Трагедията на Анджелина Джоли, която бе подведена от медицински „светила“ да повярва, че може да излъже съдбата си и да предотврати евентуално развитие на раково заболяване в неопределено бъдеще, поставя серия от важни етични въпроси. „Трансхуманизмът“ е една нова сфера на приложение на технологичния оптимизъм, който вярва, че възможностите на развиващата се технология да подобрява Сътворението са безгранични.
Мислителите от епохата на Просвещението за първи път допуснаха, че след като Божието творение – човекът – е надарен с неотчуждаеми права, разум и способност да различава добро от зло, Бог може спокойно „да се пенсионира“ и да остави управлението на обществото в ръцете на колективния разум на своето творение. Така възникна и се разви либералната демокрация като система на обществено управление. Доколко Бог се е „пенсионирал“ обаче е по-сложна тема за разговор. Днес „трансхуманизмът“ се опитва да ревизира самото понятие за човек и да дефинира хуманизма по един либерално безграничен начин на вседостъпност и вседозволеност на технологичния експеримент.
Можем ли да му се доверим напълно? Човекът е призван непрекъснато да разширява границите на своето познание и самоусъвършенстване. Но граници все пак има! До каква степен познаваме Сътворението, за да имаме смелостта да го ревизираме? За материалистите – атеисти този въпрос не стои, защото за тях Сътворението е процес на само-възникване – на Космоса, на живота и на човека. За хората, вярващи в съществуването на една висша творческа Сила на вселената Сътворението е тайнство и неговото разбулване не може да бъде нито безгранично, нито радикално. Не всичко, което можем да правим си струва да правим – тук и сега. Човекът не е материално същество, което води духовен живот, а е духовно същество, което води материален живот. Затова материалният живот не може да пренебрегва духовната първоидентичност на човека и волунтаристично да я коригира – просто защото не я познава.
Нарушаването на този принцип води до лични трагедии – от типа на тази, която е принудена да преживее Анджелина Джоли. Мярата на интервенцията в човешката същност се променя с натрупването на човешкия опит и с разширяването на човешкото съзнание – включително като съзнание за самия себе си. Не можем да бъдем против нарастващите възможности за творчество и самоусъвършенстване на човека. Но не бива да смятаме, че тези възможности са безгранични в конкретното човешко битие – тук и сега.
„Трансхуманизмът“ може да почака – ако изобщо някога дойде „неговото“ време: времето на самообожествилия се ограничен в битието и мисленето си човек.
.
Огнян Минчев
