Точно преди година, на 26 март 2013 г., българският гражданин Ивайло Зартов се самонарани в знак на протест срещу това, че е бил осъден на 9 години лишаване от свобода при много съмнителни обстоятелства, говорещи за отказ от правосъдие. Зартов бе осъден на 9-години ефективна присъда за „присвояване на средства“ и „безстопанственост“, след като на три инстанции и при 5 съдебни състава никой български съд не постановява ревизия на частната фирма, на която Зартов е бил управител и по чийто иск бе осъден. В знак на протест и в желанието си да се пребори със стената от бездушие, той отряза преди година част от малкия пръст на ръката си. Във видеозапис, изпратен до медиите, той назова имената на хора, които смята на поръчители и изпълнители на процеса срещу него, разказа историята на това дело и причините, довели го до подобен акт на протест.
Няколко дни преди това, на 20 март 2013 г. Върховният касационен съд постанови в окончателно решение, че осъжда Ивайло Зартов на 9 години ефективна присъда. Според Зартов това дело, образувано през 2009 г., е поръчано от ексдепутата и експолковник от КГБ Генадий Гудков, от почетния консул на Русия в Бургас Тонко Фотев и с активното съдействие на руския посланик, оказал натиск върху българския главен прокурор Борис Велчев. Сигналът срещу Зартов е подаден от Тонко Фотев, който впрочем е извършил блудствени действия спрямо една от петте доведени дъщери на Зартов. Действията на Тонко Фотев са доказани от съдебно разследване, проведено по повод дело за клевета, заведено от Фотев към момичето. В това дело момичето е оправдано, като съдът е доказал, че Фотев действително е извършил блудствени действия към нея, както и заплахи. Въпреки това, дело срещу Фотев не е образувано, Бургаската прокуратура не прави нищо по този казус вече повече от 2 години (линк към решението на СГС от 17.01.2012 г.).
Зартов беше обвинен от частната фирма „Инглиш Вилидж“ ООД, чиито фактически собственик е бившият депутат от Руската Дума Генадий Гудков. В хода на следствените и съдебни действия на три инстанции е отхвърляно искането на Зартов и защитника му да се направи ревизия на фирмата ищец, финансов анализ и оценка на активите, и да бъдат събрани необходимите доказателства за вина или невиновност. Българската държава го осъжда по иска на частна фирма по Наказателния, а не по Търговския закон на Р. България, по който, впрочем, не би било възможно да не се направи ревизия на фирмата ищец.
В непубликувана част от интервю за в. „Уикенд“, дадено наскоро (части от публикуваните отговори на Зартов* могат да се видят по-долу – бел.ред.), Ивайло Зартов заявява: „Имената на корумпираните и зависими български магистрати, участвали в тази наказателна акция са: съдии: Захарин Захариев, Георги Кошничаров, Петя Георгиева, Мария Тончева, Николай Дърмонски, Емилия Нашева, Даниел Марков; прокурори: Димо Маджаров, Галина Колева, Милена Досева, Кремена Стефанова, Красимира Колова; съдебни състави по делата на всички инстанции: Валентин Недялков, Васила Кофинова, Светла Цолова, Събина Христова, Тошко Стойчев, Пламена Маринова, Иван Иванов, Галина Тодорова, Капка Костова, Пламен Петков, Румяна Казларова, Асен Гюзелев.“
Всички знаем колко много съмнения има към българската съдебна система и начина, по който тя действа. Но ако Ивайло Зартов е един вътрешно свободен човек, който ще бъде лишен още години от физическа свобода заради това, че не е преклонил глава пред някакви свои лични врагове с големи възможности, може само да се съжалява, че не са се намерили съдии и прокурори, които да върнат вярата на гражданите в това, че правосъдие в България все пак е възможно. Не може бивш управител на частна фирма да бъде осъден на 9 години от държавата по иск на частната фирма за „безстопанственост“ и „присвояване на средства“, без да се направи финансов анализ и ревизия на съответната фирма. В една страна, където нивата на корупция и злоупотреба със средства на висши държавни служители са завидно високи и където представители на престъпния ъндърграунд, ако въобще стигнат до затвора, стоят там къде по-малко, присъдата по „частния случай“ Зартов може да се разглежда в някакъв смисъл и като присъда за самата правосъдна система. Защото тя би трябвало, поне на висшите си нива, ако не на всички, да е достатъчно независима и устойчива, че да предотврати възможността за издаване или потвърждаване на будещи големи съмнения съдебни решения.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Из интервю на Ивайло Зартов за в. „Уикенд“, март 2014 г.
.
Отрязаният пръст срещу надуваемите кукли
Няма политици в България. Нарочените за такива са надуваеми кукли. Плащат им, купуват ги и те задоволяват нужди, според желанията на клиента. „Политиците” са част от ДОПГ (държавна организирана престъпна група). Заедно с корумпираните магистрати и техните господари – олигарсите, са виновни за 25-годишния геноцид над българските граждани. България е най-корумпираната и най-бедната държава в Европа и заради тях.
И? И нищо. Нещо случва ли се? Възможно ли е шайката от ДОПГ сама да се самоарестува и самоосъди? Не. В страната ни има две много дебели и плътни стени. Едната е изградена от корупция, втората – от бездушие. Първата може да бъде разрушена само от ежедневен, тотален граждански контрол. Непримиримостта на смелите и прогледнали български граждани ще донесе жадуваните справедливост и възмездие. Но за да стане това, трябва да се разбие стената от мълчание. Вижте последния доклад на организацията „Репортери без граници”. От срамната 87-ма позиция България се е сринала на 100-то място по свобода на словото. Съберете титлите – най-корумпирана, най-бедна и с практически нулева свобода. За какво са ни всичките телевизии, вестници, радиа …? Къде са българските журналисти? Нима са се превърнали в слуги на ДОПГ?
С отрязването на пръста си пропуках стената от мълчание и бездушие. Направих така, че да се чуе срещу кого и какво протестирам. През 2009 г. корумпираните кривосъдници образуваха наказателно производство срещу мен, вместо дело от частно-правен характер. 2010 г. корумпираните убийци излъгаха, че съм нарушил мярката за неотклонение „Парична гаранция” и ме арестуваха. Пишех до всички институции и медии. Никой не ми обърна внимание. 2011 г. ме „пуснаха” под домашен арест. Вече знаех – поръчителите държат в ръцете си и съда. Аз и моят защитник непрекъснато искахме да се направи ревизия на фирмата. Следователите и прокурорите бяха „пропуснали”. Съдът ни отказваше с аргумента, че нямало нужда!?!? Всичко било доказано!?!? Само идиот може да твърди, че обвинение в присвояване и безстопанственост може да се докаже без ревизия на самата фирма. Но фактите са налице – осъдиха ме в името на поръчителите. Още през 2011 г. взех решение да си отрежа пръста, но до 2013 г. така и не се намери кой да държи камерата. Запазил съм кореспонденцията си чрез e-mail с много известни български журналисти от 2011 г. Те обещаваха да отразят протеста ми, но се скриха, избягаха. Автоцензура. Ясна е работата. Кой ще посмее да скочи срещу руски посланици, депутати, консули и родните им слуги – Главни прокурори, съдии… Никой не посмя тогава. През 2013 г. Бог ми изпрати един приятел – руснак. Заснехме протеста ми. Разпространих го в интернет. И от там вече българските медии го завъртяха. Получи се, успях. Знаех си, че лешоядите няма да устоят на кръвта. Викът ми бе чут. Иначе можеше още да си пиша до всевъзможни родни институции и медии, без изобщо да се чуе нищо. Така правят гадините от ДОПГ – погребват живи българските граждани в тишината, осигурена им от българските журналя.
Протестът ми беше личен и общ. Моят казус е само частица от големия геноцид. Важно е какво казвам – имената на престъпниците. Думите са важни. Пръстът беше само средство, за да се чуе словото. Отрязаният пръст е и демонстрация на решителност, на несломима воля за битка до окончателната победа над ДОПГ. Нека си знаят паразитите, нищо не може да спре нито мен, нито хилядите, отхвърлили робството българи. Никакви репресии, скалъпени процеси, решетки, затвори, манипулации и лъжи. Нищо няма да ги спаси. Ето, това е посланието. И няма никакво значение дали са го разбрали надуваемите кукли. По-важното е, че го разбраха моите приятели”.
Революция незабавна и всенародна
…От ДОПГ (държавна организирана престъпна група) ми бяха подготвили два капана. Единият е да ми скалъпят поръчково обвинение – да ме пуснат в месомелачката от корумпирани прокурори и съдии и да ме осъдят. Втората им задача беше всичко това да се случи тихо. Никой да не разбере за поръчителите, за палачите и за техните методи на инквизиция. Е, в това се провалиха. Въпреки, че бяха организирали медийно затъмнение не им мина номерът безшумно да ме погребат жив. Викът ми за справедливост бе чут. Това е важното. Разбира се колкото и пръста да отрежа, стената от корупция няма да потръпне. Само обединените усилия на свободните, смели и прогледнали български граждани могат да разрушат ДОПГ. Шайката от олигарси, местни феодали и слугите им – „политици” и кривосъдници знаят за тази опасност.
Затова отстрелват потенциалните водачи. Заплашват, манипулират, подкупват или директно унищожават дръзналите да им се съпротивляват. Бандитите са овладели държавните институции, силовите структури са в ръцете им, медиите са техни. За 25 г. успяха да разпарчетосат България и да я натъпчат в джобовете си. Парадоксален е театърът на 3 март, 19 февруари и други подобни дати от историята ни. Изродите се правят, че отдават почит на герои като Левски и Ботев. Но явно са забравили техните думи. Ще им ги припомним. Освободили сме се от турско робство. Ще се освободим и от изродското. Време е да изрежем злокачествения тумор от тялото на България.
„Революция незабавна и всенародна!” – Помните ли на кого са тези думи?
Към неизбежното
С всеки изминал ден смелите, прогледнали и свободни български граждани стават все повече и повече, а това си е огромен повод за щастие. Тенденцията е ясна. За ДОПГ (държавна организирана престъпна група) става все по-трудно да манипулира, да лъже и разделя българските граждани. В битката за умовете и парите на данъкоплатците се хвърлят нови обещавачи на справедливост и възмездие. Шайката от олигарси, „политици”, кривосъдници и контролираните от тях медии въртят на пълни обороти пропагандната си машина, но всичко е напразно. България върви към неизбежното – към революция. И няма защо да ни плашат, че тази дума била собственост на една или друга идеология. Няма такова нещо. Във Франция са я нарекли буржоазна. Преди това, в Англия – реформаторска… Кой както иска да си я нарича. Важното е, че ще доведе до смяна на системата. Двадесет и пет години Божковци, Златевци, Станишевци, Борисовци, Костовци, Догановци… грабят България. Пият човешка кръв и богатеят. В същото време над 2 млн. българи бяха прогонени от родината. Още толкова пенсионери се чудят от какво да умрат – от глад, от студ или болести. 1 700 000 българи „живеят” с недоходи, по-малки от прага на бедността.
Перспективата пред младите е да станат мутри, проститутки, наркомани. В краен случай – да слугуват в петзвездните хотелски комплекси на Шайката. Самоубийствата, породени от отчаяние и безизходица са ежедневие. Както и откъдето и да се погледне, данните говорят за геноцид. Превърнаха България в един огромен лагер на смъртта. Вместо смъртоносен газ, ни избиват чужди и родни монополисти с надути, фалшиви сметки за ток, парно, вода, храни… А набедените за политици безродни продажници участват с радост в масовото убийство. Неизбежно е. Смелите, безстрашни българи ще стават все повече и повече. Робството не може да бъде вечно. Страхът ще отстъпи пред гнева. Оковите ще бъдат разбити на хиляди парченца. Алчните изроди сами копаят края си.
Ще въстанем. Сами ще извоюваме жадуваните справедливост, законност и правосъдие. Ще конфискуваме награбеното и ще го върнем в държавната хазна. С това ще защитим труда на родителите си, своите чест и достойнство и живота на децата си. Виновниците за геноцида ще тикнем в затвора за хилядите им престъпления срещу България и българските граждани. Вървим към неизбежното и паразитите го знаят. Усеща се как с последни сили се опитват да ни излъжат, да ни изплашат. Вижда се как се гърчат в опитите си да запазят своята система. Време е да им припомним думите на Христо Ботев: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от тялото си…”
България върви към неизбежното – справедливост, законност и правосъдие.
.
Международна мафия! Върховенството на закона е най-важният елемент от държавността.