За съжаление Турция все повече почна да ми прилича на арабска страна. Републиканските ценности на Ататюрк взеха да губят значението си, което ще се отрази пагубно и безвъзвратно ще отдалечи Турция от тях. Навсякъде по света скорост набират крайните. Вижте в Русия какво става? Диктаторския тип на поведение стана на мода, което може да има непредвидими последствия… Между другото, и тука (в Германия – бел.ред.) турската общност е по същия начин разделена, както и в самата Турция. Поддръжниците на Ердоган са с доста нисък статус и образование, което ги прави лесно манипулируеми.
В събота бях ангажирана на едно откриване на офис в Нюрнберг и забелязах същото, то е факт. Но, една много мила и добра жена от Адана, разбира се беше забрадена и с 4-ти клас, намери начин скришом от мъжа си да се оплаче. Беше открита и откровена с мене, каза ми неща, за които подозирах, че се случват, беше нещастна. Иначе имаше красиви черти на лицето си, но е била принуждавана на какво ли не… Каза ми: „Ти си щастливка, че можеш сама да стоиш на краката си и да отстояваш себе си, а ние не можем като тебе… Но турските мъже не харесват самоуверени жени“, каза още тя.
По едно време усетих, че мъжът й ни гледаше. Леко ми кимна, но аз не му отвърнах, защото знаех, че тормози жена си и от него лъхаше посредственост и ограниченост. Видях също и една друга категория жени, отегчени от домашни задължения, занемарили себе си, децата си, но иначе пушеха цигари като комин… Викам си, защо е така, защо от едната крайност отиват на другата? Често такива „отворени“ пък се правят на демократи и републиканци там, а в същото време са едни мързелани и ако намерят начин, ще надминат по разврат и рускините. Всъщност, крайностите са характерни като цяло и за Балканите. За съжаление хората често отнасят невежеството, което носят в себе си, откъдето и да идват, където и да отидат.
Сабиха Ефраимова
Нюрнберг, Германия
