В средата на м. февруари т.г. ръководството на Българската православна църква направи безпрецедентни отстъпки пред Гръцката патриаршия. В черквите по южното Черноморие веднъж месечно ще може да се служи на гръцки.
За „компенсация“, паметникът на екзарх Антим I в двора на българската черква в „Св. св. Константин и Елена” в Одрин ще бъде… премахнат. Този паметник бе издигнат през 2010 г. в двора на българската черква със средства на българската държава.
Паметникът на eдин от най-достойните български владици от миналото не бил възприет от Вселенския патриарх Вартоломей, защото Антим I бил виновник за разделението между двете църкви. Преместването на монумента е опит за някаква срамна, демонстративна ревизия на историческата памет на българския народ за църковна независимост и за изтърпяната схизма от страна на Патриаршията в Цариград.
Постъпка на Св. Синод да се съгласи с искането за премахването на паметника граничи с национално предателство. През 1927 г. е подписана спогодба между България и Гърция за взаимна размяна на малцинствата и чувстващите се като гърци тогавашни български поданици са се изселили. При евентуална промяна на този статус трябва да се подхожда реципрочно и да се искат същите права за българите в Гърция.
Срамно е и, че не са издействани от Св. Синод служби на български език в православните черкви в Беломорска Македония, където живее значително българоезично население. За мен не е ясно защо щом Вартоломей е „вселенски” патриарх, се застъпва единствено за гръцкия език и игнорира българския?
Ако пък паметникът на екзарх Антим I наистина бъде премахнат, то заради малодушното и обидно поведение на сегашното ръководство на БПЦ към паметта на един от най-достойните личности в историята на Българската църква и на българското Възраждане, дали тя въобще може да се нарича българска…?
Православието разбира се е за всички вярващи – били те българи, гърци, сърби, каквито и да било, но когато всъщност в разрез с основните Христови истини и послания една религиозна институция е извършвала в миналото някакви потисничества към свои събратя по вяра, с цел да обезличи тяхната етническа идентичност и национална памет, то двойно по тъжно е, че наследилите екзарх Антим I днешни владици на Българската църква проявят такова неуважение към неговата памет и такова малодушно отношение към искания на Вселенската патриаршия, които също не й правят чест.
.
Спас Ташев
