Защо българите напускат България, въпреки униженията вън?

Светослав Гледачев*, в. „Марица“

.

Хубаво е да си българин? Но не е сигурно дали е добре да живееш в България? Не се хващайте за изключенията, а вижте преобладаващото, тенденцията, или, както казват философите, “зад дърветата вижте гората”. Какъв е общият фон, ежедневната ситуация, в която живеем: всеобщо недоволство от правителството, политиците, системата на управление, държавата, хората, доходите, безработицата, всичко или почти всичко.

И така, както сме всеобщо недоволни, така и не можем да се организираме за нищо, дори за един протест. Всеки вижда различно и по различен начин иска да протестира. Най-често пред телевизора. С чаша в ръка и псувня на уста. А как тогава да се решат проблемите, като никой не иска? Като следствие нищо не се променя и недоволството си остава и расте, ама пред телевизора, ракията и жената, която го отнася. Перманентно недоволство, но пък от сърце. Ние не можем да се обединим, защото нямаме обща цел. А нямаме, защото сме разделени и виждаме света по различен начин. Не разбираме пазарното стопанство и породените от него социални и човешки отношения. Представяме си света по един начин, той е друг, а искаме да изглежда по трети. Объркани сме като никога досега. Мечтите ни са да бъдем много богати, но и равни като при социализма, като за това не трябва да работим или не толкова, че да се изморяваме, а и да ни се дава, подарява, не да се заработва.

Все още твърде много хора смятат, че държавата трябва да се грижи за тях за тяхното щастие, за децата им, за бъдещето, за всичко. Такава държава няма и няма да има, но ниe я искате тук и сега. Веднага и без отлагане. Тя ни се полага по рождение. Политиците да я направят и донесат. Така се получава, защото мирогледът ни е от 19 век, живеем в началото на 21 век, а желанията ни са от няколко века напред. Раят трябва да е тук, на земята и точно в България. Ето защо се появяват някои социални и демографски явления. България намалява с 8 човека на час. Докога? Докато свършат българите ли? Работещите в чужбина са 2.5 милиона, а у нас са 2.2 милиона. Изнася ли се България? Ако е така, какво чакаме, да си ходим и ние и последният да затвори вратата, сложи катинара и кръст на държавата България. След векове на борба, спечелени войни и битки с най-силните на света, страдания, лишения, неволи, но с цел да пребъде България, сега ще я закрием ли по икономически причини? Тихо, кротко, един по един, водени от най-добри лични мотиви и подбуди. С цел личен, а не общ просперитет. Аз да успея, държавата кучетата я яли. А не можем ли да променим държавата така, че и тук да ни е добре? Или сме останали последните, като село от пенсионери, което се топи и пълни гробищата. На доизживяване.

Защо напускат младите? За пари и доходи ще кажат някои – и няма да са напълно прави. Това е само част от проблема.

Парите не са всичко. Те са всичко само за този, който ги няма. По последни официални данни средната работна заплата е 801 лева. Като тя формира само 51.7% от дохода на българина. Помислете за останалите 48.3%. Средният доход на едно домакинство, което официално е 2.4 души, е 10 752 лева на година, а на едно лице е 4541 лева, като е нараствал с 15.3% за година. За периода 1999-2012 г. доходът е нараствал над 2.8 пъти, или средно с около 20% на годишна база. Има много и различни данни, които показват, че работната заплата и доходи растат, но това не спира или не влияе съществено върху напускащите България.

Значи някъде другаде е проблемът. Паритет на покупателната способност (ППС) е показател, който премахва влиянието на цените. Или на колко се равнява средната работна заплата у нас спрямо различните страни. Колко стоки и услуги можеш да потребяваш тук и за същите стоки и услуги в друга държава колко тяхна валута ти трябва. Това, което открай време вълнува българина, аз с мойта заплата какво мога да си купя в чужбина. Евростат преди година обяви, че тя е 1250 евро. Това, което можеш да си купиш с 800 лева у нас, средно за ЕС ти трябват 1250 евро. Това е паритетът. Сега повечето ще почнат да сравняват цени, за които знаят, и ще кажат, че не е възможно, че има грешка и т.н. На нас винаги, когато не ни изнася, си измиваме съзнанието с “това не може да е вярно”. Не, няма грешка. Едни цени са по-високи, други по-ниски, но това се получава. Взимат се цени на енергия, горива, данъци, наеми и такси, които в България са много по-ниски, някои до 2 пъти от Западна Европа. Не се взима една стока, взима се кошница от стоки и услуги. Въпросът е друг. Защо много хора емигрират и там имат заплати, по-ниски от 1250 евро? Колко трябва да взимаш, за да си добре в чужбина? Ако в България не плащаш наем, само 3% плащат и ние имаме най-много с Румъния жилищна собственост, значи не плащаш, то наемът в друга страна се прибавя към този доход. И понеже те са високи, ти трябват средно около 2000 евро. Разбирате ли сега, защо нашите гастарбайтери се тъпчат по 7-8 в един апартамент. Не всички, но много. Пести се.

Изобщо в чужбина се пести, а в България не. Повечето емигранти не киснат по цял ден в кафетата, не ходят на ресторант и петък и събота няма дискотеки и чалга. Защо? Не могат да си го позволят. Или ако могат, е толкова скъпо, че те заболява сърцето, като знаеш как си ги изкарал тези пари. Там повечето българи живеят като праведници, а тук? Тежък е животът в емиграция. В Англия масово остават студенти след студентска бригада. Но какво работят? Берат ягоди, праз, лук, цветя. И то здравата, без оплакване. Спят често на полето във фургон и това за да ти останат 200-300 паунда на месец над разходите. Но дори и да са повече, това са спестените пари от дискотеки, кафенца и ресторанти. Затова и някои се връщат без пари, отпускат му края. Ако в България работиш същия като време и тежест и интензивност труд, вероятно ще печелиш толкова или повече. Но си тук, в България, при приятели, среда и роднини. По програмата “Млад Фермер” ти помагат за стартиращ бизнес с 40 000 евро. Желаещите не са много. Както и по много други програми.

Мит е, че ти трябват връзки, за да се уредиш. Това е поредното извинение. Трябва хъс и инат и желание за работа. Защо българинът работи в чужбина, а тук седи по кафетата. Там се занимава с тежък физически труд, а у нас – не. Защото се мисли за тарикат, а те не работят. Правят пари от нищо. По ППС ти трябва работна заплата над 1000 лева чисти. А такива заплати има много. В бюджетната сфера средната работна заплата е над 1180 лева. Но всеки не може да се уреди там. Сервитьор в курортите вади в пъти повече, в селското стопанство надницата е 30 лева, а някои взимат и до 100 лева в сезон за неквалифициран труд, като се работи и като часове и като натоварване по-малко от Англия, Испания, Гърция. В строителството защо не мога да намеря евтин майстор? Минимумът е 60-70 лева на ден плюс бири, кафета, а ако изпроси, и обяд. Та той работи активно максимум 4-5 часа, а в Германия не подвива крак дори 10-12 часа. Само от това надницата му скача на около 180 лв. А майсторите, които искат 100-150 лева на ден?

Производителността е различна, а нея никой не я има предвид. В промишлеността е същото, но няма желаещи. Това е единият проблем, работата, която вършиш в чужбина, не искаш да вършиш в България.

Живота, който водиш в чужбина, не искаш да водиш тук. Удоволствията, които имаш тук, не можеш да имаш там. Но има и други. Да си стегнеш куфарите е най-лесно. Не търсиш работа, не се изнервяш, не се напрягаш. Заминаваш. Нали всички така правят! Там те наемат, защото ти плащат много по-малко от местните. Ти си им икономически изгоден. Нищо че едва ли ще направиш кариера. Ще си стоиш на дъното, но ще имаш за ядене и ще спастриш някое евро. Ще се връщаш в България и ще се правиш на велик и успял. Трето: Манталитетът от затворената социалистическа система ни накара да вярваме, че всичко чуждо е прекрасно. Че да живееш в чужбина е върхът на успеха. Да знаеш език все още се смята за връх в кариерното развитие. Там си успял, а в България успелите са с връзки, мутри, мафиоти, изобщо паплач, с която не искаш да се месиш. Така обиждаме себе си като част от тази система и избиваме комплекси защо не сме успели. Има и четвърто. Несправедливостта, корупцията, зависимостите, политическата класа – те смърдят. Няма спокойствие. Чувстваш се измамен, изигран, употребен. Искаш да избягаш. В чужбина и това го има – и мафия, и престъпност, и връзки, и корупция, но не го виждаш. Това е на други височини. Защото ти си на дъното. До теб не стига. Столетия демокрация са направили така, че да има относителен ред и спокойствие. Мафията да не се набива на очи и да не дразни. Те отдавна, много поколения са

не само добре облечени, но и добре поставени в обществото бизнесмени.

Техните пари не миришат. Те са забравили, че прапрадядо ти е бил пладнешка мутра, използвал е детски труд и безмилостна експлоатация, която ние никога не сме виждали. Организираната престъпност е с “кадифена ръкавица”, а у нас е с типично балканско звучене: черни очила, мощна кола, много мускули, пистолет, бухалка или винкел. Но този набиващ се на очи ред в обществото и законност в чужбина идва от хората, живеещи там, от манталитета им. Те са се борили векове, затова сега берат плодовете. В демокрация са живели техните родители и прародители. Но те са я постигнали с бой и борба. Те с това са откърмени. С истинска демокрация още от 19 век. А ние със социализъм. При който трябваше да сме равни. И тези, които ни водиха и учеха, сега ни експлоатират, мамят и лъжат най-безскрупулно.

Неравенството ще расте. И при западните демокрации е било като при нас, и при нас ще улегне като при тях, но трябва време. Много време, няколко поколения, а на нас не ни се чака. Единият от начините е

тези, с другия манталитет, добит в чужбина, да се върнат и да го приложат в България.

Горчивият опит от практиката показва, че поне тези, които са били досега на властови позиции, вземат каквото и колкото могат и бягат. Да напълниш джобовете е девиз от техния свят. Там те го правят по-малко или им е невъзможно, защото има механизми за следене и контрол. Има по-добра демокрация. Нас са ни учили, че човек за човека е приятел и другар, а не вълк. И проблемът е, че сега живеем във вълчи свят. Единствената надежда е тези, които сме тук, да останем и да се борим. За пари, хляб и свобода ежедневно, неспирно и неотказно. Тези неща не се подаряват, те се отвоюват. Другият изход е терминал 2 или гробищата за “последните мохикани”. Хиляди народи са изчезнали или са се претопили. България не трябва да умре.

––––––––––––––––––––––

* Авторът е финансов анализатор.