БУНТЪТ ВЪВ ФЕРМАТА ЗА ХОРА ИЛИ КАК ЗАПОЧВАТ
И ЗАВЪРШВАТ ВСИЧКИ РЕВОЛЮЦИИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ
“Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.”- Джордж Оруел
Анимационен филм по известната сатирична новела “Фермата на Животните” от Джордж Оруел. Това е една от най-популярните сатирични алегории за революциите. Неизбежният завършек на всички революции, предизвикани от спонтанното недоволство на народните маси, винаги води до установяването на нов вид тоталитаризъм.
Корупция, недалновидност, безразличие, невежество и терор, скрити в красивата форма на благородна и хуманна идея. И ако погледнем последните 150 години от историята само на България, ще видим, че е преживяла три революции, но реално животът на хората не е станал по-добър.
Класата на привилегированите, така нареченият “елит” винаги съществува, просто нови хора се ползват от облагите.
Класата на бедните си е същата и както във филма на Дж. Оруел конят си тегли каруцата до края на живота си, а когато е стар и болен го пращат в кланицата за месо, независимо от това кой е на власт.
Някой все ще краде яйцата на кокошките и млякото на кравите, някой все ще се възползва от труда на хората – дали ще са комунисти, капиталисти, демократи или слуги на царя, това няма много голямо значение на практика, разликата е само в замъгленото съзнание на населението.
Но, разбира се, илюзията и лъжата не могат да се поддържат вечни, за това естествено след време възниква ново недоволство и нова революция.
В книгата „Фермата на животните“ животните на фермера Джоунс, водени от свинете (които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата) се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човека, „за да вземат съдбата си в свои ръце„.
После животинската революция следва хода на всички революции — към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира… Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други„.
Оруел умело иронизира идеологията на новото съветско общество, която обслужва много повече интересите на новата управляваща прослойка, отколкото на хората. Произведението разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917 г. В крайна сметка резултатът е трагичен, системата е обречена на провал и се разпада.
Сатиричната антиутопия „Фермата на животните“ е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпкват личните граждански свободи. Издадена на повече от 60 езика в общ тираж над 20 милиона, книгата се превръща в мъдра, състрадателна, безпощадна и просветителна басня на 20 век.
Избухването на всички революции е предвидимо, и краят им също. Те засягат всички социални класи и прослойки, с изключение на една – тази, която е в сянка и дърпа конците на световната политическа сцена. Ентусиазмът, оптимизмът и саможертвата на хората, които участват в революцията ще е равен по сила на недоволството им след това от същата тази революция.
(Със съкращения)
Източник: Вlogzaserioznihora.blogspot.com