, е съпроводено с разходи за основните и добавените компоненти, които формират нейната себестойност, измервана общо от разходите за труд – изпълнителски и ръководен. Себестойностите се изчисляват по отделните партиди на създаваните сортове стоки, пускани на пазара, и пазарните цени.
Спонтанният стремеж към максимална печалба мотивира бизнесмените, за създаване на повече производствени мощности от необходимите за нормално задоволяване потребностите на купувачите. Страхът от недостиг на пари за възпроизводство на стоките е наложил познатите ценоопределящи процедури пазарлък и търг, при скрити добавени себестойности, което мотивира купувачите към икономически шпионаж. Страхът от престой на производствените мощности и необорот на капиталите, мотивира продавачите на стоки към натрапване на потребителите на стоки, които не са им необходими – болниците натрапват ненужни медицински изследвания, кредиторите натрапват ненужни кредити, рекламиране чрез рекламни пакети и пр.
Стоките се продават с печалби или със загуби, когато цените им са над или под себестойностите им. Печалбите на стоките от даден сорт, партида и качество са спекулативни, когато се продават над средните си себестойности. Пазарните цени на финансовите стоки – дивиденти или лихви не са спекулативни, когато са равни на процента на годишната инфлация на валутата, в която се изплащат. Спекулативните лихви, източват кредитополучателите – домакинства, предприятия, общини и държави. Разумните физически или юридически лица депозират или инвестират, за да съхранят покупателната способност на спестяванията си, а не за получаване на нетрудови доходи.
Термините либерална и контролирана икономика определят неръководена и ръководена икономики. Политическите строеве на държавите се различават по съотношенията на частната и държавната собствености на капиталите. Капитализмът е пълен, когато всички предприятия са частни. При пълен социализъм всички предприятия са държавни. Реалните политически строеве са междинни – смеси от капитализъм и социализъм, различими и от степента на ръководенето на икономическите си дейности.
Икономическите кризи. Спокойният живот на обществата спонтанно се нарушава от различни кризи, част от които са икономически. ЦИК настъпват при създаване на ситуация – предлагане на стоки и невъзможност за тяхното изкупуване от потребителите. ЦИК обхващат отраслите на материалните производства – Добивания, Отглеждания и Строения, но създават проблеми и в останалите отрасли.
ЦИК протичат на три фази. Към края на фазата, именувана подем, алчните за печалби банкери пресищат финансовия пазар с ипотечни жилищни кредити, които водят до “прегряване” производството на непродаваеми жилища. Необслужваните кредити достигат критичен брой, много банки изпадат в ликвидни кризи. “Невидимата ръка на пазара” реагира, като “спуква” спекулативните цени на акциите, на борсите настъпва паника. Започва фазата на ЦИК, именувана срив на производството. “Невидимата ръка на пазара” отново се намесва – спира производствата на непродаваемите стоки. Настъпват масови фалити, масова безработица, намаление на постъпленията в бюджета, ръст на укриванията на данъци. Обедняването на мнозинството граждани и недоволствата от властите достигат критична величина. В същото време спестяванията се увеличават, прахосничеството се свива, развива се икономическото мислене на купувачите и на продавачите. Последва фазата стагнация, заплатите нарастват, залежалите стоки се изкупуват или изнесат навън. Започва фазата подем.
Антикризисни средства и политики. Науката Икономикс, изучаваща и икономическите кризи, е система от теории – марксизъм, кейнсианство и т.н. Всяка от теориите предлага антикризисни средства и политики. Проблемите се дискутират непрекъснато, но модел на ЦИК, даващ възможност за софтуерно проиграване на антикризисни стратегии, още няма.
Безспорен основен причинител на ЦИК е присвояването от частните работодатели и техните акционери на принадената стойност – частта от печалбата, която принадлежи на наемниците, основните им партньори в бизнесдейностите. Това поражда наблюдавания дисбаланс между стойността на създадените стоки и стойността на заплатите, необходими за изкупуването им. Спекулативните лихви, практикувани от кредитодателите, също увеличават този дисбаланс.
Безспорни са следните антикризисни средства и политики:
· Основно предотвратяващо средство е повсеместното въвеждане на разделното почасово заплащане на труда (РПЗТ), по формулата разделна почасова заплата = цена х времетраене х сложност х отговорност х условия х резултатност. Множителят цена – минимална цена на час труд, ежегодно се актуализира с процента на инфлацията или дефлацията. Адекватните заплати, изчислявани чрез РПЗТ, достатъчно мотивират наемниците за висока производителност на труда им. РПЗТ не зависят от търсенето и предлагането, решават проблема равни заплати за равен труд, независимо от мястото на неговото полагане. РПЗТ предлага възможност на бизнесмените за комплектуване на оптимални екипи от наемници, съгласни да работят и при закъсняло, но олихвено изплащане на заплатите им, причинявано от спонтанната неритмичност на поръчките. РПЗТ изкоренява несправедливостите, създавани от постоянните заплати, обрасли със стимулиращи бонуси – платени отпуски, части от осигурителни вноски, премии, тринайсти заплати и др.
· Средство, предотвратяващо ЦИК, е прекратяване правенето печалбите на банките от маржовете между лихвите на кредитите и влоговете. Банкерските печалби са неспекулативни, когато се формират само от снижаването на разходите за банкиране. Щетите от необезпечените кредити трябва да се плащат от тези, които ги допускат, а не от получателите на кредити и данъкоплатците.
· Изобретени от банкерите банкноти без златно покритие са средство за валутно спекулиране. То става невъзможно, когато ООН поеме функцията на световна банка, емитираща световни пари.
· Политика, предотвратяваща ЦИК, е определяне дивидентите на акционерите от процента на инфлацията и не изплащането им при дефлация. Остатъка от печалбата не се капитализира, а формира достатъчен финансов резерв за предприятието.
· Мощно средство, предотвратяващо ЦИК, е информационната равнопоставеност на стоките пред купувачите, постижима чрез стандартни етикети, подреждане на щандовете и пр., както и забрани на полуинформативните реклами, на подвеждащите реклами, на едностранно изгодните договори. Въвеждане на делово държавно информиране на крайните потребители, търговците и производителите за постигнатите попартидни средни себестойности на стоките – пшеница, тютюн и т.н., средните такси за обслужване на кредитите, средните себестойности на услугите. Средните себестойности определят минималните изкупни цени, дават възможност за бойкот на прекупвачите спекуланти, гарантират печалби на добрите бизнесмени и фалити на лошите.
· Устойчивият държавен бюджет е спасително антикризисно средство, осъзнато от сериозните политици и на Евросъюза. Устойчив бюджет се получава по процедура, при която бюджетната структура – процентите на дотациите, се определя от сумата на исканията за дотации, които се правят от нуждаещите се, въз основа на техните проектобюджети. От прогнозите за бюджетните приходи и структурата на исканията, финансовият комисар изчислява процентите на дотиранията и информира искащите. Неудовлетворените искащи правят предложения, които се обсъждат от депутатите, представителите на бизнеса и профсъюзите на публични парламентарни заседания. Узаконени, дотациите се изплащат ритмично, в проценти, определени от фактическите бюджетни постъпления.
· Бюджетните дотации на борбата с престъпността отпадат, когато, след осъдителни присъди, освен за всички обезщетения, виновните получават и фактури за изплащане на разходите, правени за тяхното следене, залавяне, разследване, обвинение, съд, затвор. Много юристи не разбират принципната истина – хуманно е не осъждането на години затвор, зависещи от тежестта на престъплението, а отнемане свобода на рецидивиста, до излекуване на престъпното му поведение.
· Масово ползваният модел на пенсиите за прослужено време и старост (ППВС) е принципно объркан, несправедлив и генериращ огромно бюджетно дотиране.
Пенсионните вноски, включително и дарените, са частна собственост на пенсионера. Властта е узурпирала правото да определя формулата за изчисляване и условията за пенсиониране.
Проблемите на ППВС отпадат чрез реформирането им в пенсионни влогове, при които вложителът определя големините на вноските си и годината на пенсиониране. Размера на пенсията се изчислява чрез делене на натрупания влог, или на остатъка от него, на броя години за доживяване на пенсионера, до неговата средна продължителност на живота – СПЖ. Покупателната способност на влоговете се поддържа, чрез ежегодното им преизчисляване с процентите на инфлацията или дефлацията. Солидарностите между недоживели и доживели СПЖ и между работещи и пенсионери, автоматично стопяват дотациите и водят до изплащане на ППВС само от вноските на работещите.
Описаните антикризисни средства противоречат на егоистичните интереси на съсловията, което е непреодолимата пречка за тяхното внедряване. Исканията и предложения на гражданите трябва да се предават на омбудсмана, който ги селекционира, изпраща основателните в парламента за узаконяване и съди депутатите за пропуснати ползи. В политически развитата държава протести няма или са сведени до нехарактерност.
.
Венелин Чалъков
