Във връзка с употребата на понятието „шопски език“ от сръбски официални представители и опитите да се внуши, че шопският диалект е някакъв отделен език, груба български учени са изпратили Отворено писмо до президента, премиера, председателя на Народното събрание и външния министър на Р. България, както и до председателя на БАН.
В Отвореното писмо се казва, че: „г-н Ивица Дачич – министър-председател на Република Сърбия, поне два пъти използва понятието „шопски език“ – например, когато „се пошегувал“, че с г-н Орешарски се разбирали на „шопски език“, или в цитата: „В моя край (Южна Сърбия) никой не знае кой е майчиният му език – български, сръбски или шопски“.
Грубата български учени, подписали се под писмото, и инициирали подписка по същия въпрос, предлагат във връзка с тези изявления българското Външно министерство да изпрати протестна нота до Р. Сърбия.
Следва целият текст на Отвореното писмо и имената на учените, които са го подписали.
––––––––––––––––––––––––––––––––
.
НА ВНИМАНИЕТО НА:
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ –
ПРЕЗИДЕНТ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 42-ТО НС
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ –
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Г-Н КРИСТИЯН ВИГЕНИН –
МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН
КОПИЕ: ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ЕС
В БЪЛГАРИЯ
.
ОТНОСНО: Употребата на понятието „шопски език“ от официални представители на Република Сърбия
.
Уважаеми господа,
Информационните агенции отразиха току-що (писмото е от 28 февруари – бел.ред.) завършилото посещение на г-н Пламен Орешарски – министър -председател на Република България в Република Сърбия.
От излъчените материали е видно, че г-н Ивица Дачич – министър-председател на Република Сърбия поне два пъти използва понятието „шопски език“ – например, когато „се пошегувал“, че с г-н Орешарски се разбирали на „шопски език“, или в цитата: „В моя край (Южна Сърбия) никой не знае кой е майчиният му език – български, сръбски или шопски“, в. „Стандарт“, 19 февруари 2014 г.
От страна на българската делегация не е известно да е имало адекватна реакция.
За експертите и анализаторите по въпросите на сръбско-българските отношения е пределно ясно, че това не е случайно, а е израз на неотшумяващите коминтерновски и шовинистични нагласи в съзнанието на сръбския политически и част от „научния“ елит.
Фактите показват, че през последните поне две десетилетия сръбската държава поощрява опити да наложи в съзнанието на международната общност съществуването на някакво „шопско малцинство“ от двете страни на общата ни граница, „нито българско, нито сръбско“. Известно е, също така, че активно се прокарва идеята за наличието и на „торлашко малцинство“ в двете държави, касаещо населението по западната ни граница от гр. Годеч през Чипровци до Видин.
Сръбският политически елит, независимо от своята партийна оцветеност, черпи вдъхновение от успешния опит в миналото да сътвори „македонска нация“ на антибългарска основа с помощта на Коминтерна.
Препоръчваме на Република Сърбия да се занимава със собствените си малцинствени проблеми в Косово, Босна и Херцеговина, в Хърватска и Войводина; да престане да изнася „сръбска революция“ в съседни страни. Не така трябва да се разбира добросъседството в ХХІ в.
Ползваме се от случая да приканим българското политическо съсловие да поддържа будна историческата си памет и изострената си чувствителност по въпросите на единството на българската нация. Не всички около България са напълно дорасли за хуманните принципи на Европейския съюз.
Във връзка с горното,
ПРЕДЛАГАМЕ:
Министерство на Външните работи на Република България да отправи протестна нота до Република Сърбия.
.
28 февруари 2014 г.
Приложение: Подписка
––––––––––––––––––––––––––––
ПОДПИСКА
СРЕЩУ УПОТРЕБАТА НА ПОНЯТИЕТО „ШОПСКИ ЕЗИК“
ОТ ОФИЦИАЛНИ ЛИЦА НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ
.
• проф. Пламен Павлов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
• проф. Илия Тодев – Директор на Института за исторически изследвания при БАН
• доц. Димитър Йончев
• чл. кор. Стоян Михайлов
• акад. Георги Марков – Институт за исторически изследвания при БАН
• арх. Елко Хазан – Съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи
• д-р Елена Алекова
• Петко Колев – Председател на ТАНГРА ТанНакРа ОБФ
• Димитър М. Димитров – Съпредседател на ТАНГРА ТанНакРа ОБФ
• доц. Мария Стамболиева – Нов Български университет
• д-р Емил Кало – Бивш председател на Организацията на евреите в България „Шалом“
• проф. Христо Матанов – СУ „Св. Климент Охридски“
• проф. Евгений Сачев – Университет по библиотекознание и информационни технологии
• проф. Пламен Митев – Декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• проф. Орлин Загоров
• проф. Никола Дурчев
• доц. Ружа Нейкова – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН
• доц. Александър Костов – директор на Института по Балканистика с център по Тракология при БАН
„В моя край (Южна Сърбия) никой не знае кой е майчиният му език – български, сръбски или шопски” – това е казал сръбският премиер. Но за да се разбере къде е проблемът, свързан с това на пръв поглед много миловидно изказване, трябва да се знае по-добре историята.И да се вземе предвид разбира се това, че между идентичността на българите и сърбите няма разлика по отношение на вярата, а езиците са от една езикова група. Така че асимилацията на българското малцинство по времето на Кралство Югославия, на Титова Югославия, че даже и до днес в Р. Сърбия, е главно на езиково ниво. Много усилия са били положени в това отношение. А като се има предвид и споменатия и в писмото тъжен пример със създаването на отделен език, македонския, чрез един от българските диалекти, на тези неща не бива да се гледа несериозно.
Много точно си казал сърбина, в Южна Сърбия се говори или на български, или на български диялект(шопски) или на сърбски.
За кво тръбва некой да е обиден??
Ами тези не са в ред (учените) много ясно че сърбите говорят чист шопски 🙂