Обръщение на кмета на град Лвов Андрей Садовой към жителите на югоизточната част на Украйна и Крим
.
Уважаеми кримчани,
Рускоезични граждани на Украйна,
Жители на югоизточната част на нашата страна,
Казвам се Андрей Садовий и работя като кмет на град Лвов. Напоследък вероятно често ви плашат, че въоръжени екстремисти, „западняци”, ще дойдат при вас, в градовете ви и ще ви нападат. И затова в нашата страна трябва да влезе войската на друга държава, за да ви защити от бандеровците на Западна Украйна.
Ако вие сте повярвали в това, ако с ужас очаквате въоръжените гости от Запад, моля ви да ме чуете. Нашият многонационален град премина през всички ужаси на войните на изминалото столетие. За последните 100 години Лвов седем пъти премина от едни в други ръце, вследствие на военни действия. Всичко, което искаме сега, е мирно развитие на цяла Украйна, без корупция, без криминални чиновници, без унижение на слабите.
Да, ние сме много разнообразна страна, с различни езици, култури, отношение към историята. Днес аз съжалявам, че за 23 години независимост страната направи катастрофално малко за нашето обединение, за разбирателството помежду ни. Политиците, преследвайки користни цели, с огромно желание ни разделяха и „насъскваха” един срещу друг, за да увеличат омразата и да получат нашите гласове на изборите.
За съжаление, това им се получи чудесно.
Но подобна безотговорна политика не може да продължава вечно. Днес от нея се възползват онези, които искат да разделят Украйна. Днес всички ние трябва да започнем да мислим и да запазим самообладание.
Крим, Югоизток, аз, кметът на град Лвов, подкрепям желанието ви да имате по-голяма автономност за развиването на своите региони и градове. Самият аз постоянно се обявявам „за” това местното самоуправление да получи повече власт, на гражданите по места да се позволи да решават много от въпросите, които сега се решават в Киев.
Ние уважаваме желанието на всички граждани на Украйна – украинци, руснаци, кримски татари, евреи, граждани от всички националности – да развиват мирно културата си, да говорят на собствените си езици, да помнят своята история. Но щиковете на чужда армия никога няма да ни донесат мирно развитие. Кръвта на украинските войници, майчините сълзи няма да донесат щастие на никого в нашата страна.
Да, всички ние сме виновни, че за времето на нашата независимост не успяхме да построим страната на своите мечти. Но тази задача в бъдеще можем да решим само ние с вас – нито Москва, нито Брюксел, нито Вашингтон ще направят това.
Нека се погледнем един друг в очите, нека видим там сродната душа и нека не допуснем омразата в сърцата ни.
Аз вярвам в Украйна. Искам да я строя заедно с вас. Нашата сила е в единството.
Превод на български: Ирина Пекарева
