Нещо се случи в малките часове на нощта и на сутринта Путин обяви завръщане на руските части в базите им.
Какво стана през тази нощ?
Какви и предвидени, и неочаквани фактори играха в нея?
1. Сенатът на САЩ обмисля въвеждането на санкции срещу руски банки, замразяване на активите на руски държавни учреждения и частни инвеститори, а също така забрана за издаване на визи за граждани на Русия. Новината е на сенатор Крис Мърфи, който е ръководител на сенатския подкомитет по делата на Европа.
Освен военните връзки, Вашингтон отменя търговските и инвестиционните преговори с Русия заради събитията в Украйна. Това съобщиха от пресслужбата на търговския представител на САЩ Майкъл Фроман.
Т.е. САЩ отидоха на първи реални санкции и посочиха следващите.
Тази мярка (преговорите) засяга предстояща среща на представители на САЩ, ЕС, Русия и Казахстан (ключовото място в процеса е на Казахстан – по-надолу обяснявам защо) за кандидатстването на Астана за Световната търговска организация.
Замразяват се и двустранните разговори за сключване на договор САЩ – Русия за инвестиции.
Търговският стоков оборот между двете страни през миналата година бе за над 38 млрд. долара, а американски компании са вложили в Русия около 14 млрд. долара.
Американски официални лица заявиха, че президентът сериозно обмисля да замрази активите и да наложи визова забрана за руски правителствени служители. Подобно нареждане най-вероятно ще засегне или хора, конкретно замесени в интервенцията в Украйна, или малко по-широк кръг руски официални лица. САЩ продължи атаката с неофициална заплаха чрез агенция Ройтерс: една от възможните санкции е изолирането на руски банки и проследяването на това с какви средства разполагат Путин и обкръжението му. Едно от основанията за санкции срещу руски банки би могло да бъде доказване на това, че през тях е финансиран режимът на Башар ал Асад в Сирия например, но това е операция, която изисква време и трябва да събере неопровержими доказателства.
В РЕЗЮМЕ: САЩ ИГРАХА МНОГО ТВЪРДО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗАПЛАШВАЙКИ ЛИЧНИТЕ АВОАРИ НА ПУТИН
2. Само в рамките на вчерашния ден най-богатите 300 души на планетата са загубили 44,4 млрд. долара заради напрежението между Украйна и Русия на Крим. Световните борси се сринаха на най-ниското ниво от месец насам след като Путин засили руското военно присъствие на полуострова, предаде Bloomberg.
Все пак руските богаташи са пострадали най-много от кризата. Според Bloomberg Billionaires Index – ежедневно обновяващо се подреждане на най-богатите хора на Земята – финансово най-много са пострадали милионерите Генади Тимченко (финландец по народност) и Леонид Микелсон, които притежават половината акции от втория по големина руски доставчик на газ след „Газпорм”. Те са загубили общо 3,2 млрд. долара. Владимир Лисин пък – собственик на компанията „Липецк” (за производство на стомана) се е разделил с 1,2 млрд.
Руските милиардери са загубили общо 13 млрд.долара през вчерашния ден.
Загубите за украинските олигарси на този фон са относително ниски. Ринат Ахметов – най-богатият човек в Украйна – е загубил 700 млн. долара. Той притежава най-големият индустриален конгломерат в страната, разположен в Донецк.
Но 25 млрд. загубиха западни, арабски, далекоизточни, китайски, латиноамерикански милиардери. Над 50 от тях имат финансови и инвестиционни връзки с Русия. Те задействаха всичките си връзки в световната банкова система и на най-високи равнища чрез руските си партньори в Москва, за да неутрализират политическия тренд, който топи богатствата им.
Иначе на пръв поглед останалите държави се ограничиха с декларации. Включително най-верния съюзник на САЩ – Великобритания.
Би Би Си съобщи за сензационен документ, сниман от журналисти. Не е ясно дали той е подготвена официална позиция или само предложение за обсъждане, но папаракът го е хванал при влизане на висшия чиновник на „Даунинг стрийт“ 10 с папката, от която се е показвал. „Обединеното кралство не бива да подкрепя засега търговски санкции или да затваря лондонския финансов център за руснаците“, се казва в документа според Би Би Си. От снимката не се различава достатъчно ясно съдържанието, но все пак се вижда, че се обмисля налагане на скромни санкции – визови ограничения и забрана за пътуване до страната на високопоставени руски служители.
Това обаче е фасадата. Зад нея се крие друго.
За тези, които не знаят: най-голямото съсредоточоване на руски мултибогаташи не е в Москва, а в Лондон – над 300 души с постоянно право на пребиване. Задейства казаното навремето от бившия съветник по национална сигурност на САЩ и виден политолог Збигнев Бжежински. “Русия може да има колкото си иска ядрени куфарчета и ядрени копчета, но докато 500 милиарда долара на руския елит са вложени в американски банки, отговорете си на въпроса: Този елит ваш ли е или наш? При тези условия, аз не виждам нито една ситуация, в която Русия би могла да се възползва от ядрения си потенциал” .
В английската финансова система са вложени далеч повече пари, 300 руски милиардери имат жилища в Лондон, децата им са там. Зад кулисите те бяха притиснати неофициално, както го направиха в САЩ.
Резултатът е тежък сблъсък между интересите на суровинно-енергия комплекс на Русия (който има и западно дялово участие) и военно-промишления и индустриален комплекс. В малките часове на нощта Путин е бил подложен на разнопосочен натиск от двете страни. Протестът на износителите на енергия, суровини, горива беше изчислен предварително и дори се разчиташе заради дяловете на западни компании той да бъде спирачка пред евентуални санкции срещу Русия. Но задейства и логиката на скачените съдове – той се превърна и в спирачка пред плановете на Путин.
3. Но и тези конфликти нямаше да спрат нахлуването в Украйна.
Например Путин искрено се радваше на кризата в Гърция, а после – в Кипър, и заяви, че това ще накара олигарсите му „да си приберат парите на сигурно място“ – т.е. в самата Русия. Същевременно Русия замрази вноса на месо от САЩ и предупреди за ответни санкции, макар и чрез личното изявление на съветника на Путин (не държавно, а „лично“, понеже той изрично предупреди, че е такова):
„Ние имаме прекрасни икономически и търговски отношения с нашите южни и източни партньори. Ще намерим начин, не само да премахнем зависимостта си от САЩ, но също така да се възползваме от тези санкции“. Според Глазев, „ако се приложат санкции срещу държавни структури, Русия ще бъде принудена да признае невъзможността за погасяване на заемите, които американските банки са отпуснали на руски дружества. Всъщност, санкциите са нож с две остриета и ако САЩ решат да замразят наши активи, то пасивите ни в долари също ще бъдат замразени. Това означава, че нашите банки и предприятия няма да върнат кредитите на американските си партньори“.
Става дума на първи прочит за около 110 млрд., според кредити, вътрешнокорпоративни заеми, задължения и котировки на акциите в различни моменти.
4. Истински ключовата роля в отказа от нахлуване изиграха най-верните съюзници на Русия – членовете на Евроазийския съюз.
За първи път от началото на кризата Владимир Путин разговоря за нея вчера и отново в малките часове на нощта с ръководителите на държавите-членки. Нямало е как да откаже – исканията са били на пожар, недвусмислени и категорични.
Дори президентът на Белорусия и най-верен човек на Москва – Александър Лукашенко е предупредил, че не одобрява нахлуването в Украйна и този акт може да доведе до нова оценка на митническото споразумение и Евроазийския съюз.
Още по-остра е била реакцията на Назърбаев – ръководителя на Казахстан. Казахстан всъщност беше ударен пряко от американските санкции за прекратяване на преговорите за Световната търговска организация и се оказа потърпевшия от тях. Вероятно и това е била целта на именно тази санкция. При наличието на огромно руско малцинство – официално 23%, той е потенциалната втора плочка след Украйна от доминото, наредено от Владимир Путин. (Б.а.: За намеренията на Путин за анексии не само на Украйна виж тук -http://itar-tass.com/obschestvo/1017375 ).
В РЕЗЮМЕ: Западът вероятно нямаше да успее да спре въпреки мощното си задкулисие Путин, ако Москва не беше предадена от най-близките си съюзници. Те щяха да погребат стратегическата идея на Кремъл – Евроазийския съюз. Още на секундата – с първите крачки на победния военен марш през Украйна, виждайки, че ще бъдат следващият Янукович. Пропадаше уговореното само преди три месеца споразумение с Казахстан и Белорусия + Армения за най-тесен икономически съюз.
Украйна се оказа прекалено висока цена, за да я замениш срещу евроазийската общност: Белорусия, Казахстан, Киркизия, Узбекистан, Таджикистан + Армения.
Засега.
Молдова като приета за наблюдател в Евроазийскиата общност вече се отдръпна (скоро ще го направи и официално). Ще я последват рано или късно не само други наблюдатели, но и страни-членки.
РАВНОСМЕТКАТА:
1. УКРАЙНА ЗАГУБИ КРИМ;
2. ПАРАДОКСЪТ – СЪЮЗЪТ НА ПУТИН + ЗАПАДА СПАСИ УКРАЙНА;
3. РЕЗУЛТАТЪТ – РАВЕН, КОЕТО ВЕЩАЕ НОВО РАЗПАЛВАНЕ НА КРИЗАТА;
4. ПУТИН ИМА НОВ, МНОГО ТЕЖЪК ПРОБЛЕМ – ЕВРОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ И ОЩЕ УТРЕ ОЧАКВАМ ЛИЧНА СРЕЩА НА НЕГО С ЛУКАШЕНКО И НАЗЪРБАЕВ по въпросите на митническия съюз, икономическия, и принципно (което няма да го обявят) – самата съдба и развитие на идеята. От тази среща зависят и бъдещите действия на Путин в Украйна.
.
Григор Лилов
–––––––––––––––––––––––––––––––-
