Екипи на гражданско сдружение „Технически ренесанс” и Национално сдружение „Гражданско общество в България” поискаха да им бъде предоставена подробна разбивка за бюджетното разпределение на средства за прокуратурата и съдилищата в страната, съгласно Закона за държавния бюджет за 2014 г., чл.2, ал.2. Искането е към Висшия съдебен съвет и към Министерство на правосъдието, на основание чл.4, ал.3, вр. ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.
Критично ниско е общественото доверие в съдебната система. Широко е разпространено усещането за обреченост, безнадеждност и безнаказаност. Независимо от всички стратегии и доклади, проблемите с корупцията, конфликта на интереси и етичното поведение на магистратите не се решават и обществото е недоволно от работата на тази система. Тя е най-скъпоплатената в страната. Не може да бъде сравнена – в този смисъл – нито със системата на Министерство на външните работи, нито с Министерство на вътрешните работи, нито с Министерство на отбраната или с други ведомства. В системата на съдебните учреждения цари настроение на цинична безнаказаност и безотговорност. Магистратите не отговарят за нищо, никъде, никога и пред никого. Такава е нормативната уредба за техния статут. Но всъщност магистратите се намират в откровена коленопреклонна позиция пред своите административни началници. Защо ли е толкова ожесточена борбата за заемане на място на административен ръководител на структура в магистратурата? Нали уж нямало никакво значение кой съдия кое дело ще разглежда.
Няма никакъв антикорупционен механизъм, прозрачността при случайното разпределение на делата и преписките е формална и противоречива. Хората не вярват във върховенството на закона, липсва възмездие и справедливост. Безсилието на обикновения човек, попаднал в съдебни битки, е факт, създава се усещане за правораздаване, предназначено за различни социални кръгове, за търговия с влияние и човешки съдби. Не съществуват абсолютно никакви форми за контрол над съдебните практики, нито такива органи, които да бъдат сезирани от гражданите. Българите са свикнали вече повече от половин век да имат избираеми съдии. На несериозните приказки, че това е система за конституиране на магистрати, която уж била стара и която уж била в противоречие с континенталната правна система, никой вече отдавна не вярва. Българските граждани искат своите пряко избираеми съдии – за районни, окръжни, апелативни и върховни съдии.
Заслужава си да се помисли доколко има смисъл от формално съществуване на тристепенна съдебна система. Правораздаването преди четвърт век беше много по-сигурно и предвидимо, макар и двуинстанционно, защото имаше един изключително ефективен способ: ПРЕГЛЕД ПО РЕДА НА НАДЗОРА. Този способ на съдебно разглеждане поставяше правото над всичко. Над съда, над държавата. Та нали говорим и се борим за някаква уж „правова” държава! А сега как е? Съдът е поставен над всичко и всички. На това отгоре от няколко години измислиха абсурдния за българските магистрати статут на несменяемост. Този статут окончателно блокира съдебната система. Обикновено се казва: „Е, да. Всичко това е така. Но нали все пак съдът работи!”. Да, съдът работи, но само за някои. И преди всичко – за себе си.
Съдебната система е тромава и бюрократична с над 350 органа. Огромен бюджет за 15 000 служители и магистрати, които струват на данъкоплатците над 430 милиона лева, но през 2014 г. – очевидно – ще струват повече. Бюджетът на съдебната власт не е програмно ориентиран и единствената „реформа” в него е постоянното, неотклонно, неотвратимо и бомбастично нарастване. Бюджетирането на съдебната власт плаче за перото на Илф и Петров.
Проектът за бюджет за 2014 г. не планира преразглеждане на административните граници на съдебните райони. Не се предвижда въвеждане на електронно правосъдие, въпреки че са усвоени десетки милиони лева и привидно са изпълнени множество проекти. Общо 84% (340 млн. лв.) от целия бюджет на съдебната система е планиран само за заплати и осигуровки. Правосъдната система осигурява висок социален стандарт на 15 000 магистрати и служители, които струват на българските граждани по над 30 000 лв. на 1 зает за година. Може ли някой да познае в коя система съществува заплата на чистачка в размер на около 1700 лв. месечно?
От гражданските сдружения се надяват, че законовият 14-дневен срок за предоставяне на информацията ще бъде спазен. Както и, че ще последва отворен диалог, реална работа за съдебна реформа и съдебна власт, която ще служи на хората. Гражданите, наивно или не, се опитват да вярват, че ще бъде осъществен реален диалог с властимащите, а няма да се провеждат цинични подигравки с тях, каквото беше проведеното на 18.03.2014 г. в НДК „обсъждане” на Наказателния кодекс. Ясно е, че от подобни очевидно симулативни мероприятия резултатът е само един – загуба на доверие в българската власт като цяло, абсолютно недоверие към съдебните учреждения и пълно девалвиране на съдебните актове.
.
Катя Донкова,
Национална гражданска инициатива „Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава”
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* В материала са използвани данни от доклад на Център на НПО в Разград, представен в обществения форум „Правосъдие близо до хората”, проведен в началото на тази година.
Приложения:
– Искане на гражданските сдружения „Технически ренесанс“ и „Гражданско общество в България“ до Министерство на правосъдието – Document (4); Document (5)
– Искане на гражданско сдружение „Технически ренесанс“ до Висшия съдебен съвет – Document (2) ; Document (3)
