Руслан Йорданов, в. „Стандарт“
.
$152,6 млн. е консолидираната преобразувана печалба преди данъци, финансови разходи и амортизационни отчисления (Adjusted EBITDA) на златната мина в Челопеч. Това е записано в годишния финансов отчет на канадската компания „Дънди Прешъс Метълс“, оповестен на техния сайт. Спрямо 2012 г. фирмата отчита понижение от $43 млн. заради сериозния спад на цените на металите на световните борси.
Общите приходи от Челопеч за 2013 г. възлизат на $231,9 млн. От находището в Челопеч са добити 2 млн. тона руда, или с 12% повече от 2012 г. От рудата са извлечени 131 825 тройунции (4,1 тона) злато, 218 866 тройунции (6,8 тона) сребро и 45,6 млн. паунда (20 хил. тона) мед.
В същото време за правото да експлоатира най-голямата златна мина в България „Дънди“ плаща на държавата годишна концесионна такса от 1,5% от стойността на добитото злато, сребро и мед. Наред с това корпоративният данък у нас е един от най-ниските в света, което прави добивът на злато изключително рентабилна дейност.
В отчета се посочва, че „Дънди“ планира да отвори златния рудник на Ада тепе край Крумовград в края на 2016 г. или в началото на 2017 г. През 2013 г. по родопския проект са направени капиталови разходи за $11,5 млн. Находището съдържа 28 тона злато и 14 тона сребро. За Ада тепе златотърсачите ще плащат годишна концесионна такса от 1,44%.
В документа е посочено, че забавянето на инвестицията се дължи на съпротивата на Общинския съвет в Крумовград, който вече три пъти отхвърля заданието за Подробен устройствен план на мината. Много местни жители се обявяват срещу проекта заради опасенията им за влиянието му върху природата. Освен мината в Челопеч, канадската компания експлоатира още рудник в Капан, Армения, и медодобивен комбинат в Цумеб, Намибия. В последния се преработва богатата на арсен руда от българското Средногорие.
