Редакцията на Еврочикаго се обърна неотдавна към г-жа Елена Поптодорова, посланик на Р. България във САЩ, и към българския външен министър Кристиян Вигенин с въпроси, касаещи визовия режим за българските граждани, проекта за новата Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина, и някои други актуални теми. Отговорите на посланик Поптодорова получихме по-рано и те бяха публикувани на 16 февруари (Вж. тук.) По-надолу ще прочетете отговорите на министър Вигенин, които получихме вчера.
В отговорите на министър Вигенин, по наше мнение, доминира бюрократичният език, който може би е удобен за администрацията, но за връзка с читателите и с обществеността едва ли е подходящ. Поради тази причина ще си позволим няколко встъпителни думи.
От отговора на първия въпрос, за отпадането на визите, не разбираме как точно българското Външно министерство и българското Правителство ще защитават правата на своите граждани и данъкоплатци, когато последните са третирани като европейци второ качество.
Министър Вигенин заявява, че „окончателното решение по този въпрос попада изцяло в компетентността на съответните американски власти„, и че „Наличието на визов режим за български граждани в известна степен не отговаря на отличните двустранни отношения между София и Вашингтон„. Отношенията може да са отлични, но визите си стоят, и то независимо от факта, че можеше да са паднали още преди пет години. Липсата на биометрични данни в българските паспорти през 2009-та година бе основна причина визите да останат. И от отговора на министъра разбираме, че ще останат неизвестно още колко време. В същото време много се питат – ще бъде потърсена някога отговорност от виновниците за пропусната възможност* за безвизов режим между България и САЩ?
По отношение на идеята за преброяване на българската общност в Чикаго (а и по света) министър Вигенин твърди, че „Опитите чрез доброволно представяне на информация да се създаде регистър на българските граждани, пребиваваща в дадена държава, не се ползват с подкрепа от страна на нашите сънародници, които в редица случаи изразяват несъгласие да предоставят данни за себе си„. В нашата редакция не знаем да е имало официални опити за създаване на такъв регистър в САЩ. Съгласни сме, че може и да има нежелание в българските емигранти и го отдаваме на натрупано недоверие у тях към родните институции. Последните трябва да направят значителни усилия, за да им повярваме. Обръщаме се към читателите ни – вие виждате ли такива усилия (дори в това интервю)?
Следва текстът на интервюто с министър Вигенин.
––––––––––––––––––––––––
.
– Господин министър, разбрахме, че за да се предизвика обръщение от Европейския съюз към САЩ по въпроса за визите и липсата на реципрочност на визовия им режим с България, Румъния и други страни, от Европейската комисия са поставили срок до края на тази седмица (обърнахме се към министър Вигенин на 7 февруари – бел.ред.) да им изпратим писмо в Брюксел. Ще пише ли България такова писмо? Ако не напишем писмо, каква ще бъде причината – все пак българските граждани не са третирани наравно с други граждани на Европа? В какви срокове считате, че е реално да очакваме да отпаднат визите – след 1-2 години, след 5-10 или повече години?
– Бих искал да посоча, че като пълноправен член на ЕС и в съответствие с произтичащите от това задължения на 07.02.2014 г. Р България нотифицира писмено Генералния секретариат на ЕП, ЕК и Съвета на ЕС относно визовата реципрочност, в съответствие с чл. 1, параграф 4, от Pегламент (ЕО) № 539/2009, изменен с Регламент (ЕС) №1289/2013, че САЩ едностранно прилагат визов режим по отношение на българските граждани. Тази нотификация има задължителния характер, произтичащ от разпоредбите на европейското законодателство.
Присъединяването на България към програмата за безвизови пътувания Visa Waiver Program (VWP) продължава да е сред водещите приоритети както в двустранния, така и в трансатлантическия диалог със САЩ. Наличието на визов режим за български граждани в известна степен не отговаря на отличните двустранни отношения между София и Вашингтон, окачествявани нееднократно и от двете страни като стратегически, съюзнически и приятелски. В този смисъл, желая да отбележа, че България и САЩ работят за отпадането на визи за български граждани, въпреки че окончателното решение по този въпрос попада изцяло в компетентността на съответните американски власти.
– Българските граждани зад граница още помним дългите опашки и подложената на унищожителни критики сделка със Сименс ООД от България, за изготвянето на предишните паспорти. При първоначални прогнози от 15 до 45 млн. лв., за нея държавата похарчи неколкократно повече – над 115 млн. (м. април 2009 г.). Едва сега новите ни паспорти са с биометрични данни. Постъпвали ли ли оплаквания във Външно министерство, че новите български паспорти не се четат? Възможно ли е да се наложи нова смяна на паспортите?
– С удовлетворение отбелязвам, че от 2009 г. до момента в Министерството на външните работи не са постъпвали сигнали за нечетимост на българските паспорти, а това е един от параметрите, които показват, че те отговарят на международните изисквания и стандарти и, че към момента не се налага да бъдат променяни. Не бива да се изключва опцията, че след години, при въвеждане на нови технологии, може да се наложат промени в тези документи.
– Валидността на българските паспорти е 5 години и това е 2 пъти по-малък срок отколкото на американските и руските. Не е ли време да удължим сроковете им на валидност?
– Бих желал да поясня, че срокът на валидност на българските паспорти е определен с Постановление на Министерски съвет и отразява доминиращата продължителност на валидност на този тип документи в преобладаващата част от страните по света. Считам, че при промяна в условията е възможно отново да бъде разгледан въпросът за срока на валидност на паспортите.
– Знае ли МВнР какъв е броят на българските граждани зад граница към края на миналата година? Ако имате тези данни, кажете моля какъв точно е този брой. Откъде Външно министерство получава данните и какъв е процентът на грешка? Възможно ли е да се направи преброяване само за българските граждани в чужбина (по интернет)?
– Надявам се, че на Вас е известно, че за българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, не съществува законово задължение да се регистрират в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната страна. Министерството на външните работи е създало възможност, при желание, българските граждани да се регистрират на сайта на министерството, или в дипломатическото представителство, в чийто район те пребивават. В този смисъл информацията относно броя на българските граждани в чужбина се основава на статистически данни, давани от чуждите държави или от различни други източници.
Опитите чрез доброволно представяне на информация да се създаде регистър на българските граждани, пребиваваща в дадена държава, не се ползват с подкрепа от страна на нашите сънародници, които в редица случаи изразяват несъгласие да предоставят данни за себе си.
Възможността за електронно преброяване на българските граждани в чужбина е технически реална, но на практика трудно осъществима предвид посочената по-горе причина.
– Държавната агенция за българите в чужбина и в Президентството работят по проект „Стратегия за българите и българските общности в чужбина“, който Външно министерство също разпространи по своите канали – имате ли обратна връзка до колко души е достигнал проектът? Колко писма с мнения и становища във връзка с тази Стратегия са получени при вас?
– В края на януари 2014 г. Министерството на външните работи изпрати проекта на Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина в електронен вид до всички дипломатически и консулски представителства на Република България с указания той да бъде разпратен до дружества, организации и сдружения на българите в страната на акредитация, както и до отделни представители на българските общности, имащи отношение към разглежданата проблематика. Към момента много от дипломатическите ни представителства, след консултации с дружествата на нашите сънародници, изпратиха становища и предложения. Всички те се проучват внимателно, с оглед отразяване на постъпилите предложения при изготвянето на окончателния проект за Националната стратегия, който се предвижда да бъде внесен за одобрение от Министерския съвет.
– Външно министерство ще изкаже ли мнение по въпросния проект? Какво е Вашето лично мнение по отношение на неработещия Закон за българите в чужбина от 2000 г., и по-специално за главите, които касаят създаване на Обществени съвети от български граждани към посолствата и дипломатическите мисии, които да работят на обществени начала?
– Проектът на Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина се съгласува като текст и на ниво дирекции в МВнР. Срокът за предоставяне на становищата им изтече и сега се разглеждат бележките и предложенията на отделните дирекции, с оглед изготвянето на консолидирано становище на министерството..
Законът за българите, живеещи извън Република България е в сила от 2000 г., но до момента не е приет Правилник за неговото прилагане. Споделям мнение, че при обсъждането на проекта на Националната стратегия за българите и българските общности ще стане ясно дали е необходимо изменение и допълнение на този Закон или ще прецени, че е целесъобразно приемането на нов Закон, който да отговори по-пълно на нуждите и потребностите на българите и българските общности в чужбина и тяхното представителство на територията на Република България.
– При своите пътувания предишният български външен министър Николай Младенов дойде и ни посети в Чикаго. Вие планирате ли в обозримо бъдеще такова посещение и ако да, кога?
– При първа удобна възможност ще посетя и Чикаго. Няма планирано посещение още от сега.
–––––––––––––––––––––––––––––-
* За повече подробности за пропуснатата възможност визите ни за САЩ да отпаднат още преди време, прочетете интервюто ни с посланик Поптодорова и публикуваното още миналата година Открито писмо на Едвин Сугарев до Сотир Цацаров (и по-точно частта от него, озаглавена „Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни“).
Дума дупка не прави! Ето какво заяви за министъра вчера Антонина Узун – водещата на „Роден край“ в Бесаpабия: „Сигурна съм, че няма да има реални постъпки на българското МВнР в наша подкрепа. Аз съм от 2000 г. в тукашната българска журналистика и го казвам от собствен опит. Освен приказки министерството не прави нищо“.
Това е най-скучното и неказващо нищо интервю и може да се сравни само с изказванията на колежката му преди него и бивш кандидат за европейски комисар Румяна Желева.
Здравейте,
Служителите на МВнР, които са писали интервюто на г-н Вигенин добре са се потрудили… да не кажат нищо. Оказва се, че те не знаят колко български граждани в чужбина? По-зле, те не искат да го узнаят. Но само преди 4 години народни представители зададоха същия въпрос на МВнР, което даде следния отговор
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MVnR_Spravka_bulgari_v_chujbina.pdf
(публикуваният документ е оригинален, получен от МВнР).
Въпросният служител (не смея да мисля, че е лично г-н Вигенин) се опитва да ни поучава „Надявам се, че на Вас е известно, че за българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, не съществува законово задължение да се регистрират в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната страна. “
Известно ли е на г-н Вигенин, че според Главна дирекция ГРАО, към днешна дата 650 000 български граждани съвестно са декларирали настоящ адрес в чужбина? Знае ли МВнР географското разпределние на тези граждани? Все пак става дума за официална информация на български държавен орган, нали?
Изглежда, че служителите на МВнР също не знаят, че съществува законово задължение по закона за гражданската регистрация, всеки български граждани пребиваващ в чужбина повече от 30 дни да укаже настоящ адрес в регистратура на населението. По-нататък, съгласно чл. чл. 97.ал. 3 от ЗГР : Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. Какво прави Вашето ведомство, г-н Вигенин, да насърчи българските граждани в чужбина да изпълянт законовите изисквания?