Временните Обществени съвети на българите в чужбина –
синтезирани накратко забележки* върху последната версия (от 25.02.2014 г.) на проекта за Стратегия за българите в чужбина
.
Ние си представяме институционалното представителство на българите в чужбина, организирано на три нива.
1) Представителство чрез депутати в НС. Разбира се, този въпрос е от компетенцията на НС и зависи от промени в ИК. Но тези, които са проследили дебатите в пленарна зала при приемането на ИК знаят, че това занапред не е третостепенна тема, а е вече обект на спорове, включително и на един вот в пленарна зала. Ние предлагаме депутатите, излъчени евентуално на по-късен етап в МИР чужбина, да са членове по право на Изпълнителния съвет на Националния съвет. Това е елемент от нашата визия за бъдещето на институционалните отношения, между Отечеството и диаспората, и затова настояваме да бъде включен в Стратегията за българите в чужбина.
2) Национален съвет на българите в чужбина. Този съвет е изборен, и 4/5 от членовете му се излъчват с равно, пряко и общо гласуване от българските граждани, живеещи постоянно в чужбина. Това е най-важното искане на българите в чужбина, защото единствено избори могат да осигурят необходимата легитимност. Следователно, изборният характер на Националния съвет трябва да се заяви по недвусмислен начин, който не позволява друго тълкуване (например, възможността Националния съвет да се избира от «представители» на българските организации не е приемлива за българите в чужбина).
Самият Национален съвет функционира на две нива:
- общо събрание
- Изпълнителен съвет (който взема оперативните решения).
Тук също имаме едно различие. Проектът за Стратегия предлага създаването на „Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница“, който на практика ще дублира и следователно „заобикаля“ Изпълнителния съвет на Националния съвет на българите в чужбина. Това противоречи на основната идея, стояща зад настоящата Стратегия. По тази причина, ние предлагаме функцията на „Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница“ да се поеме именно от Изпълнителния съвет на Националния съвет на българите в чужбина (след неговото избиране). Мотивите ни са следните:
- Съществува опасност Изпълнителният съвет да бъде изпразнен от съдържание, ако важни за българите в чужбина решения се вземат извън Националния съвет;
- Представителите на заинтересованите институции, които биха заседавали в „Съвета по прилагане на Националната стратегия“, е редно да заседават и в Изпълнителния съвет на Националния съвет;
- Фактът, че наред с тях ще има и представители на българите в чужбина, само ще даде допълнителна тежест на техните решения, както и необходимата легитимност както пред българската общественост в страната, така и в чужбина.
3) Обществени съвети към дипломатическите и консулски представителства в чужбина. Тук нашите виждания също се покриват до голяма степен, с изключение на следното. Ние смятаме, че бъдещите Обществени съвети могат да функционират по подобен начин навсякъде, където има българи, а не само български граждани. С други думи, ние смятаме, че историческите диаспори също трябва да могат да излъчват Обществени съвети. В настоящия вариант тази нужда се признава, като се предлага „създаване на централизирани организационни структури от федеративен и конфедеративен тип“ . Преимуществата на „Обществените съвети“ пред тези структури, е че те ще обхванат не само организациите на българите в чужбина, но ще представят и самите българи, които не членуват непременно в организации.
В тази връзка, предлагаме право на глас при избор на Обществен съвет да имат всички българи (независимо дали имат българско гражданство или не).
.
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Всички корекции на Временните Обществени съвети на проекта за Стратегия, версия от 25.02.2014 г., могат да се видят в прикачения файл тук – project BG abroad 25.02_VOS .
ВОС са изпратили преди няколко дни на ресорните държавни институции своите предложения и корекции по тази версия на Стратегията.
