Интервю с Любомир Чолаков, автор на романа „ДЕМОКРАТУРА или ДИКТАТУРА НА ДЕМОКРАЦИЯТА“, издание на Независимото авторско издателство „Тилилея“
Въпрос: Г-н Чолаков, наред с положителните отзиви за Вашата книга „Демократура или Диктатура на демокрацията“, се срещат и отрицателни такива. Как се отнасяте към тях?
Отговор: Към отрицателните отзиви се отнасям съвсем положително. Би било странно всички да харесат книгата. Всъщност, щях да бъда доста смутен, ако всички я харесват. Тази книга очевидно не бива и не трябва да бъде харесана от определена публика, нещо повече – тази публика трябва да е възмутена от появата й. Така, че всичко е точно, да използваме тази актуална фраза. Самият аз, ако преди 25 години бях прочел такава книга, щях да съм възмутен до дъното на душата си дори от самия факт на появата й.
Въпрос: Какво се случи оттогава? Кое предизвика промяната?
Отговор: Случи се нещо много просто: моето поколение започна да мисли. Или поне някои хора от него започнаха да мислят, вместо просто да вярват. Това рано или късно се случва с всяко поколение, щом навлезе в по-зряла възраст. Но за целта хората трябва да се освободят от емоциите. Или поне онези, които имат желание да мислят. В източните бойни изкуства има един умен принцип: „гладкото езеро“. Същността му се състои в това, че съзнанието на човек трябва да е като гладка езерна повърхност – само тогава то няма да изкривява образите, които се отразяват в него от външния свят. Емоциите са вълните, които вълнуват, накъдрят водата и тя, съответно, започва да отразява неверни, фалшиви, изкривени образи на света извън езерото. Ето защо човек започва да разсъждава чак, когато се освободи от своите емоции.
А след като нахлу демокрацията (тази година става вече четвърт век), моето поколение живееше с една-единствена главна, основна емоция: то неистово я искаше и се стремеше към нея. Защо? Защото вярваше, че демокрацията е много добро нещо. Както го е казал Чърчил в известната си реплика: най-доброто, което е създадено. Пък и не само моето поколение – всички хора от всички поколения тогава, след 1989-та, искаха демокрация. И я искаха все по същата причина: защото вярваха в нея.
Това си е чиста емоция: да вярваш в нещо.
И, естествено, както всяка емоция, и тази ни пречеше да мислим, да се вгледаме по-отблизо в демокрацията и да започнем да я анализираме.
Най-интересното беше, че и онези, които по дефиниция трябваше да бъдат против демокрацията: бившата управляваща номенклатура на комунистическата партия, доносниците и агентите на Държавна сигурност, всякакви мафиоти, бандити и прочее мръсна пяна на обществото – и те искаха нея, демокрацията. Всички – и добри, и лоши, вярваха, че демокрацията ще им даде нови възможности.
Е, нещата станаха малко обратно на онова, което наивниците очакваха: демокрацията даде възможности на лошите и ги отне на добрите.
Но, всъщност, винаги е така: наивните губят, реалистите печелят.
Въпрос: Обикновено се смята, че така се е случило само в България и още някои страни, които по принцип не са били добре „подготвени“ за демокрацията – но другаде тя е донесла прогрес, развитие на обществото, възможности за отделната личност да приложи своите знания и умения…
Отговор: Да, наистина, това дълго време ни утешаваше нас, които вярвахме в демокрацията, през този четвърт век: мисълта, че всъщност в България просто демокрацията не е успяла да се разгърне поради съпротивата на бившите комунисти – но другаде, в „старите“ демокрации, тя е разкрила всичките си необятни възможности.
Тоест: запазвахме надеждата си, че самата демокрация като обществено-политическа система, като устройство на обществото е съвършена, макар и с някои малки недостатъци според Чърчил – но просто в България, по силата на някакви незнайни специфични особености, тя не успява да покаже съвършенството си, а показва предимно и главно недостатъците. Но това означаваше нещо съвсем простичко: ние започвахме да подменяме знанието с вяра. Вярвахме в демократичното съвършенство. Та нима можеше тя, Демокрацията с главно „Д“, да не бъде съвършена?
На мен лично по онова време, тоест преди няколко години, това винаги ми напомняше нещо познато, вече изживяно, „дежа вю“.
И беше просто неизбежно откритието да се появи, рано ли късно: ами, да!
Та нали точно така, абсолютно по същия начин, вярваха и комунистите в своя комунизъм – без никаква разлика!!!
И те твърдяха, че засега комунизмът не може да бъде построен само, защото не сме достигнали съответния етап и заради съпротивата на недоутепаните капиталисти – но, така или иначе, той е съвършен и, рано или късно, ще бъде построен. Разбира се, за всеки разумен човек беше ясно, че комунистите вярват с някаква квази-религиозна вяра в тази своя химера, а и те не го криеха – нали „Партията е права и когато съгреши дори“.
Но ето, че ние, демократите, вярвахме също като тях! Само дето бяхме заменили думичката „комунизъм“ с „демокрация“, червените знамена със сини, БКП със СДС, и Политбюро с Националния координационен съвет.
И все пак нашето прозрение беше по-трудно по една разбираема причина: така или иначе, демокрацията на Запад вече е построена. И там тя е „съвършена“. Е, или почти съвършена… И ето, че съвсем не е химера, а нещо съвсем реално: с лъскавите коли, високия стандарт на живота, непоклатимото социално осигуряване, възможностите за развитие на личността. Всеки един опит за разбиране на демокрацията, за по-дълбоко вникване в нейните механизми се натъква на този висок материален стандарт, който служи като непоклатим, на пръв поглед, аргумент за нейните защитници: „каквото и да се говори, хората емигрират на Запад, а не обратното“.
Да, вярно е, но това не дава отговор на един съвсем елементарен въпрос, от който демократите бягат като дявол от тамян: -Защо демократичните общества измират?
Да, защо демократичните общества измират в съвсем буквалния смисъл. И какво бъдеще го очаква демократичното западно общество?
Това е може би единственият въпрос, на който привържениците на демокрацията нямат отговор.
Защото демократичните общества измират.
И те измират не метафорично, в духовен или някакъв друг там възвишен аспект – не, а в съвсем физически смисъл, като покойници, катафалки, ковчези и гробове. На Запад нови хора се раждат по-малко, отколкото умират. И все по-малко, и по-малко… А и колкото се раждат, те са с все по-голям процент на имигранти от Азия и Африка. Така е и в Европа, и в САЩ – миналата година за пръв в историята на Щатите делът на цветнокожото население надмина този на белите хора – 52% на 48%. Най-често срещаното име за новородени момчета в Лондон е Мохамед, в Париж – Али, в Берлин – Хасан. Това е факт. Кой как оценява този факт, е съвсем отделен въпрос.
Но фактът си остава факт: европейците измират, изчезват от лицето на Земята, и най-лошото е, че никой на Запад – журналисти, политици, общественици, правителствени или „неправителствени“ организации, абсолютно никой не поставя този проблем в дневния ред на обществото. Сякаш всички са се примирили, че гибелта на собствената им цивилизация е неизбежна и задължителна цена, за да я има „демокрацията“.
И в този смисъл няма как да не се досетим, че все пак тя, самата демокрация е доста кратък етап в човешката история, поне откакто се появяват първите писмени паметници. Тази история наброява над 5 хиляди години от времето на първите фараони. А съвременната западна демокрация е на малко повече от 200 години, ако вземем за условно нейно начало 1789 г., когато започват ужасите и кланетата на т. нар. „Велика френска революция“.
Сравнението на обществото от времето преди демокрацията с днешното е неизбежно. И когато сравним състоянието на западноевропейското общество преди 1789 г. със състоянието му сега, разликата веднага се набива на очи – Западна Европа по онова време е най-могъщото цивилизационно образувание на планетата, превърнала е голяма част от другите континенти в свои колонии, към нея се стичат богатства от целия свят. Тук не оценяваме нещата от морална гледна точка, понеже за различните хора морално-етичните оценки имат различни координати. Само констатираме факта: за около 1200 години, след Великото преселение на народите и края на Западната римска империя до 1789 г., Западна Европа се превръща в най-могъщото цивилизационно образувание в света. В най-силната група държави, обединени от общи религиозни ценности – християнските.
Това Западът го постига чрез една-единствена форма на управление: монархията. Именно тя го извежда на върха на световното могъщество.
И ето, че през 1789 г. се появява демокрацията – всъщност, доста по-късно, реално погледнато, но нека се придържаме към тази прословута дата. И само за 200 години тя успява да съсипе, да разруши и подложи на демографска гибел, тоест на окончателна смърт, великата западна цивилизация. Както виждаме дори от най-повърхностните демографски данни, тази цивилизация в момента просто умира и се намира в стадий на физическа агония.
Збигнев Бжежински го каза най-добре в една прословута своя реплика преди няколко години: „Европа вече е без значение, тя е един старчески дом“.
Това е и най-точната оценка за онова, в което демокрацията е превърнала Западна Европа.
Въпрос: Смятате ли, че има изход от тази ситуация?
Отговор: Изход има от всяка една ситуация. Съвсем друг е въпросът дали хората, от които зависи това, ще поведат обществото към този изход. Аз мисля, че няма да го поведат. Поне досега не дават никакви индикации, че имат подобни намерения. След като техните главни грижи във въпросната ситуация са „кривите краставици“, „прекалено мощните прахосмукачки“, „опасните детски балончета“, „щастливите кокошки“ и „играещите прасета“ – пределно ясно е, че само имитират истинска дейност и въпросните тук изброени инициативи на бюрократите от Европейската комисия са именно такива имитации, предназначени да оправдаят шеметно високите им заплати. Впрочем, известният дисидент-антикомунист Александър Зиновиев – изгонен от СССР заради „антисоциалистическа пропаганда“, в интервю преди няколко години изнесе факта, че днешната бюрокрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от населението в сравнение с толкова охулваната и заклеймявана някогашна „номенклатура“ в Съветския съюз.
Тоест: демокрацията храни и дундурка 16 пъти повече търтеи в сравнение с комунизма.
И това го каза убеден дисидент, професор, автор на над 40 книги по социална психология. Всеки може да си направи изводите – а ако все още не може да си направи изводите, поне да започне да мисли…
Най-тъжното за нас като българи е, че старата горчива шега, дето твърди как, щом се наредим на нечия страна, съюзникът ни винаги губи, се оказва потвърдена още веднъж.
Въпрос: Точно това исках да Ви попитам: какво смятате, че би трябвало да направи България при това
положение?
Отговор: Не е реалистично да мислим, че е възможно веднага да се изнижем по тарлъци (книжовната дума е „терлици“, но тази е по-живописна 🙂 ) от потъващия кораб на Европейския съюз. Но все пак би трябвало най-енергично да подготвяме това си излизане, за да не позволим на западняците да ни повлекат със себе си на дъното. На първо време трябва да се съпротивляваме с всички сили на въвеждане на еврото (а валутният борд нека остане, той е предпазител срещу родната мафия). И, естествено, всеки, който чувства себе си като православен християнин, трябва да направи своя „цивилизационен избор“, както се изразяваше един от нашите неудачни президенти (то, за съжаление, удачни така и не сме имали, хеле пък сегашният…). Да направи вътре, за себе си този избор, да знае кому симпатизира и на кого е готов да помогне – ако не с друго, то поне с коментар в сайт или форум в интернет, примерно във фейсбук. За щастие днес интернет дава неподозирани доскоро възможности за изява на отделната личност – както виждаме, вече нито една „революция“, социални сътресения и протести не минават без участието на социалните мрежи. (…)
И най-важното за България: да спрем демографското измиране на собствения ни народ. Това може да стане лесно и елементарно, стига политиците да имат желание: по същия начин, по който на други етноси бива помагано да решават техните си специфични проблеми – например, както на циганите им осигуряват преференции при образованието и получаването на безплатни жилища, така трябва да бъде помогнато и на българския етнос да реши своя си специфичен проблем: да повиши раждаемостта си над фаталния коефициент 2.1.
Без това всичко друго е безсмислено.
Какъв е смисълът да се строят магистрали, да се благоустроява държавата, да се развива икономика, щом всички тези благини ще бъдат ползвани от други етноси, а не от българи – които, както показват прогнозите, някъде около 2045 г. ще бъдат вече малцинство в собствената си държава?
Интервю на издателство „Тилилея“
ИНТЕРЕСНО ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА!
Независимото авторско издателство „Тилилея“ обявява началото на кампанията: „Читатели и почитатели“ за книгата „Демократура или Диктатура на демокрацията“ от Л. Чолаков.
Номиналната цена на книгата е 8.00 лв.
Но всеки читател, който си закупи книгата и я препоръча на свой близък, приятел или познат, като го убеди да си я закупи, получава обратно 50% от платената сума. За целта е достатъчно новият клиент да спомене в и-мейла си от кого му е препоръчана.Същата преференция ползва и всеки читател, който си е закупил книгата, напише своето мнение в размер на 1800 знака и го публикува в сайт, форум, фб-профил, фб-група, фб-страница или друг интернет-ресурс.
Разбира се, не е задължително мнението за книгата да бъде непременно хвалебствено или положително – достатъчно е да бъде откровено. След публикуването му просто трябва да изпрати и-мейл на адрес [email protected] с линка на публикацията, за да получи своя промоционален бонус от 4 лв.По този начин любезните ни читатели, които се възползват от нашето предложение, ще платят САМО 4 лв за книгата вместо номиналната цена от 8.00 лв.
Книгата „Демократура ли Диктатура на демокрацията“ може да бъде закупена по следния лесен начин (без да се откриват допълнителни сметки в различни сайтове за плащания и т. н.):- чрез банков превод (интернет-превод, от банково гише или пощенски запис) директно по сметката на автора:
Банка ДСК – София
IBAN: BG73STSA93000021587290
BIC: STSABGSF
Любомир Чолаков
(Думите може да се изпишат и на латиница: Banka DSK – Sofia, Lyubomir Cholakov).
Сметката важи за различни видове валута.След превеждането на сумата читателят изпраща само един и-мейл, в който съобщава за заплащането, на следната електронна поща:
[email protected]
С отговора на и-мейла си получава и книгата или поръчаните глави; защото може да бъдат закупени също отделни глави от книгата на следната цена:1 глава – 1 лв, 3 глави (по избор) – 2 лв.
Съдържанието е следното:
Увод – Бащата-изрод на демокрацията;
Глава 1 – Договорът на сатаната
Глава 2 – До люлката на комунизма
Глава 3 – Подлите технологии на демокрацията
Глава 4 – Уточнените недостатъци
Глава 5 – Демокрацията – медицинско отклонение
Глава 6 – Свободата на словото като информационна война
Глава 7 – Цената на демократичния рай
Глава 8 – Демократичната война
Глава 9 – Рогатият идол на демократичната митология
Глава 10 – Вандея
Глава 11 – Как зомби-демократите надминаха комунистите
Глава 12 – Технология на манипулацията
Глава 13 – Демокрацията унищожава Европа
Глава 14 – Как да се борим срещу демокрацията?
Глава 15 – Злият испански губернатор
Глава 16 – Най-страшната болест на демокрацията
Глава 17 – Защо е червена шапчицата на Червената шапчица?
Глава 18 – Тамплиери, хуманисти и масони в един и същи строй
Глава 19 – Зловещият извор
Заключение
При закупуване на отделни глави Уводът и Заключението са заедно съответно с Първа и Деветнадесета глава.
Обем: 736 хил. знака (409 стандартни машинописни страници).
Формат PDF.
Източник: Lyubomircholakov.blog.bg
