Стихове от Ивайло Диманов
.
Ивайло Диманов е български журналист, писател и бард, автор на осем книги с поезия, разкази и театрална критика. Роден е в София, по образование е филолог. Той ще гостува от 6 до 13 май в Чигаго, на предстоящите чествания на големите майски български празници.
(Повече за гостуването на Ивайло Диманов в Чикаго вж. тук.)
.
––––––––––––––––––––-
ХВЪРЧИЛО
антиконституционно стихотворение
Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След миг ще изскочи горяща от страст месечина.
Животът е килър на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.
Ще духне южнякът, проклетия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята стара валдхорна.
Животът е шоу, животът е приказен мюзикъл.
Не му позволявай да спира. Маестро, анкора!
Нощта разкопчава душата си с прелестна похот.
На другия край на планетата пускат хвърчило…
Животът е пълен абсурд, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне в примка връвчицата.
Мечтахме, танцувахме…Ей, тия, трите нeща и
нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на щастие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти.
РЕЦИТАЛ
Господ не пита за творчески планове –
всички пътища водят в Орландовци…
И понеже хората не им е хич до поезия,
а политиците страдат от пълна амнезия,
вместо да ида в неделя на църква,
ходя да рецитирам на мъртвите!
Представете си Медисън скуеър гардън
с половин милион зрители и един гарван.
Късам надраскани, смачкани листове
като нафора в упокойна молитва…
Мъртвите слушат с огромно внимание,
сякаш чета им Уитман и Анна Ахматова.
Де е Караджата, де е светото причастие? –
питам небето, римувайки с деепричастие.
Даже гарванът пази гробно мълчание.
Нямам трохи и му хвърлям трохеи отчаяни.
Господи, колко възпитана публика –
греховете ми в мерена реч изкупува!
Тука е татко, три реда надолу – Вапцаров.
Разстрел, а след разстрела идва царят!
Ей-там, отсреща спи Дамян Дамянов.
Още е пресен гроба му малък…
Слушат ме Смирненски, Фотев, Багряна,
мургав гробар пресушава шише “Ариана”.
Слушат ме Яворов, Германов, Геров.
Бабичка ме дарява с два гербера…
И се прекръства. А аз вдъхновено чета.
Бързам. Няма почивен ден за смъртта!
Аз чета своите смъртни куплети
на безсмъртните мъртви поети…
МЕТЕРЛИНК, ТИ СИ ЛЪЖЕЦ!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В алинеите на живота ни, в буквата, в текста.
Бягат децата ни – ято премръзнали щъркели,
бягат към Иксланд, Париж, щата Тексас…
Тука останахме само баламите и хромите.
Духнаха даже момите на Ванко към Ванкувър.
Римското право умря, да живее ромското!
В храма четат упокойна молитва с фактура…
Нямат ни срам, нито грам благочестие!
Горо ле, горо зелена, не плачеш напразно.
Болест ли мъчи те, царят ли буки изсече?
Господи, що не накажеш онез, дето мразиш!
Май нещо в тая държава тотално е сбъркано.
В сървъра, в мръсната плът на закона…
Взеха мечтите ни – ято дресирани щъркели,
хубава Яна пристана на гръцки търговец.
А балканджията Йово върти далавери…
Ей, ако Ботев и Дякона бяха си турили
лентички “Не сте сами!” на ревера,
пет века още щяхме да гнием под турско!
Господи, няма ли кой да отвори прозореца?
Няма ли кой да натири в джендем фарисеите?
Чакам да зърна Синята птица на хоризонта,
Няма я. Сините каски в Безмер се заселват.
КАМИКАДЗЕ
Любовта е кристален сервиз върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.
Аз съм влюбен, въоръжен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта – медальон от тротил, е опасала
мойте мисли, глава, рамене и сърце…
Треперете цивилни лакеи, достойни за “Гинес”.
Треперете и вий, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив…
Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа –
аз търкалям на боулинг целия свят!
ДОБЪР ВЕЧЕР, Г-ЖО ТЪГА!
. “Любовта е вечност!”
. Франсоаз Саган
За какво ми е скучно безсмъртие?
Искам да бъда обичан тук и сега.
Ала късметът ми – взели го мътните.
Добър вечер, госпожо Тъга!
Уморих се да търся принцесата. Няма я.
Е, и аз не съм знатният шейх на Катар.
А душата ми сякаш Самарското знаме е.
Има повече кръпки от дрипав клошар…
Ще я дам в антикварен бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на “Place L’Etoile” ще танцувам,
уморен от любов и тъга…
В полунощ ще взривим Триумфалната арка,
с декадентски тротил от Бодлер…
Любовта е цигара, сърцето – угарка.
Няма я вечната обич, ма шер!
Вероятно е вечен единствен стремежът
към безсмъртния, свят благослов.
Франсоаз, целуни ме, тъй както умееш.
Добър вечер, госпожо Любов!
Ей, ако срещнете мойта принцеса,
позвънете ми, моля, на всяка цена!
Давам ви целия свят на концесия…
Добър вечер, госпожо Тъга!
ПОКАЯНИЕ
Есента е избягал каторжник с разкъсани дрехи.
Есента е изложбена зала за слепи деца…
И последната моя надежда за слънчице взеха я
мръсните облаци – тия бирници с алчни сърца.
Няма нищо по-тъжно от мъртвите есенни плажове.
Даже гларусът хукна към топлите южни страни.
Острият вятър рисува по пясъка лунни пейзажи,
а морето е стара конюшня за морни вълни…
Аз седя върху мокрия пясък с бутилка шампанско.
Колко път извървях, а не стигнах до божия храм.
Тази нощ ще нападна с оръжие градската банка
и с парите ще купя приятел, любима и брат…
Есента ме поглежда с насмешка и тръгва нататък.
Есента е красавица мургава с черни коси…
Отведи ме оттук, моя циганко, ето ръката ми.
Отведи ме оттук и душата ми грешна спаси!
НАДЕЖДА
. На баща ми
Добрите хора си отиват рано,
а лошите остават на банкет.
Животът е лотария с награди,
но кой е печелившият билет?
Добрите хора вечно са самотни,
а лошите живеят на стада.
Човек привиква някак неохотно
да казва “не”, когато мисли “да”.
Добрите хора страдат от невроза,
а лошите са с нерви от въже.
Отдавна Хамлет е решил въпроса –
бъди злодей, за да не ти е зле!
Добрите хора падат първи в боя,
а лошите отзад крещят: “Ура!”
Нима пред Ботев имаше завои
с облаги от народната софра?
Добрите хора пеят тъжни песни,
а лошите – тържествен дитирамб.
Животът е прекрасен, но нелесен,
когато нямаш сигурен гарант…
Добрите хора вярват във Доброто,
а лошите разчитат на късмет.
Но днеска за победата над злото
не е достатъчно да си поет!
Разправят, че добрите ще изчезнат,
разпънати от свойта доброта.
Но аз живея с искрена надежда –
Доброто надживява и смъртта!
БЪДНИ ВЕЧЕР
Джермане, джермане*, èла и в моята къща!
Стига си влизал там, дето от всичко си имат.
Или поне като ходиш, отбий се на връщане,
да си направим за спомен барем една снимка.
Джермане, джермане, всички врати съм отворил.
Вино и хляб съм оставил на кръглата маса.
Риза ти купих и чакам да слезеш от горе…
Виното взе да прокисва, а хлябът мухляса.
Казват – на много слепци си изплакнал очите.
Ялови булки със здрави деца си дарявал.
Аз не ти искам чак толкова, стари учителю.
Искам да знам, че те има, в доброто да вярвам.
Джермане, джермане, вънка започна да мръква.
В черен джендем дженабети рогати играят…
Тия, дето кракът им не е стъпвал във църква,
тук, на земята, за себе си смъкнаха рая.
–––––––––
*Джерман – Бог (диал.)
В МЕХАНАТА
. „Я куплет допою…”
. Владимир Висоцки
Свободата пристигна в неделя по факса.
И ракията още не бях си допил…
А на бара една проститутка се хвалеше
как от поглед заченала в ямболски “Зил”.
Оркестрантите дънят класическа чалга
пред тълпа, затъпяла от спирт и от страх.
Докога ще стоим във шпалир и ще чакаме
комунизма любим, чичо Сам и …Аллах?
Ще допия на екс, песента ще допея!
Няма сила на тоя налудничав свят
да ме върже да викам “Ура!” със плебеите
за шише кока-кола и бял шоколад…
Свободата довтаса по никое време.
Не продадох и днес съвестта си! И к’во?
Сутринта и нощта – като две мажоретки
разиграват на зарове моя живот!
