Тази година е юбилейна за българската общност в Унгария. Навършват се сто години от основаването на Дружеството на българите там. Една от най-активните, сплотени и развити български общности зад граница има много с какво да се похвали и много какво да разкаже. Еврочикаго публикува изпратени ни от наши колеги от в. „Български вести“ в Унгария текст във връзка с юбилея и програма за всички събития, които се организират през цялата юбилейна година.
.
„Бъдещето се гради не само с мотика,
а с вяра в Бога и с отворени очи.“
Лазар Иванов
Българите в Унгария са потомци на българските градинари, които са се заселвали тук в продължение на десетилетия, от средата на ХІХ в. насам. В началото те идват като гурбетчии и всяка есен се прибират в родината си. Но в края на ХІХ век започват трайно да усядат. В началото на ХХ век сред българската колония все по-често се срещат търговци на едро и заможни стопани, сред които назрява идеята за създаване на собствени институции. По инициатива на градинаря дядо Лазар Иванов от Тетевен на 27 юли 1914 г. организационен комитет от 17 души единодушно приема идеята за основаване на дружество и решава да пусне подписка за събиране на членове с цел на 2 август – Илинден – да свика общо събрание. Само за 6 дни дядо Лазар събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.
На 2 август 1914 г. се провежда учредителното събрание. Предложеният от Стефан Гьоков устав е приет единодушно и е избран първият управителен съвет, начело с Лазар Иванов. Димитър Димитров отстъпва жилището си на улица „Лоняи“ за дружествен клуб.
На 27 май 1916 г. събранието решава да се открие фонд за изграждане на училище и църква, като огнища на духа и просветата. Избрано е училищно-църковно настоятелство начело с Петко Х. Петков. Училището в Будапеща започва занятия на 25 февруари 1918 г. През 1923 г. и в Мишколц отварят врати училище и параклис. Българският православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ е построен през 1932 г. от дарения, а през 1953 г. започва набирането на средства за построяването на културен дом. 445 семейства даряват общо 3 125 000 форинта за Български културен дом, който отваря врати през 1957 г.
Седалището на ДБУ, Българският културен дом, е място за официални и традиционни празници, културни събития, научни конференции. Под грижовната ръка на българската общност сградата на Българския културен дом винаги е била поддържана и обновявана. През 1977-1982 г. тя е разширена с хотелската част и ресторант, което осигурява финансова независимост на Дружеството на българите в Унгария. Най-новата реконструкция на сградата, направена в периода 2004-2007 г., е осигурена материално от унгарската държава, за да може да продължи да изпълнява ролята си на модерно средище на българите в Унгария.
БКД е притегателен център за разнообразни прояви. През 1992-1993 г. в Българския културен дом заседава Кръглата маса на малцинствата в Унгария, на която е подготвен малцинственият закон от 1993 г. В тази кратка история се вижда израстването на българските градинари гурбетчии в организирана общност със свои институции и стабилна материална база. С много труд, пестеливост и мъдрост, с мисъл за бъдещето и за своите деца, българите от всяко поколение са принасяли своя дан, за да е българската общност в Унгария това, което е днес – организирана, с авторитетни институции, с младост и увереност в бъдещето.
За разностранната си и родолюбива дейност ДБУ е удостоявано с редица награди. През 1964 г. получава орден „Кирил и Методий“ – първа степен. През 2009 г. Държавната агенция за българите в чужбина го награждава с възпоменателен плакет „Иван Вазов“. Същата година министър-председателят на Република Унгария връчва на председателят на ДБУ Димитър Танев високото държавно отличие – Наградата на малцинствата.
.
Светла Кьосева
––––––––––––––––––––––
ПРОГРАМА НА ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА
.
ЯНУАРИ
4 събота, 19.00– Новогодишна вечеринка
Място: Българския културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
5 неделя, 10.00 – Йордановден
Място: Българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15“)
19 януари, неделя, 15.00 – Бабинден
Място: Български културен дом,(1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
.
ФЕВРУАРИ
2 февруари, неделя, 11.00– Трифон Зарезан
Място: Дворът на Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15)
.
МАРТ
3 март, понеделник – Национален празник на България
Официално откриване на юбилейната година
13.00 – Откриване на паметника на българските
градинари и българската чешма
Място: Будапеща – Зугло, площад „Бошняк“
19.00 – Галаконцерт
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул.
„Вагохид“ №62)
8 март, събота, 19.00– Празник на мартеницата
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
.
АПРИЛ
1 април, вторник, 20.00 – Представление на Народния театър „Иван Вазов“ („Дон Жуан“)
Място: Национален театър (1095 Будапеща, парк. „Байор Гизи“ №1)
5 април, четвъртък, 15.00 – В памет на българския музикант Борис Карлов
Празник на фолклорна група „Зорница“
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
13 април, неделя – Полагане на венци
Място: Българско военно гробище в Харкан
20 април, неделя, 10.00 – Великден
Място: Българска православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15)
25 април, петък, 18.00, Литературна вечер с Весела Ляхова, гост на Международния панаир на книгата
Място:1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
.
МАЙ
4 май, неделя, 10.00 – Гергьовден
Място: Българска православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15)
18 май, неделя, целодневно: Ден на славянската писменост и българската култура
Място: Парцелът срещу културния дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №17)
22 май, четвъртък, 18.00 – Дни на българската култура: Вечер на списание „Хемус“
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
23 май, петък– Поднасяне на венци пред паметника на Св. св. Кирил и Методий в Залавар
.
ЮНИ
2 юни, понеделник, 11.00 – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
– поднасяне на венци пред паметника на Христо Ботев
Място: Дворът на БКД (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
27 юни-3 юли – Български езиков и фолклорен лагер във Фертьод
.
СЕПТЕМВРИ
20 септември, събота, 11.00– Ден на независимостта на България
Място: Халастелек, кръстовището на ул. „Кишдяр“ и ул. „Бела Шомоди“
22 септември, понеделник
18.00– Официално откриване на новата галерия с постоянна изложба на български художници от Унгария
19.00 – Концерт-пърформанс на Малко Театро: представяне на албума „Сърцето на динята“
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
.
ОКТОМВРИ
8 октомври, сряда, 18.00 – Откриване на изложбата „По следите на българите в Унгария. Исторически лабиринт“
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
22 октомври, сряда, 18.00– Концерт на Емил Билярски
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
22 октомври, сряда – Димитровден във Фелшьожолца
15.00– Благодарствена Света литургия в Гръцко-католическата църква
15.30– Поднасяне на венци пред Паметника на българските градинари
.
НОЕМВРИ
7 ноември, петък, 10.00– Конференция, посветена на на 100-годишнината от основаването на Дружеството на българите в Унгария на тема: „Стопански миграции, институции и организационен живот на българите в диаспора“
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ 62
8 ноември, събота, 19.00 часа – Галаконцерт по случай Димитровден – Булфест 2014
Място: RAM Colosseum (1133 Будапеща, ул . „Карпат“ №23)
22 ноември (събота), целодневно – Шести фестивал на българите по света „Аз съм българче“– 2014 г. (Съвместно с Фондация „Тангра“, Испания)
1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
.
ДЕКЕМВРИ
7 декември, неделя 11.00– Празник на Микулаш
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
17 декември, сряда– Традиционно коледно тържество на българските пенсионери
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
––––––––––––––––––––––––––
.
АКЦЕНТИ В ПРОГРАМАТА
19 януари – БАБИНДЕН
На 8 януари (по старому на 21 януари) се отбелязва Бабинден. На този ден бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят. По-късно майките отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара. Те носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже.
По традиция на Бабинден пред общността се представят бебетата, родени през изминалата година. Те се благославят от бабата и получават подарък. Неделим елемент от традицията е кулинарната изложба-конкурс, в която участват много жени.
3 март, понеделник –
ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА
НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ
ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ И БЪЛГАРСКАТА ЧЕШМА
Паметникът на българския градинар е дело на художника Огнян Кожухаров. Той се открива в близост до един големите пазари в унгарската столица, в район Зугло, където и до днес живеят потомците на българските градинари. Построен е с даренията на Националния фонд за култура, Министерството на човешките ресурси, българските самоуправления и частни лица. Символ на единството на българите в Унгария.
ГАЛАКОНЦЕРТ
На 3 март 1878 г. е сключен прелиминарният мир, с който завършва поредната руско-турска война, превърнала се за българите в Освободителна. След близо петвековно прекъсване е възстановена българската държава, която тръгва по пътя на своето модерно развитие.
Трети март, Денят на Освобождението, винаги се е празнувал от българите в Унгария – дори по времето, когато в България е сведен до училищно тържество. Възрожденският патос, който крепи българите в Унгария, е създал собствена символика и ритуал за отбелязване на този ден. Празникът започва с внасянето на знамето на Дружеството на българите в Унгария под звуците на песента „Край Босфора шум се вдига”, а след българския и унгарския химн прозвучава „Многая лета”.
13.00 часа
Място: Будапеща – Зугло, площад „Бошняк“
19.00 часа
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
Участват:
Валя Балканска
Габриела Хаджикостова
Аннамария Бучи
Язмин Тот
Николай Иванов ОМ
Петър Янев
Роуд Сикс Сакс
Танцов състав „Янтра“
Оркестър „Право“
Българско училище за роден език
8 март, събота, 19.00 часа
ПРАЗНИК НА МАРТЕНИЦАТА
Концерт на танцов състав „Мартеница“
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, съхранен от древността до наши дни. На 1 март всеки закичва близките си с плетеница от бели и червени конци – за здраве и сила през цялата година. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица – до настъпването на пролетта. След това се окичват на дърво или се поставят под камък.
Място: Български културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
Участници:
Танцов състав „Мартеница“
Алексей Лесички и неговият оркестър
Роза Банчева
Фолклорна група „Зорница“
Вандор Вокал
Оркестър „Зора“
Оркестър „Рила“
1 април, вторник, 20.00 часа
Място: Национален театър (1095 Будапеща, парк „Байор Гизи“ №1)
Гостуване на Народен театър „Иван Вазов“: „ДОН ЖУАН“ от Молиер, режисьор: Александър Морфов
Александър Морфов е български режисьор, театрален и киноартист, носител на престижни международни награди, режисирал в много страни. Представлението се играе в рамките на Международната театрална среща „Мадач“ (26 март – 7 април 2014 г.)
Билети могат да се закупят на касата на театъра, в билетния център на бул. „Андраши“ №28 (1061 Будапеща), както и по интернет: www.btf.hu и www.nemzetiszinhaz.hu
20 април, неделя –
ВЕЛИКДЕН
Света божествена литургия (с участието на църковен хор от Берлин)
Великден е най-големият празник за православните християни. Като средище на българщината църквата всяка година събира най-много хора на този ден. На нощната служба, когато се възвестява Възкресението, богомолците припалват свещите и обикалят с тях храма. Свещеникът раздава стотици червени яйца на изпълнилото църквата множество.
10.00 часа
Място: Българска православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15
18 май, неделя – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Света божествена литургия
Откриване на изложба на Националния исторически музей, посветена на светите братя, в Българския православен храм „Св.св. Кирил и Методий“, Будапеща
ТРАДИЦИОНЕН СЪБОР
Участват:
Българска детска градина
Българско училище за роден език
Танцов състав „Янтра“
Танцов състав „Росица“
Танцов състав „Мартеница“
Фолклорна група „Зорница“
Оркестър „Право“
24 май е Ден българската просвета, култура и на славянската писменост, ден на светите братя Кирил и Методий. От началото на 20-те години на миналия век праз-никът се отбелязва с голям събор, на който се събират стотици българи от цялата страна. На този ден пред широката общественост се представят и учениците от Българското училище. Днес неделима част от празника е и програмата на най-малките – възпитаниците на Българската детска градина, както и на танцовия състав „Росица“, където правят своя танцов „прощъпулник“ 4-5-годишни деца.
10.00 часа
Място: Български православен храм „Св.св. Кирил и Методий“ (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №15)
11.00 часа
Място: Парцелът срещу Българския културен дом (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №17)
22 май, четвъртък –
ДНИ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
Списание „Хемус“ – енциклопедия на българите в Унгария „Нишката на спомена“ – мултимедиен концерт-перформънс на Малко Театро
Изложба на Женя Бозукова
Месец май е месецът на българската култура за българите в Унгария и техните приятели. Списание „Хемус“ и Малко театро от години имат сериозни заслуги и допринасят за осъществяването на културния диалог между двете страни. Силна е групата на българските художници в Унгария. Съчетаването на литература, театър, изобразително изкуство и музика е истински празник на почитателите на българската култура в Унгария.
18.00 часа
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
20 септември, събота –
ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ
Тържество и поднасяне на венци пред паметника „българският долап“
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. от княз Фердинанд с манифест във Велико Търново. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Обявен за официален празник през 1998 г., той бързо намира своето място в празничния календар на българите в Унгария.
Българите донесли нов метод на зеленчукопроизводство, непознат дотогава в Унгария. В основата му стояло поливното земеделие. Не случайно градинарските стопанства винаги били разположени близо до вода – край река или канал, откъдето черпели вода за поливане. С високо издигнатите огромни колела – долапи – българските градини се познавали отдалече.
11.00 часа
Място: Халастелек, кръстовището на ул. „Кишдяр“ и ул. „Бела Шомоди“
22 септември, понеделник –
ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА НОВАТА ГАЛЕРИЯ
с постоянна изложба на български художници от Унгария
Българските художници в Унгария са от различни поколения, творят в различни жанрове и имат различен натюрел. И въпреки това обединението имв една галерия не е механично. Някъде дълбоко в тяхното светоусещане прозира техният корен, закодиран в душите и творенията им.
КОНЦЕРТ-ПЪРФОРМАНС НА МАЛКО ТЕАТРО: представяне на албума „Сърцето на динята“
„Сърцето на Динята“ е музикален проект, изкристализирал в окончателния си формат след няколкогодишни търсения на двама артисти. Тръгвайки от текста на Стратиев, авторите търсят и по неочакван начин намират българското. Под формата на „Cross culture“ се редят традиционни песни, текстове, поговорки и пословици, както и неофолклорни теми, композирани от Николай Иванов. Отговорът на „Кои сме“ и „Къде сме“ е сякаш в огромната река на Живота, пееща с милиони гласове, сред които – там някъде – гори сърцето на Българина.
18.00 часа
19.00 часа
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
С участието на Габриела Хаджикостова и Николай Иванов – ОМ
8 октомври, сряда –
ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА „ПО СЛЕДИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ. ИСТОРИЧЕСКИ ЛАБИРИНТ“
Изразът „български градинар“ на унгарски език е не просто национално обозначение на градинарското съсловие, а понятие, което означава въведената от тях нова професия в унгарското селско стопанство. Понятието се отнася, както до начина на отглеждане на зеленчуците чрез поливно земеделие, така и до функционирането на градинарските тайфи, които направили силно впечатление на унгарците със своята организация и трудов морал. На българските градинари в Унгария са посветени десетки статии и изследвания, които навлизат в тънкостите на „българското градинарство“ и въз основа на неговия опит се опитват да създадат подобни стопанства сред унгарското селячество.
18.00 часа
Място: Български културен дом, (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
7 ноември, петък –
КОНФЕРЕНЦИЯ, посветена на 100-годишнината от основаването на Дружеството на българите в Унгария на тема: „Стопански миграции, институции и организационен живот на българите в диаспора“
Премиера на книгата на Венета Янкова „Българите в Унгария: културна памет и наследство“
Представяне на студията на Ласло Мод: „Български градинари в областта Чонград“
Представяне на валидираната илюстрована пощенска карта издадена по случай 100-годишнината на Дружество на българите в Унгария
10.00 часа
Място: Български културен дом, (1097 Будапеща, ул. „Вагохид“ №62)
8 ноември, събота –
ГАЛАКОНЦЕРТ ПО СЛУЧАЙ ДИМИТРОВДЕН – БУЛФЕСТ 2014
Концерт на танцовите състави „Янтра“ и „Росица“ с участието на оркестър „Право“ и гости от България.
Димитровден (26 октомври) е на особена почит сред българските градинари в Унгария. По това време на годината сезонната работата в градината приключва, прави се равносметка на припечеленото и се отчита чистата печалба, която се разпределя между членовете на тайфата. Затова празникът е известен и като „ден на делбата“.
От 2000 г. танцовият състав Янтра е организатор и домакин на празника BULFEST (Фестивал България), с все по-голям успех в Будапеща и провинцията.
19.00 часа
Място: RAM Colosseum (1133 Будапеща, ул. Карпат №23)
21-23 ноември –
ШЕСТИ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“
(Съвместно с Фондация „Тангра“, Испания)
Фестивалът „Аз съм българче“ се провежда от 2009 година насам. Първите две издания са с център Мадрид, третото е във Валенсия, четвъртото е във Вроцлав (Полша), а петото в Прага (Чехия).
Разширявайки географския си обхват, фестивалът се превръща във форум на българите по света, засилва мотивацията за съхраняването на българската култура и българското самосъзнание далеч от родината и укрепва връзките между българските организации по света.
Възпитаниците на Българското училище за роден език участваха за пръв път във фестивала „Аз съм българче“ през 2013 г. и спечелиха призови награди в повечето категории. Това ни насърчи през юбилейната година да станем домакини на фестивала.
10.00 часа
Място: 1062 Будапеща, ул. „Байза“ № 44
Българско училище за роден език
Българското училище в Унгария е една от най-старите институции на българите тук. То е основано през 1918 г. и преминава през различни етапи на развитие. От основаването си до края на Втората световна война то се издържа от българската общност, която наема учители и класни стаи, грижи се за социално слабите и осигурява образованието на децата на български език. След войната грижите за училището се поемат от българското просветно министерство.
Училищното дело е стабилизирано, обучението се провежда в постоянна сграда на ул. „Байза“ № 44, разширява се с гимназия. Открита е и детска градина. През 2007 и 2011 г. българската държава последователно закрива най-напред детската градина, след това и издържаното от нея училище. На това Българското републиканско самоуправление реагира с откриване на нови институции.
Българското училище за роден език е основано през 2004 г. Днес то е единственият продължител на образователните традиции на българите в Унгария. В него се обучават близо 70 деца в училищна възраст. Те участват активно в живота на общността, получават възможност за разнообразни изяви, а усилията им в ученето се увенчават с правото да впишат оценката си по български език и литература в унгарското свидетелство за завършен клас и да се явят на зрелостен изпит по български език. Досега над 20 възпитаници на училището са положили успешен зрелостен изпит, повечето от тях висша степен.
Българска двуезична малцинствена детска градина
Българските деца в Унгария посещават детска градина на роден език от 1980 г. насам. Първоначално тя е създадена от българското просветно министерство като база за българското училище. През август 2007 г. България закрива детската градина, но само месеци по-късно – през февруари 2008 г., започва да функционира основаното наново от Българското републиканско самоуправление двуезично детско заведение. Днес детската градина възпитава 42 деца в две групи с две български и две унгарски детски учителки.
Български православен храм „Св. св. Кирил и Методий“
Българският православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ е построен през 1931 г. от дарения на българите в Унгария по проект на известния унгарски архитект Аладар Аркаи. Той е издържан в традициите на славяновизантийския стил – единствен по рода си, той обогатява архитектурно унгарската столица. За българите в Унгария храмът е средище на духовен и религиозен живот.
Пострадал по време на Втората световна война, храмът загубва прекрасните си стъклописи, а дългогодишните усилия да бъде изографисан все още не са се увенчали с успех.
Танцов състав „Янтра“*
Танцов състав „Янтра“ е основан през 1996 година в Будапеща от младежи от български произход с художествени ръководители Анна Салаи и Данчо Мусев. Съставът пресъздава пъстротата на българския фолклор, в репертоара му са включени автентични танци от всички етнографски области на България – шопски, северняшки, добруджански, тракийски и пирински. „Янтра“ представя оригинални народни танци, поставени от български хореографи.
Ансамбълът носи името на река Янтра, от земята, откъдето са дошли голяма част от българите, живеещи в Унгария.
Състав „Янтра“ разпространява българския фолклор, съхранява и популяризира българските народни традиции, както в Унгария, така и в други страни. Танцовият ансамбъл играе важна роля за запазване на националното самосъзнание на българските младежи в Унгария.
През 2010 година танцов ансамбъл „Янтра“ бе удостоен със званието „Представителен ансамбъл на ЦИОФФ България“.
През 2011 година за принос в разпространението и съхраняването на българската култрура и традиции, танцов състав „Янтра“ получи високата държавна Награда за малцинствата в Унгария. Същата година ансамбълът отпразнува своя 15 годишен юбилей.
Постоянен спътник на състава е оркестър „Право“ с ръководител Атила Гера. Оркестърът е издал два диска с българска народна музика.
Детски танцов състав „Росица“
От 4-5-годишна възраст децата усвояват първите стъпки в танца и любовта към българското в детския танцов състав „Росица”.
Малко театро
Малко театро е независим театър, основан през 1996 г. в Будапеща. Габриела Хаджикостова и Ищван Наги създават театрална формация, в която творят по критерия на своите художествени изисквания, неограничено експериментират със сценични форми и следват нравствени норми и ценности, които лично изповядват.
Малко театро е единственият професионален български театър зад граница, чиято задача е да прокарва път за българската култура в Унгария. За изминалите 18 години от основаването си театърът създава 50 постановки, в които исконно българското се преплита с модерните постижения на театралното изкуство, печелейки привърженици и авторитет далеч извън рамките на общността. Без да робува на конвенции, прекосява жанрови, езикови и формални граници, създава спектакли на унгарски, български и немски език. Малко театро е пространство за диалог между изкуствата.
През 2010 година Габриела Хаджикостова – главен художествен ръководител на театъра, е наградена от президента на страната със Златен почетен кръст на Унгария, и става носител и на наградата „Про култура миноритатум Унгаре“.
През 2013 театърът получи Наградата за малцинствата.
Танцов състав „Мартеница“
Танцов състав „Мартеница“ е рожба на танцовата култура в Унгария, която проявява интерес към народните танци на други народи. Звездният час на състава е участието в телевизионния конкурс „Кой какво може?“, който за миг превръща неизвестните младежи в популярни изпълнители, а българския танц – в любимо занимание на хиляди младежи.
Носители на награди от световни фолклорни фестивали, сред които е голямата награда на фолклорния фестивал в Палма де Майорка през 1997 г. и 1999 г., състав „Мартеница“ вече четвърто десетилетие популяризира българския фолклор.
Фолклорна група „Зорница“
Фолклорната група обединява български жени от различни поколения, които съхраняват своят български дух чрез народното творчество – танц, народни песни и обичаи. Ръководителката на състава Лиляна Зафирова Бюдине е работила с български фолклорни групи в Ню Йорк, Монреал, Виена и Бърно. Тя дава първоначалния тласък и на танцов състав „Мартеница“. Лиляна Зафирова Бюдине е носител на наградата „Про култура миноритатум Унгаре“.
Танцов състав „Зорница“ участва във фолклорни фестивали и концерти, където популяризира българската народна култура. В репертоара му са залегнали обичаи като „Нестинарки“, „Жътвари“, „Мома се с рода прощава“, „Еньовден“ и др.
Списание „Хемус“
Двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус“ е основано през 1991 г. от Дружеството на българите в Унгария и е единственото по рода си българско издание с толкова дълга и съдържателна история не само в Унгария, но и сред българите зад граница. Неговият първи брой излиза в навечерието на 24 май 1992 г.
В над 60-те броя на списанието, излезли през последните 22 години, са събрани важни страници от българската история и култура, двустранните отношения и живота на българите в Унгария. Неговите автори, сътрудници, читатели творят и четат, както на български, така и на унгарски език.
Страниците на списанието са изпълнени с илюстрациите на български художници. Много преводачи са поели своя път от работилницата на списание „Хемус”.
През 2013 г. списание „Хемус“ получи учредената същата година награда на Фонд „13 века България“ за българска медия по света.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
* Материал на Еврочикаго за представянето на българските танцьори от Унгария на Фолклориада ‘2012 в Южна Корея може да се прочете тук.
