Стремежът на една новосформирана българска партия, неявявала се все още на избори, да „притежава“ свои депутати в парламента и да „държи ключа към кворума“ предизвиква тревога. Мирела Иванова разговаря с двама експерти.
.
Материал на Дойче Веле
Българската политическа сцена категорично заприлича на селски панаир. Там зрелищно се водят мазни пехливански схватки, сключват се сделки за зависимости и независимости, търсят се всевъзможни ключове към парламента.
В работата на Народното събрание би трябвало да участват партии и коалиции, явили се на избори, преминали четирипроцентната бариера и излъчили свои депутати. Да, би трябвало. Днес обаче сме свидетели на друго. Четем го в официалното прессъобщение на формацията на Николай Бареков. „С нашите независими депутати, ключът за разтурването на 42-то Народно събрание вече е в ръцете на „България без цензура““, пише там.
От партия в партия
Кога и от кого са избрани „техните независими депутати“? Този въпрос си го задаваме винаги, щом започне сезонът на партийното номадство в българския парламент. Всъщност юристите са категорични, че преминаването от група в група не е незаконно, но пък е морално укоримо.
Цвета Маркова
Д-р Цвета Маркова, дългогодишен ръководител на Държавната комисия по сигурността на информацията, казва: „След промени в „променения“ Изборен кодекс трябва да се създава хипотеза на отзоваване на народния представител, след като напусне групата на партията, от която е избран. Следва съответно да напусне и парламента и на негово място да влезе следващият от листата, лоялен към избирателите и партията си депутат.“
Преди години депутатът д-р Лъчезар Иванов, „отцепник“ от НДСВ, стана представител на ГЕРБ, още преди партията да се бе явила и да бе спечелила депутатски места на национални избори. Днес тези, които държат ключа към кворума, са трима. Те са решени да представляват съвсем нова формация, като за по-патетичния ѝ пиар се заеха да внесат от нейно име законопроекта „Чисти ръце“.
Обезсмисляне на изборите
Още по-важният въпрос гласи: Не подронват ли подобни властови стремежи парламентаризма в България, не правят ли излишен изборния процес? „Да“, убеден е политическият наблюдател и експерт от „Солидарна България“ Иво Христов. „Резултатът от парламентарното номадство е обезсмислянето на изборите, а оттам се поражда и ниската избирателна активност“, казва той.
Що се отнася до морала и основополагащите идейни възгледи, които би трябвало да са в основата на провежданите леви или десни политики, Христов казва: „Българските партии нямат ценностни различия. Всички изповядват идеологията на далаверата. В този смисъл преминаването от партия в партия е рутинен бизнес, с който всяко правителство си решава въпроса с парламентарната подкрепа. Когато човек сменя вярата си, това е ценностна дилема. Но българските депутати не изповядват ценности и сменят партиите така, както футболисти сменят клубовете.“
