На 12 февруари, след дълга битка с болестта, ни напусна проф. Николай Василев, председателят на нашия Клуб „1-ви ноември”. С него сякаш си отива една епоха от българската история, епоха, в която изтъкнати и независими ерудити се бореха с недъзите на властта, търсеха пътища за желаната от всички промяна. Проф. Николай Василев в най-голяма степен олицетворяваше тази категория интелектуалци, както със своите знания и интелект, така и с безкрайната си привързаност към принципите на истината и справедливостта.
Платон беше казал, че философи са тези, които ценят истината като такава и справедливостта като такава. Точно в този платонов смисъл Николай беше истинският философ. В стотиците, може би хиляди свои изяви в средствата за информация, с присъщия му остър език и точна фраза, с присъщата му непримиримост, той беше нашият рицар на правдата. Разказвал е как, докато бил министър на просветата, двама от координационния съвет на СДС отишли при него с искането да изхвърли от учебниците Смирненски и Вапцаров. Това бяха любимите поети на Николай, знаеше ги наизуст и при случай не пропускаше да ги цитира. Та отишли двамата седесари при него като при съмишленик, а той ги срязал: „А, бе кретени с кретените, да изчезвате веднага оттук, че не знам, какво ще ви направя”. По-късно нарече по телевизията един прекалил с шутовщината си посланик „задник”. Точно и ясно, без заобиколки. Това беше проф. Николай Василев, такъв остана и до края.
ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ПРОФ. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
Във връзка с появилите се съобщения в медиите по повод смъртта на проф. Николай Василев, искам да изтъкна следното. В много от съобщенията се посочва, че е починал бивш министър и зам. министър-председател на България. Всички, които поне малко познават проф. Н. Василев, знаят, че пребиваването му във властта е един епизодичен период от неговия живот, че проф. Н. Василев беше преди всичко опозиционер и интелектуалец, непримирим критик на всяко управление и всяка социална несправедливост. Още преди 10 ноември 1989 г. той е достатъчно изявен критик на тогавашната власт, за което е изключен от БКП през 1987 г. Дълги години води в дома си т.н. „философски кръжок“, средище на свободна и критична мисъл, за което е преследван от властта.
През 1988 г. е съучредител на „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България“ и е избран за негов съпредседател, заедно с Мария Бойкикева. Жельо Желев наследява проф. Н. Василев като председател на клуба през 1989 г. (защото схващането на учредителите на клуба е председателството да е на ротационен принцип) и се възползва от позицията си. Нещо, което беше безкрайно чуждо на Николай Василев. По-късно при историите с т.нар. АСП (Алтернативна социалистическа партия – бел.ред.), като вижда проявите на кариеризъм и корупция в нейните редици, Н. Василев я напуска, въпреки, че е избран с пълно мнозинство за неин председател.
През 1986-87 г. посещавах няколко пъти сбирките на философския кръжок на тогава доц. Н. Василев. През последните три години, когато дейността на Клуб „1-ви ноември“ ни свърза, ми се налагаше отново да посещавам проф. Н. Василев у дома му. Той живееше в същия двустаен панелен апартамент в ж.к. „Младост 1“, в който навремето се провеждаха дисидентските сбирки на философския кръжок.
Последните години от живота на проф. Николай Василев бяха неразривно свързани с дейността на Клуб „1-ви ноември“. Трудно ми е да изброя всички съществени въпроси, по които членовете на клуба и той специално, като негов председател, сме вземали отношение – ще спомена искането до главния прокурор (оставено без отговор) за отстраняване от длъжност и разследване криминалната дейност на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, искането за отзоваване посланика на САЩ Дж. Уорлик, принципната позиция за национално помирение и срещу дивашкия антикомунизъм, поддържан от антибългарските сили и т.н. До последния си дъх той беше неукротим граждански активист и борец с безкрайно чиста съвест.
.
Румен Дечев
зам. председател на Клуб „1-ви ноември“
–––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Поклонението пред проф. Николай Василев ще бъде утре, 16 февруари 2014 г., от 13.00 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
