Еврочикаго научи, че с писмо, подписано от Ралица Тоширова от Дирекция „Правителствена информационна служба“ към Министерски съвет на Р. България, се уведомяват над 600-те подали заявления български граждани, че им се отказва достъп до обществена информация за концесионните договори на „Дънди Прешъс Металс“, „Челопеч“ ЕАД, „Асарел-Медет“ АД и „Елаците мед“ АД.
.
ПРЕДИСТОРИЯ
Министерството на енергетика и икономиката дълго време обосновава отказа си да даде информация за съдържанието на концесионните договори на тези компании на първия подал искане за достъп до обществена информация, Роман Кендеров, с това, че: “Няма достатъчен обществен интерес, за да разкрием договорите с нашите партньори”. (Вж. тук.)
На 14 март т.г. Административният съд в София решава, че договорите за златните концесии са от обществен интерес и Министерството на икономиката е длъжно да ги разкрие. В решението на съда се казва, че: „Съдът намира, че исканата от жалбоподателя (Роман Кендеров – б.р.) информация е “обществена” по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, и тъй като дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по закона субекти – в случая министъра на икономиката и енергетиката, който съгласува проектите съгласно чл.82 Закона за подземните богатства.” Както и, че: „Съгласно легалната дефиниция за „надделяващ обществен интерес”, съдържаща се в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3…” (Повече за това решение на съда вж. тук.)
Междувременно стотици български граждани, разбрали за този отказ за достъп до обществена информация по т.нар. златни концесии, изпращат свои заявления по същия въпрос до Министерския съвет.
.
РЕЗУЛТАТ:
Всички тези граждани получават преди ден-два споменатото вече писмо от Правителствената информационна служба, уведомяващо ги за отказа от достъп до обществена информация за концесионните договори на споменатите фирми – концесионери.
Отказът се мотивира първо с това, че „Исканата от заявителя информация попада в обхвата на информацията, която се получава по Закона за концесиите (ЗК) чрез Националния концесионен регистър“, за който се получавала информация по специален ред по интернет.
Второ с това, че в заявленията (употребено в ед. число, заявление – б.р.) са „поискани концесионните договори, т.е. документи, а не информация за тях“. Интересно е, впрочем, това, че в един абзац в писмото се казва, че не ставало дума за информация, а в следващия и предхождащия абзац се използват изрази като „исканата от заявител информация“, „исканата информация“ и пр.
Трето с това, че „исканата информация касае трети лица – „Дънди Прешъс Металс“, „Челопеч“ ЕАД, „Асарел-Медет“ АД и „Елаците мед“ АД“. Оказва се, че компаниите, сключили концесионни договори да добиват природни богатства в България, са определени като „лица“, а не примерно като юридически или стопански субекти. Затова тези „лица“ трябвало по чл. 31 ал. 2 от Закона за ЗДОИ да бъдат попитани в 7-дневен срок и да изразят изрично съгласие, за да бъде даден този достъп до информация.
Какво гласи, впрочем, чл. 31 ал. 1 и 2 от ЗДОИ?
„(1) Срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
(2) В случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл. 24.“ (Чл. 24 касае начина за подаване на заявления за достъп до обществена информация – б.р.)
Така излиза, че „лицата“ „Дънди Прешъс Металс“, „Челопеч“ ЕАД, „Асарел-Медет“ АД и „Елаците мед“ АД е трябвало да изразят изрично писмено съгласие за това, че съдържанието на концесионните договори, които са сключили с българската държава, може да бъде предоставено по Закона за достъп до обществена информация. И коя фирма, коя компания, би се съгласила на драго сърце съдържанието на договори, които е сключила за концесии или за нещо друго, да бъде публично огласено? Вероятно никоя.
Но това не е информация за частния, личен живот на „трето лице“, за което става въпрос или както поне би трябвало да се разбира чл. 31 от ЗДОИ. Което не е попречило отказът до достъп до обществено значима информация да бъде „аргументиран“ по-нататък в писмото на Правителствената информационна служба с персонално изреждане на представителите на споменатите фирми, които до един разбира се са изразили изрично несъгласие за предоставяне на концесионния договор на съответната компания от, забележете, Националния концесионен регистър.
.
В РЕЗЮМЕ:
Първо не може, защото ставало дума за информация от Националния концесионен регистър, за който се получавала информация само по интернет. Второ, не може, защото не ставало въпрос за информация, а за документи. Трето, не може, защото са засегнати „трети лица“. Третите „лица“ са компаниите, сключили концесионни договори с държавата. Четвърто, пето и пр. всички тези „трети лица“, т.е. фирмите концесионери чрез техни представители, изразяват изрично несъгласие да се предоставят концесионните им договори. Откъде да се предоставят тези договори се изразява изрично несъгласие? От… Националния концесионен регистър.
Кръгът се затваря, правата на „третите лица“ да експлоатират български природни богатства при тайни за обществото концесионни договори са добре защитени. Човек би казал може би, ако не живееше в страна като България, където всякакви абсурдни решения са възможни, че служителката, написала това писмо, не е служител на Р. България – получаващ заплатата си от българските данъкоплатци, за да защитава обществените и държавни интереси – а че става дума примерно за частен служител на фирмите концесионери.
Каквото и да би казал, въпросната Ралица Тоширова, държавен експерт в Дирекция „Правителствена информационна служба“ към МС е написала буквално следното в края на писмото си:
„РЕШИХ: Отказвам достъп до исканата обществена информация.“
––––––––––––––––––-
Целият текст на писмото, с което се отказва достъп на информация за договорите за златните концесии, може да се види във факсимилето по-долу.
Ако информацията, за която толкова упорито се отказва достъп, можеше да се получи така, както си представяте, лесно и безпроблемно, нямаше делата за този отказан достъп да стигнат чак до Върховния административен съд.
Това допускане, което правите по адрес на искащите информация, че те не се били сетили, понеже били глупави и пр., не ви прави чест.
Интересното е че има концесионен регистър всеки може да влезе и да изтегли всички концесионни договори досега, както и анексите към тях. Учуден съм че министерството на икономиката не се позовава на този регистър, а отказва…. Явно се радват на глупостта на искащите, които не могат да напишат в гугъл концесионен регистър и да изтеглят всичко. По интересното е след това, когато имаш информацията какво правиш??? Няма лошо да се тренира гражданска активност по ЗОДОИ, ама когато е безкрайно и то когато има така или иначе информация е странно. Хайде давайте да продължим кампанията за отнемане на лицензите на тези и много други компании, които са заграбили предприятитята и всички разработени и проучени, а неразработени с държавни средства. Милиарди и милиарда на година се заграбват от ционистите и техните червени слуги с посредничеството на „сините“ на костофффф. Ето четете от тук:
http://www.nkr.government.bg/app
Светилото на българската геология: Сделката с “канадската” “Дънди прешъс металс” е далаверата на века!
Иван Костов е за затвора само заради тази афера, министър Трайчо Трайков – също
Проф. Гергелчев е уникален екземпляр в родната геология. Завършва с отличие Минния институт в Днепропетровск и редовна аспирантура в Санкт-Петербургския институт. Специалист по металогенно прогнозиране, специализирал в областта на в методиката на търсене на злато. В тази област на една от многото си специализации защитава докторска дисертация. Той е най-големият български учен, защитаващ тезата срещу мита, че България е бедна на подземни богатства. Напротив – пред “ШОУ” професорът разгърна диаграми и разработки, според които подземните недра на страната ни бъкат от скъпоценни находища!
Естествен враг на учени като проф. Гергелчев се явяват компании като канадската “Дънди прешъс металс”, която десетки години вече вършее на тъмно в преносния и буквалния смисъл на понятието. Според професора, това е “далаверата на века”.
– Проф. Гергелчев, защо мислите, че телефонът ви се подслушва и убеден ли сте в това?
– Напълно! А това се прави по много причини, но нека стигнем до тях, проследявайки историята на разграбването и унищожаването на най-голямото златно находище в Европа – Челопеченското.
– Добре, защо според вас “сделката на века” с експлоатацията на Челопеченското златно находище се превърна в аферата на века, пред която бледнеят всички приватизационни и всякакъв вид други сделки?
– Защото загубите започват още с договарянето с въпросната фирма “Дънди прешъс металс”, когато находището в Челопеч, което е не само златно, а поликомпонентно, се договаря от правителството на Иван Костов 1000 пъти по-евтино –
за 5 млн. долара, вместо за 5 млрд. долара
Толкова струвало!? А България единствена в света притежава 0 процента участие в добива на канадската “Дънди прешъс металс”! То, колко е канадска тази фирма, е друг въпрос. Канадците са изпълнителите, шапката е американска, а самата компания е мултинационална. За сравнение предишният ирландски концесионер имаше 68 процента, а ние – дял от 32 на сто.
– Всъщност защо си отидоха ирландците и дойдоха канадците?
– Защото нещо го закъсаха с финансите и не можаха да намерят пари за някои плащания, а междувременно “Дънди” кръжаха наоколо като лешояди. Междувременно “Дънди прешъс” дояха румънското златно находище Рошия Монтана със същото 32-процентно участие на държавата, но въпреки това фирмата беше изгонена от румънските стачници.
– Какви са другите грехове на “канадската” фирма?
– Ами просто не допускат никакъв рудничен или митнически контрол при изнасянето на златно-медния концентрат в Намибия за получаването на крайния продукт. Никой не знае какво е съдържанието на основните компоненти в него. Защото, освен злато, мед и сребро, рудата съдържа още 41 допълнителни компонента, от които оловото, цинкът, сярата са в промишлени съдържания и те направо се крадат при липсата на всякакъв контрол.
– Ако няма никакъв контрол при износа, няма ли такъв при добива, на място?
– Абсолютно никакъв контрол няма при флотацията на добиваната руда от Челопеч! Така се получават парадоксите. В концентрата /обогатената руда/ за 2011 г., според отчетите на “Дънди”, съдържанието на злато е драстично ниско – 2,96 г на тон. В същото време в геоложката руда /необогатената/, към 1 януари 2011 г., това съдържание е 4,74 г на тон. В крайна сметка „Дънди прешъс” “склони” на 3,96 г в геоложката руда, което е абсолютно невярно!
– Защо мислите, че е абсолютно невярно?
– Защото, за щастие, през 1997 г. големият наш геолог доц. д-р Васил Атанасов занесе контролна проба от концентрата, когато съдържанието на злато в геоложката руда се изчисляваше на 2,41 г/т в ЮАР, където са най-големите златни находища. Там съдържанието на злато на концентрата “скача” на 40,7 г на тон, т.е. то се увеличава около 20 пъти! А при договарянето с “Дънди прешъс” се намалява от 3,96 г. на тон, на 2,96!
Каква огромна фалшификация!
Съдържанието на злато в рудата не може да намалее, нали? Ако се позовем на пробите в ЮАР, съдържанието на злато в обогатения от “Дънди” тон руда, стойността на лицензионната такса за нас би следвало да бъде 8 тона злато за България, ако се позовем на първоначалната, уникално ниска такса за страната ни от 1,5 процента в началото на добива. Уникална фалшификация!
– Другите грехове на „Дънди”?
– Годишната лицензионна такса разбойнически е обхванала само геоложките съдържания за злато, мед и сребро, а останалите основни компоненти, които имат средни съдържания като цинк, олово, живак, германий и сяра и пр., не са отчетени при определянето на таксата. Допълнителните елементи, които имат средни съдържания, като селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, индий, платина и паладий /най-скъпите метали / също не са отчетени при договора с тази “канадска” фирма. Само с тях, по изчислените средни съдържания,
общата нетаксувана печалба за България съставя 1 млрд. и 582,6 млн. лв. годишно
Впрочем, общата загуба за страната ни за последните десет години е около 5 млрд. и 326 млн. Плюс това от таксата канадците своеволно си удържат глоби от 120 долара на тон изнесен концентрат поради… високото съдържание на арсен /0,32 % в челопеченската руда!?/. А арсенът се съдържа във всички златни находища по света. Това са данни на последния български управител на “Челопеч майнинг” Здравко Вълчев.
– Къде е мястото на българските управници при продължаващата “далавера на века” в условията на рецидив?
– Първо, първоначалната лицензионна такса от 1,5 % за добиването само на злато, мед и сребро е намалена от министър Шулева на 0,75 %. А, съгласно последния договор с фирмата, при годишен добив за 10 тона при 3 г златоносна руда за сребърния фонд, следваше да отидат 700 млн. лв. за сребърния фонд, който е за увеличаване на пенсиите.
Вярно, това сега се проверява от Сметната палата, но като знам какви факири на рушветите са “Дънди”, съмнявам се, че сметката ще излезе точна.
Другата голяма загуба за България идва от вероломното съкращаване на блоковете за изчисление на запасите с по-ниско съдържание на злато. Най-голямото намаление на “Дънди” е през 2005 г., когато според тях запасите са 31 млн. тона при 3,86 г съдържание на тон. Или 452 г сребро на тон руда, сребро, което като алхимици изчисляват 19,1 г на тон, плюс злато, мед и т.н. По техните отчети! Комисията по запасите към Министерството на околната среда и водите обаче има други сметки…
– То станаха много цифри, разбираеми само за специалистите – нека теглим чертата по разбираем за “простия” народ начин? Какво е загубила България от всички спекулации на “Дънди” и сие, т .е управленията от Костов днес?
– От колониално заробващия договор сме загубили 8 тона злато. Колониалната кражба продължава и по остатъците, а с него щяхме да излезем на 15-20 място в света с 89, 6 тона злато, стратегически ресурс. България щеше да бъде, от 43-то място, на 15-20 място по златен резерв. Но, за да приключим – към момента
загубите от дейността на “Дънди прешъс металс” са 24 милиарда
Изключвам загубите извън официалните данни, които включват безконтролното изнасяне на концентрати, липсата на държавен контрол върху добива на “Дънди”.
Накратко – в крайна сметка никой не знае какво се добива и какво се изнася от уникалното, най-голямото златно и поликомпонентно находище в Европа! По мои и на колеги сметки България е загубила минимум 24 млрд. лв. от занижени такси, скрит добив и износ и .н. Според мен в затвора трябва да лежат, по ред на номерата: Иван Костов – подготвил порочния договор, Лидия Шулева, Трайчо Трайков – универсалният лобист на всички фирми, които имат интереси в България, и всички премиери от Костов досега, включително! Те предадоха българския пенсионер и бедните! А можеха да направят обратното!
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ /блиц.бг/
Lubo,писах това което видях.
Цялата история се разигра миналага година,когато имаше протести срещу ЕРП-тата.Както си стачкувахме дойде при нас един адвокат и ни посъветва да направим подписка за премахването на лицензите им,но за целта ще трябват някакви доказателства.Тогава един познат беше дошъл да види родителите си,реши да предостави извадката си за месечна сметка,която плаща в Австрия.След 3 дни донесе въпросният документ и явно е бил автентичен щом започнахме процедурата,и докато бях там събрахме около 10 000 подписа.Както виждате и с тази инициатива резултат няма до ден днешен,но това е друга тема.
Мисълта ми беше,че щом документа е признат от по-висока инстанция значи е автентичен.Помня,че обясняваше как сметката за ток си я плаща с 2 дни работа там.Имал 2 климатика,които никога не спират,бойлер които постоянно работел и тн.Сметката беше около 60 Euro.За сравнение в България с един климатик сметка под 130лв. никога не можеш да имаш.
Сигурно си гледал някаква социална тарифа, то и в България имаше такава за пенсионери и с ниски доходи. Тогава може и без пари да ти излезе един киловат. така че, всичко е вярно: може да си имал познат, който плаща 8 стотинки. Това нищо не доказва.
Koko, блазе ти, че още вярваш в дядо Мраз. Можеш да вдигнеш телефона и да се обадиш на произволен австриец. Питай го колко плаща за електричество. Или пък виж по Гугъл. В ЕС цените на тези неща са публични, Евростат ги публикува редовно. В ЕС тока е най-евтин в България и Румъния. Разбира се, съотнесен към заплатите, той е пък най-скъпия. Но това е съвсем друг проблем.
Lubo,цената която цитирах я видях лично с очите си.
Мои познат,които дълги години живее в Австрия ми донесе извадката си
за месечно потребление на електрическа енергия.
Причината за това беше,че и аз не го вярвах както и ти сега.
Падаше се някъде около 4 евро цента на киловат и затова аз закръглих цената на 8 ст. наши пари.
Относно EVN с този енергиен доставчик,всички се отказват от услугите им.
За разлика от България,където законите са само на хартия хората могат да си избират доставчика на електричество,а при нас тази практика все още я няма.Няма и да я има понеже пазарна икономика като цяло също липсва.
Peter S кажи,къде са хората на България?
Сама птичка пролет прави ли?
Защо народа избра да емигрира,а не да се бори за правата си?
Това не те ли напомня на един отминал строй,когато в едно предприятие имаше примерно 300 човека,от които само 20 работеха и всички останали стояха и си клатиха краката?
Всеки днес казва,че като се оправи положението в България и ще се върне.Е ако чакаме някои друг да ни свърши работата ще има да почакаме сигурно още 25г.Има една приказка – лозето иска мотика,а не молитва.
Австрия не може да има твърде различна дена на електричеството: частните лица там плащат около 20 евро цента на киловатчас. Приказките за 8 ст на квч ток за чист популизъм, стил познайте коя партия. Можете да попитате произволно избран български емигрант в Австрия.
Техниката на лъжата е следната. Вземат се цени на едро, например за износ, и се сравняват с цени на дребно за частни лица.
Целта на такива отговори е, да обезсърчи гражданите да търсят правата си, като оплитат отговорите в безкрайни псевдо-юридически спорове, в които ТЕ обикновено печелят „по точки“. И винаги ще спечелят, защото разполагат с огромен административен ресурс, даден им именно от нас – гражданите.
Изход от това положение има, но той не е юридически, а политически. Кой е вярвал, че някой може да търси сметка на конституционните съдии в Украйна? Така и у нас. Нека министерството на нергетиката не се смята над закона и над волята на гражданите, защото закона се променя. Когато такива отговори водят до загуба на електорат за управляващата коалиция, тогава и отговорите ще се променят. Но трябва да имаме граждани (не стадо), трябва да имаме опозиция, трябва да имаме медии.
Казваш: „Аз мога за заключа само едно,а то е – ако днес мафията си има държава то тя определено се казва България.“
А аз, Коко, познавам , човекът изрекъл за първи път тези думи и знаеш ли какво той още казва? Политици може да си внесем ако имахме народ, но ако няма народ (а само население, както е сега) то няма спасение.
А докато хората не прозреят (както и ти) че партиите в НС са от едно котило все ще се оставят да бъдат водени от подобни на Волен и Костов лъжепатриоти.И после ще търсят в някой друг вината.
Лошото,е че времето си върви а хората не се променят.
Спомняте ли си една отминала епоха,където ако кажеш истината и веднага за теб казваха,че си луд?
Волен Сидеров отдавна говори за всичко това и аналогично отговора,които си задават хората – е къде щяхме да бъдем днес ако всички тези ресурси оставаха в полза на държавата.
Г-н Сидеров първи прогнозира,че днес пенсията на един български пенсионер щеше да е около 1000лв. средно ниво при сегашна 150лв.
Поради факта,че г-н Сидеров нарече България – Дубай на балканите си навлече всичката тази помия,с която го атакуваха българските издания.
Не е трудно да се замисли човек какво става около него ако гледа и малко по далече от носът си.
Г-жа Меркел,която за мен е абсолютна пародия на всичко веднъж даде един отчет,които е ясно показателен къде живеем днес.
Тя каза,че докато Германия е била с немската марка,пенсията на един пенсионер в Германия е била 800 DM средно ниво.След въвеждане на еврото същата тази пенсия е вече 1600 Euro.
Сигурно бихте попитали с какво българските пенсионери се отличават от тези на запада – ами с това да бъдат предавани от политиците си.
В Австрия примерно средната цена на ток-а в българска стойност е 8ст. за киловат.И там и тук си имаме EVN,но всеки си задава въпроса защо „бедните“ австрийци имат достъп до толкова евтина електрическа енергия,а ние си я произвеждаме и сме толкова богати,че плащаме цели 21ст. за киловат.Нашият стандарт е на последно място в Европа,а плащаме цени и много над европейският стандарт.Къде са всички евро наблюдатели и не сезират света какво се случва в България?
На останалите абсурди може и сами да си отговорите.
Аз мога за заключа само едно,а то е – ако днес мафията си има държава то тя определено се казва България.