‘Everything Happens As It Does’ или за пътя на автора и книгата

Неотдавна романът на Албена Стамболова* „Това е, както става“ – ‘Everything Happens As It Does’ излезе на английски и авторката представи своята книга пред читателска публика в САЩ. Днес в Чикаго Фондация „Елизабет Костова“ организира честване на българската литература в превод и книгата на Албена ‘Everything Happens As It Does’ ще бъде част от това честване. (Повече за честването на българската литература в превод може да се прочете тук.) За своя път към писането, за сюжета на „Това е, както става“ и за своята връзка с читателите разказва авторката в разговор с журналистката Соня Каникова.

.

Интервю на Соня Каникова с Албена Стамболова
.

– Разкажете ни за себе си, как започнахте да пишете? Какво имаше преди това?

– Пиша от 10-12 годишна. Разкази, амбициозни, по модела на Чехов и О’Хенри, Мопасан – любими тогава писатели. Както винаги, всичко тръгва от четенето. Пишех ги за себе си, показвах някои на един близък приятел. Когато срещнах бъдещия си съпруг Ивайло Дичев, който вече беше писател, той обърна представата ми за писането и публикуването – че пишеш ли, трябва да мислиш и да искаш публикация. Въпреки това, първата ми книга (1995 – “Многоточия”) – сборник с малки есеистично-поетични текстове и разкази – това все пак стана по инициатива на друг мой приятел, Стефан Попов, докато живеех все още в Париж. Винаги съм изпитвала неудобство сама да се занимавам с книгите си след като веднъж са написани.

Какво имаше преди да започна да пиша? – Нищо, желание да пиша. По-късно започнах да се занимавам и с превод и критика.

– Как се появи първата ви книга, която сега е преведена на английски?

– “Това е, както става” (2002) е втората ми книга, но е първият роман. Появи се на два пъти. Бях я започнала преди да отида да уча и работя във Франция. Не взех със себе си ръкописа (тогава все още на пишеща машина) и помолих една приятелка да го донесе в Париж. Той се изгуби безвъзвратно. Но не и в моя замисъл. Когато през 1999 г. се върнах окончателно в България, се заех да възстановя книгата и да я довърша. А как стана така, че беше преведена? Олга Николова, литературовед, англицист, преводач и критик, се заинтересува от романа и участва с него в конкурс на Фондация “Елизабет Костова”, спечели го (журито е международно, участва се със синопсис и 30 страници превод на английски), и наградата беше изданието в Open Letter, проевропейско бутиково издателство, което работи в тясно сътрудничество в Рочестърския Унивеситет и неговите програми за превод, писане, критика и литературни изследвания.

– Как бихте представили книгата?

– Този роман е замислен и свързан с вълшебните приказки. Построен е от множество къси глави, в които се разказва за любовните истории на персонажите – три поколения в едно семейство. Мисля, че всички истории са любовни, няма нелюбовни истории. Разказването е начин на осмисляне на нещата, които се случват без нашето знание.

Романът разказва за любовта, любовта като сила, която съществува извън човека (така, както е митологизирана в древните митологии в лицето на Адонис, Ерос, Афродита, Психея). Представена е като нещо мистериозно, неразбираемо, което се случва с хората сякаш извън волята им. Сюжетът е изграден около стремежа на персонажите да разберат какво се случва с тях .

Книгата е изградена като мозайка, пъзел от малки любовни истории, в чийто център е любовния живот на Майката на двете поколения герои. Именно тя е носител, персонифицира най-голямата загадка, тя е нещо като непонятен и капризен Сфинкс, от чиито решения останалите не могат да се еманципират.

Въздействието на този персонаж (Майката) е парадоксално – жизнената му стратегия е изградена така, че да отблъсква всички, но именно с това ги привлича и приковава.

Двамата близнаци, нейни деца, всеки по своему прави опити да се оттегли в свой свят, но безуспешно, в първата част на книгата.

В тази първа част би могло да се каже, че никой не открива смисъл в това, което се случва с него, сякаш осмислянето на нещата и случването им са в два паралелни свята.

Предколедната нощ е нещо като повратна точка в разказа. Карнавалното преживяване обръща всекиго от персонажите в неговата противоположност. И именно тук е една от силните допирни точки с вълшебните приказки (извън някои външни прилики и по-директни препратки); всеки от героите влиза в комуникация с някаква тъмна, непозната част в себе си, която го кара да действа по непознат до този момент начин – като че ли несъзнаваното у всекиго е екзорсизирано и разомагьосано, престава да бъде извън достъпа на съзнанието .

Смъртта на Майката е другото кулминационно и повратно събитие в романа. Тя остава необяснима по същия начин, по който е неразбираема за децата и мъжете си самата майка приживе. Тази смърт се превръща в истинска част от живота на останалите и ги научава да престанат да се страхуват от него.

Би могло да се каже, че във втората част от книгата героите вече знаят какво е да обичаш и да бъдеш свободен.

Тук е и другата връзка с вълшебните приказки, те правят така, че малките да пораснат, да влязат в контакт със страховете си и да ги преодолеят. Същинският живот започва извън приказките и именно там свършва и романът.

– Имахте серия представяния на книгата в САЩ, какви са впечатленията ви, от какво се интересува вашата американска публика?

– Голямо преживяване за мен е това литературно турне в САЩ. В България публиката, четящата, изглежда по-групово, браншово обвързана. Но не цялата, разбира се. Винаги съм ценяла най-много отзивите, дошли от четящи нелитератори, от “естествената” публика. САЩ също се срещам с по-скоро изкушени/посветени читатели, но чувството ми е за директна добронамереност, заинтересованост, знаци за много добри пожелания. Тези, които са прочели романа, изглеждат много развълнувани, все пак той е свързан с универсални схеми, които говорят на хора от всякакви места. Или поне се надявам да е така. Въпросите, които се задават, са свързани с героите, с превода, с други мои книги и бъдещи проекти, свързани са и с психология и вълшебни приказки. Хората тук – и българи, които са се установили отдавна в САЩ, и американци – изглеждат любопитни и зарадвани по повод изданието. Не зная, но има някаква интензивност и дълбочина на собственото ми преживяване от контакта с публиката, което оставя дълбок отпечатък в мен. Винаги съм мислела, че книгите са по-скоро за самотно четене. Но тези публични, споделени размисли обърнаха представите ми. И още нещо, като че ли в САЩ връзката между разум и емоция е по-силна, отколкото в България. В България сме по-скоро или в едното, или в другото.

– Къде можем да си купим вашата книга?

– Английската версия се предлага и в Амазон: Everything Happens As It Does. Там и в електронния бюлетин (Tree Percents), както и на сайта на Фондация “Елизабет Костова” (Sozopol Fiction Seminars  – сайт и профил в Фейсбук, един от проектите на фондацията), могат да се намерят рецензии, критики и отзиви от американска и англоезична публика.

Иначе – в 192 Books, в Ню Йорк, в Malapropos Book Store в Asheville, в Рочестърския университет, вероятно и в Чикаго, не зная още в кои книжарници.

На български е изчерпана, издадена е преди 12 години и няма преиздание (Бог да прости прекрасната Малина Томова, поетеса и издателка на ИК „Стигмати“), но я има достъпна онлайн, като се напише ‘Това е, както става’ или името ми, и излиза в сайта Literclub, мисля.

–––––––––––––––––––––––––––-

Албена Стамболова е родена през 1957 г. в  София. Завършила еФренска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1990 до 1999 г. живее в Париж, където прави магистратура по психология и защитава, под ръководството на Юлия Кръстева,дисертация в областта на семиотиката и психоанализата в Университета Париж 7 „Жюсийо“. Стамболова преподава в Университетите Париж 9 „Дофин“ и Париж 3 „Сансие“. След завръщането си в България води курс по психоанализа в Софийския университет (2000-2001), а по-късно работи и като психологически консултант. Води рубриката за литературна критика на списание „Алтера“ (до март 2009 г.). От 2008 г. пише статии и прави интервюта на политическа тематика. Преподава Литературознание във Факултета по славянски филологии на СУ.

Романът на Албена Стамболова „Това е, както става“ (2002) е приет от някои критици като „събитието на 2002-та„. В тази книга на Стамболова водещ е приказният модел, а в „Хип-хоп звездите“(2003) – битово-социалният реализъм. Следващата книга на авторката„Авантюра, за да мине времето“(2007) свързва модели и нишки от предните. Освен тези книги, Стамболова е автор и на „Многоточия“ (1995, лирическа проза), както и на монографията „Боледуване в смъртта – психоаналитичен прочит на Маргарит Дюрас“, (1994). Албена е превела на български „Поетиката на прозата“ на Цветан Тодоров (1985), „Дивото мислене“ на Клод Леви-Строс (2002) и „Убийство във Византия“ на Юлия Кръстева (2005) и др.