Как ДПС прави избори в чужбина

31 thoughts on “Как ДПС прави избори в чужбина”

1. Ето как се правят избори в чужбина: http://www.bulgaren.org/melangebulgaren/2014/05/03/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE-%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%BE-%D0%B2-%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81/

2. „..значи авторът на статията намира, че има нещо нередно в това да се събират организирано заявления за гласуване в чужбина, когато това се прави с организационните усилия на ДПС и се навява извода, че избирателни секции ще се правят с фалшиви и съмнителни списъци. Ерго : избирателите на ДПС са хора, които поначало имат съмнително поведение и търсят да фалшифицират изборите.“

   Драги Стефане,

   Вие може да твърдите, каквото си искате.

   Но не сугестирайте, ако използвам думата, която вие сте използвал, от чуждо име.

   Не внушавайте какво статията била искала да каже, и не приписвайте „телетата“ в собственото си съзнание на други хора /имам предвид разбира се поговорката за телето под вола/.

   Ако искате, идете, драги Стефане, да подкрепите на евровота г-н Делян Пеевски, който впрочем разбира се не е етнически турчин, а българин /който струва ми се избирателите на нито една друга партия в България, дори тези на „социалистическата“ не биха избрали/. Вместо да се правите на демократ, загрижен за човешките права.

   В това издание, господине, далеч не се публикуват материали, в които да става дума само за ДПС. Нищо подобно. Всякакви материали се публикуват, и за други партии разбира се. Дори точно следващият материал, пуснат непосредствено след тази публикация, която толкова силно е провокирала „демократичния“ ви патос, следва едва друга, в която става дума за лидерите на „Атака“ и на т.нар. Национален фронт за спасение. Ако искате идете, така че, малко за разнообразие, и под тази публикация да се възмутите, как може така нали да се пише така за Волен Сидеров и за Валери Симеонов, и да се внушава еди какво си за тях. https://www.eurochicago.com/2014/04/v-s-na-kvadrat/

   Впрочем, драги Стефане, ако продължите с „моралните“ си възмущения и интерпретации, ще се замисля дали не сте от онези граждани с платена съвест, на които разни български партии плащат, за да се грижат за имиджа им, пишейки коментари в тяхна защита.

3. emigrant said:

   “Стефан said:

   Любо, а според тебе какво сугестира тогава тази … хммм … публикация? ”

   хм … “сугестирам” не е българска дума. Явно Стефан много е искал да блесне пред публиката. \"
   ––––––-

   Г-н емигрант, това че \"сугестирам\" е чужда дума, не означава че не е част от българския еизк. Направете справка в Речник на чуждите думи в българския еизк\" , А. Mилев, Б. Николов, Й. Братков, изд. Наука и изкуство , София 1978г, с предговор от акад. Владимир Георгиев.
   В който предговор многоуважаемият пише \"Във всеки език има многобройни думи, заети от други езици. Чуждите думи в един език могат да се разделят на две големи категории – заемки и чуждици.
   Заемките са онези думи, които така са врастнали в нашия език, че само специалистът може да опреедли техния чужд произход. Такива например са комин (от лат. caminus), трион (от гръцки prioni), хора (от гр. chora \"земя\") и др.
   Чуждиците са онези думи, при които чуждият произход се чувства по-малко или повече. Към тази категория са числят както общоупотребителни и добре познати думи като кино, театър, университет, така и [внимание – тук става важното за разбиране от непросветения] думи, които се употребяват по-рядко, обикновено в специални области на науката, техниката, изкуството като абцес, афазия, метизация….\"

   И именно поради това, че някои хора не знят значението на някои чужди думи в българския език, е създаден речника на чуждите думи.

   И така, драги г-н емигрант, използването на глагола \"сугестирам\" по-горе не е случайна грешка на забравилия български пишещ, още по-малко цели никакво \"блясване\", а нарочно търсен асоциативен ефект, за да се предизвика у читателя на моя коментар връзка между публикацията, която критикувам, и сугестологията – похват в психологията, който се използва за да се постигнат определени терапевтични резултати въпреки нежеланието или невъзможността на индивида да възприема. Подход, който често се използва и в масмедиите, в рекламата и др. с цел да се внушават определени послания по завоалиран начин на публиката.

   Т.е. аз използвам именно същия сугестивен похват за да посоча , че авторът на публикацията прибягва до сугестивни методи за да каже нещото, което е искал да каже. Вместо да го каже ясно.

   Впрочем, авторът на статията сам го признава в публикувания по-късно коментар. А именно:

   Mariana said:
   \" Тази публикация е направена така, че да остави читателите сами да си извадят изводите, който колкото е способен да го направи. \"

   Ето и същината на посланието, което авторът на статията сам казва, че е искал читателят да си направи :

   Mariana said:
   Защото самият факт, че има толкова много български граждани /или поне имена на такива/, които са турски етнически произход или пък са роми с тюркоезични имена, които живеят в различни европейски градове, и ще гласуват на тези избори в съответните градове, говори за това, че има някаква организация, някаква мобилизация на избиратели на ДПС в Европа. Т.е. не само в Р. Турция, да кажем, където естествено има най-много български граждани с турски етнически произход, са били насочени организационните усилия на ДПС. [vnimanie – tuk stava interesnoto] И при тази организация се събират имена и се дават списъци, в които явно има нещо нередно. Ако не сте могъл да видите това в тази публикация, то е отделен проблем. Ако редакторът, т.е. аз в случая, бях написала нещо от рода на “ДПС събира турски и ромски имена в някакви фалшиви или съмнителни списъци за избиратели”, може би щяхте да сте доволен… \"

   значи авторът на статията намира, че има нещо нередно в това да се събират организирано заявления за гласуване в чужбина, когато това се прави с организационните усилия на ДПС и се навява извода, че избирателни секции ще се правят с фалшиви и съмнителни списъци. Ерго : избирателите на ДПС са хора, които поначало имат съмнително поведение и търсят да фалшифицират изборите.

   Е , ако това е искал да каже авторът/редакторът, ами да го каже.
   Какво се пускат списъци с имена за да сугестираме определени послания?

   Аз пък твърдя, че доколкото преобладаващия процент заявления, подадени на хартия (където всички данни са написани на ръка и възможността за грешка при разчитането им и/или при набирането им след това в електронната система от служителя на Информационно обслужване за да се осъществи проверката , не е изключена) са с турки имена, то статичестически вероятно е и повечето отхвърлени като невалидни заявления също да са с такива имена.
   Т.е. никакъв извод не можем да направим, че някой нещо е фалшифицирал.

   Най-много да направим извода, че определена категория избиратели имат по-ниска писмена и компютърна култура и вместо заявления по интернет, подават по писмо и допускат грешки.

   Това е.

4. „Сдружението е на ъгъла от ул. “Конституция” и е създадено през февруари от евродепутата на ДПС Метин Казак; управител е Ахмед Чолаков, помак от Рибново, който върти търговия с хранителни стоки в Брюксел и едва пише на български. Кръчмата, която всъщност е въпросното сдружение, има професионално изглеждащ уебсайт със странно формулирани, но идеални цели, например да “подпомага развитието на културата и реализацията на художествено-творческата интелигенция сред младите”, и да разполага със собствен “погребален фонд”. Невиртуалната действителност е по-различна – освен да се записват за футбол с ЕГН, посетителите са редовни, пият доста и дискретно търгуват с трева, цигари без бандерол и фалшиви парфюми под календара на Метин Казак, плакат с историята на евроинтеграцията и мърляви килимчета с национални мотиви, висящи от стените като парцали.“

   Мисля, че точно в Белгия имаше бизнес, както и постоянен адрес, и един от скандалните братя Юзеирови, Юзеир Юзеиров /който пребиваваше там с несмененото си двайсет години след смяната на режима в България българоезично име Росен Йорданов, с което всъщност е бил известен пред белгийските власти./.Юзеир Юзеиров бе задържан за известно време през 2010 и 2011 г. в Белгия за нарушаване на трудовото законодателство на тази страна и наемането на нередовни работници.

   Братя Юзеирови пробваха през 2009 г. да създадат политическа партия в България, наречена Мюсюлман-демократичен съюз. За химн на тази политически партия бе избран, впрочем, османски военен марш, под звуците на който османските войски са водили своите завоевателни войни. Юзеирови раздаваха също така, от името на едно НПО, създадено от тях и наречено „Български червен полумесец“, помощи на бедни роми в родния си край в Търговищко, и тези роми естествено после масово гласуваха за ДПС.

   Юзеир специално става известен и с това, че се появяваше нарочно ту с фес, ту по боксерки в различни български официални институции. За да покаже по този начин, че правата му не били защитени, както и своето отношение към съответните институции. Той казваше също, че се бори за повече хармония и мир между различните етноси и между хората с различно вероизповедание, но на практика неговите инициативи – не само опитът да регистрира партия на религиозна основа, но и други инициативи, както и всички провокации, които направи, можеха да доведат на практика точно до обратното.

5. „Стефан said:

   Любо, а според тебе какво сугестира тогава тази … хммм … публикация? “

   хм … „сугестирам“ не е българска дума. Явно Стефан много е искал да блесне пред публиката. И така, мили другарчета, какво е искал да каже писателят с тази книга?

6. Стефане, горе май те обърках с един мой приятел 🙂
   Казваш: „Въобще, пак питам – какво цели тази публикация?“
   Да покаже реалностите такива каквито са. И понеже ти вече предпочиташ да си пишеш с по-извисени медии и депутати, а ние нямахме време да развием темата изцяло, я пуснах с цел да предизвикам реакции (вкл. и твоята) .
   Защото всичко, което се върши от партиите изисква нашите реакции. И не можем да си затваряме очите за активностите на всяка една от тях.
   Моето лично мнение съм го написал по-горе:
   От ДПС или искат да компроментират приетия неотдавна Изборен кодекс (заради възможните фалшификации – нима не виждаш нищо опасно, че има толкова грешни данни?) или да се докаже силата на ДПС зад граница (и така сами да се откажем от избори в чужбина, както вече са направили партиите в НС).
   А колкото до това други партии да правят като ДПС – напълно съм съгласен, че и другите трябва да са активни, но тази активност струва и пари… И знаеш ли точно какви потоци пари изтичат от ДПС и кой им е източникът?

   И прочети тази статия от 2009 и си кажи мнението:

   Гласовете от улица „Конституция“

   ДПС печели вота в чужбина, като дава на българите там това, което държавата им отказва

   Списъкът очевидно отдавна виси на бара, няколко мазни страници, наплюти от мухи, със заглавие „Желаещи за участие в български футболен отбор – име и ЕГН“. Записаните са над 50, няколкото имена без ЕГН са задраскани. Футболен отбор засега не е сформиран, но и списъкът едва ли е имал спортна цел.

   Виси на стената в почти типичната българска кръчма от селски тип – с мръсна теракота, отегчена сервитьорка, силна чалга и тежка миризма на потни тела и евтини цигари. Но тук нищо не е това, което изглежда. Мястото не е дремещ провинциален градец в България, а Брюксел. Кръчмата не е кръчма, а „Сдружение на българските интелектуалци и бизнесмени в Белгия“. Посетителите не са нито интелектуалци, нито бизнесмени, а български граждани (предимно етнически турци), работещи на черно по строежи, гаражи и където още могат. А списъкът с футболисти всъщност май е за изборите.

   В този свят на абсурдите ни води въпросът защо и

   Как ДПС спечели

   мнозинство от гласовете на евроизборите в Белгия и Холандия и какво се крие зад тази убедителна победа. Поредното откровение на Ахмед Доган от седмицата подсказва отговора. „Щом урната дава властта, всичко се организира така, че хората да стигнат до урната“, каза той в Ардино. Как обаче политиците стигат до българите в чужбина, които сменят адреси, градове и държави и се интересуват от политика дори по-малко от тези в страната? Как ги строяват пред урната с „правилната“ бюлетина в ръка?

   До отговорите стигаме по маршрут, наситен с иронична символика. На изток от Европейската комисия, между буржоазните фамилни къщи и турските квартали на Брюксел, се спуска тясната улица „Сакс-Кобургготска“; няколко завоя вляво oттук, в квартал с почти истанбулски вид, е улица „Конституция“. Случайно попаднал на нея българин вероятно ще възкликне – е, няма такова място. Така е – в България (може би показателно) няма улица с това име, но брюкселската ул. „Конституция“ много прилича на България. Почти всяка кола, паркирана около нея, е с номера oт Разград, Силистра, Добрич, Кърджали. Околните барове носят имена като „Дулово“ и „Главиница“ и изглеждат като телепортирани оттам – включително с миризмата на кюфтета. Клиентите им са български граждани, които гласуват на българските избори – дисциплинирано, масово, без да продават гласа си, а просто за да оцелеят тук.

   Българите от ул. „Конституция “ са два типа – едните са дошли скоро, като нервния Рейхан от Белене с „диамантената“ обица и белите лачени обувки, който е в Белгия от четири седмици. Оплаква се, че няма работа по строежите и е готов да се хване, с каквото намери – на черно. Хората като него първо питат дали може да станат „каквото и да е, тоалетни да чистим, нещо“ в европейските институции. Другия тип са „чорбаджиите“ като Ердин – изпечен емигрант, който нарича себе си „турчин от Силистра, от 17 години не съм в България, ама имам паспорт“. Има фирми – „това Германия, това Англия, това Белгия,“ изброява той, „строителство, ремонти, преработка на хартия“. Хората като него първо питат – искаш ли да станеш сервитьорка, имаш ли квартира, защо не говориш турски, черпят те кафета и бири, искат да ти помагат. Предупреждават те „на наши да не вярваш – българи, турци, всички лъжат“, но искат да вярваш на тях. За политика не говорят.

   Но тя присъства в отношенията между българите от ул. „Конституция“, лепкава като миризмите на пържено, изгорели газове и стар боклук по нея. И подобно на другите парадокси тук, политиката всъщност не е политика, а здрава примка. Как се влиза в нея разказва Сали от Силистра, с когото се срещаме далеч от „Конституция“, където разговорът на български предизвиква твърде голям интерес. Дребен, мургав, почти беззъб, Сали дошъл в Белгия „три години има вече“ и „бачка по строежите“. Пристигнал, без да познава никого, без помощ и работа. Получил ги от „чорбаджията“ – друг български турчин в Брюксел, който „e голям човек, с фирми, и познава големите хора“, според Сали. „Чорбаджията“ му дал работа и квартирa, както на още десетина като него, и храни семействата им в България. На 7 юни, разказва Сали, „чорбаджията“ докарал на строежа автобус, натоварил работниците и ги закарал до българското посолство. Обяснил им, че ще гласуват, и за кой номер; казал им, че е важно, a после ги почерпил и ги пуснал за остатъка от деня. Сали изпълнил заръката на „чорбаджията“ – за него е нормално да послуша човека, който му дава хляба на чуждо място, където не е видял помощ от друг.

   Историята на Сали е валидна за стотици българи в Белгия и Холандия – показаха го евроизборите. Без публична агитация и специални усилия ДПС спечели 564 от 875-те валидни гласове в Хага и Ротердам (където българите са най-голямата група нелегално работещи според холандските власти). В четирите секции в Белгия пък на евроизборите гласуваха 1885 българи, от които 950 – за ДПС. Резултатът е особено шокиращ в Брюксел, тъй като се смяташе, че българите в града са предимно млади професионалисти от европейските институции. В деня на изборите лъсна по-различна истина – пред постоянното представителство на България в ЕС открито спряха автобуси и микробуси, а от тях към урните се изви опашка oт гласоподаватели, много от които бяха силно затрудени да препишат имената си на български от личната си карта в избирателния списък. Aвтобусите ги изчакаха – според непотвърдени слухове, за да ги извозят до още няколко избирателни секции.

   Без кампания, плакати, явна принуда и плащане за вот това дисциплинирано гласуване е замяна отвъд политиката – гласуваш за този, който ти дава работата и подкрепата, за които си дошъл в чужбина, но които ти отказва собствената ти държава. Така българските гласове от ул. „Конституция“ и стотици като тях, стигат до урните с

   Бюлетината на здравата зависимост

   – почти гениална схема, която не разчита на случайности, а гази българската конституция и правата, които тя дава на българите от едноименната брюкселска улица в името на собствения си апетит за власт.

   Механизмите за това изглеждат леко абсурдни, но са шокиращо добре измислени и са развити доста преди самите избори. Според добре осведомени източници, в Белгия „дисциплинираното и правилно“ гласуване се контролира именно чрез „Сдружението на българските бизнесмени и интелектуалци“ в Брюксел – същото, което изисква ЕГН като претекст за участие във футболен отбор. Сдружението е на ъгъла от ул. „Конституция“ и е създадено през февруари от евродепутата на ДПС Метин Казак; управител е Ахмед Чолаков, помак от Рибново, който върти търговия с хранителни стоки в Брюксел и едва пише на български. Кръчмата, която всъщност е въпросното сдружение, има професионално изглеждащ уебсайт със странно формулирани, но идеални цели, например да „подпомага развитието на културата и реализацията на художествено-творческата интелигенция сред младите“, и да разполага със собствен „погребален фонд“. Невиртуалната действителност е по-различна – освен да се записват за футбол с ЕГН, посетителите са редовни, пият доста и дискретно търгуват с трева, цигари без бандерол и фалшиви парфюми под календара на Метин Казак, плакат с историята на евроинтеграцията и мърляви килимчета с национални мотиви, висящи от стените като парцали.

   Според запознати сдружението „набира“ членовете си по сигнали на местните координатори на ДПС в България, които информират организаторите му за идващите в Брюксел от техните градове и села. Още от пристигането им новодошлите са поети от организацията, която им помага с работа и квартира, а в подходящия момент може да ги заведе до урните и да им посочи за кого да гласуват. Правилата са прости, принудата – недоказуема, а кампании, събрания и увещания не са нужни . Защото според друга сентенция на Доган в Ардино, „властта не е ала-бала, за да правим митинги, концерти и юруш на маслините. Подходът ни е сериозен, защото властта за нас е сериозен въпрос“. За много от българите в Белгия подкрепата, която получават от ДПС и която държавата им отказва, също е сериозен въпрос. Притеснени от безработицата и безпаричиетo и живеещи на ръба на местните трудови и социални закони, за тези хора най-малкият проблем е, че гласуват стадно, по поръчката на тези, от които зависят.

   Подобни организации, прикрити като кръчми и сдружения, има не само в Белгия, а и в Холандия и Германия. Те са

   Истинските посолства на България

   в тази част на света – места, където мнозинство от българите там намират помощ за битовите си проблеми – квартири и работа, както и информация за документи и инструкции как, кога, къде (и за кого) да гласуват. Неформалните структури на ДПС напълно са изместили официалните посолства от тези функции, тъй като стигат до тези, за които държавата нехае. От 50-те хиляди българи, които са постоянно в Белгия (по данни на белгийското външно министерство) мнозинството едва ли знае дори къде се намира българското посолство. Физически и практически то е далеч от улици като „Конституция“ – сгушено в богат, тих и зелен краен квартал на Брюксел, заето с високопарни дейности като изложби и прожекции на филми, с телефони, които рядко някой вдига, и безполезен уебсайт, който публикува информация за европейските избори едва седмица преди тях.

   Неадекватността на българските посолства в Западна Европа най-вече личи, ако бъде сравнена с колегите им от представителствата на други страни. Полските посолства например предоставят на работещите в Белгия, Холандия и Великобритания поляци списъци с потенциални работодатели, евтини квартири и „горещи“ телефони за първа помощ при спешност. Подобни услуги в българските институции няма – и нищо чудно, че партии като ДПС намират ниша да ги предоставят на българите в чужбина в замяна на гласа им. Нещо повече – на въпрос на „Капитал“ как са били организирани и популяризирани евроизборите през юни, високопоставен служител на българското посолство в Брюксел обясни, че работата му при изборите е „гласувам и после отивам да пия бира“.

   Източник:
   http://www.capital.bg/analizi/2009/07/03/749108_glasovete_ot_ulica_konstituciia/

7. „И съм учуден и донякъде разочарован, че подобни неща излизат на страниците на Еврочикаго.
   Да оставим настрана факта че изреждането на имена й така свободно в медиите е и доста спорно от гледна точка на етиката и боравенето с лични данни.“

   Цитираните данни са публикувани на сайта на Централната избирателна комисия. И това не са точно лични данни – защото няма цитирани нито ЕГН-та, нито номера на лични карти /и естествено не би трябвало да и има/; това са списъци с имена, за които става ясно, че личните данни, които са били подадени за тях, са некоректни или въобще не съществуват ЕГН-та, отговарящи на съответните имена.

   Що се отнася до това какво целяла тази публикация – тази публикация, г-н Стефане, разбира се не цели да обиди българските граждани с различен от българския етнически произход, нито да оспори тяхното право на глас. И ако има, както и има коментари под публикацията, в които те са наричани общо с някакви обидни определения, тези коментари са мнения на читателите, които са ги написали, защото това е свободен форум. И, макар че много от хората, които пишат в него са анонимни на практика, дори когато пишат някакво име като ник, тяхна е отговорността за собствените им коментари, не е на самото издание.

   Тази публикация е направена така, че да остави читателите сами да си извадят изводите, който колкото е способен да го направи. Защото самият факт, че има толкова много български граждани /или поне имена на такива/, които са турски етнически произход или пък са роми с тюркоезични имена, които живеят в различни европейски градове, и ще гласуват на тези избори в съответните градове, говори за това, че има някаква организация, някаква мобилизация на избиратели на ДПС в Европа. Т.е. не само в Р. Турция, да кажем, където естествено има най-много български граждани с турски етнически произход, са били насочени организационните усилия на ДПС. И при тази организация се събират имена и се дават списъци, в които явно има нещо нередно. Ако не сте могъл да видите това в тази публикация, то е отделен проблем. Ако редакторът, т.е. аз в случая, бях написала нещо от рода на „ДПС събира турски и ромски имена в някакви фалшиви или съмнителни списъци за избиратели“, може би щяхте да сте доволен…

   Впрочем, при едно важно гласуване преди време в парламента по отношение на новия Изборен кодекс, ДПС гласуваха заедно с БСП и „Атака“ българските граждани, живеещи извън територията на страната, да нямат право да избират собствени представители, да няма избирателен район „Чужбина“. Има български граждани с турски етнически произход и в България, и в Р. Турция, и в някои европейски страни има такива също, предполагам, които не са чак такива фенове на ДПС. Тези избиратели обаче нямат кой знае каква алтернатива – те или трябва да гласуват пак за „либералната“ ДПС, или за някаква друга партия в България, които партии твърде малко се интересуват от проблемите на етническите и религиозни малцинства.

   Разбира се далеч не само ДПС е партия, за която се знае, че е способна на всякакви машинации и двойни стандарти. Разбира се, че не. Но ДПС в някои отношения е просто „шампион“. И ако вие лично искате Делян Пеевски например, този прекрасен кандидат, поставен на второ място в евролистата на ДПС, да бъде избран /а той най-вероятно ще бъде/, нищо чудно за него да гласуват не само послушните, наплашени или пък манипулирани български турци и мюсюлмани в разни села и градчета в България, но и т.нар. турски цигани, които едва ли е трудно да бъдат убедени за това от организаторите на кампанията на ДПС за тези избори в Европа.

8. Стефане, няма проблем да ти отговоря и тук, защото макар и сайтът ни да има много автори, стоя зад всяка всяка една статия – дори когато не всичко ми харесва.
   Имаме грешки – човешко е, но въобще НЕ считам, че написаното по-горе е грешка. Ще ти кажа, че идеята е моя и аз настоявах заглавието да не бъде толкова неутрално. И само редакторът ме спря да я пусна под друго заглавие. Но във Фейсбук, в който ти не влизаш навсякъде я пуснах на моята стена под заглавие – Четете и се учете от активността на ДПС!
   А публикацията сугестира, това което му е на акъла на човека, който я чете. 🙂
   Написана е неутрално, не е развита точно така, както и на нас ни се иска, но за без пари толкова… И ние деца храним, и ние не може да седим по 24 часа в интернет и за никакво „стигматизиране на определни групи избиратели“ дума не може да става. Ако искам да кажа нещо аз направо го казвам без да използвам „сугестиране“. Не аз съм виновен, че сред иначе интелигентната публика на Еврочикаго ще се намерят и няколко човека не толкова. Отгоре на всичко считам, че в спора се ражда истината и не съм против коментарите – от тях си проличава и познава кой – кой е.
   Колкото до думите ти – „Да оставим настрана факта че изреждането на имена й така свободно в медиите е и доста спорно от гледна точка на етиката и боравенето с лични данни.“ – те моля първо да се обърнеш към ЦИК и към Мая Манолова.
   След малко ще продължа с отговора – че сега отивам да свърша и малко задължения към семейството си, че тва повече би трябвало да ме вълнува от ДПС.

9. Любо, а според тебе какво сугестира тогава тази … хммм … публикация? Какво иска с нея да каже Еврочикаго, който уж не бил жълта преса, на своя читател?
   Аз споделям напълно виждането на Зоро. Подобни безсмислени „принт скрийнове“ , щото дори не може горното да се определи като публикация, е именно с цел да се стигматизират определни групи избиратели. Най-доброто доказателство са реакциите в коментраите.
   И съм учуден и донякъде разочарован, че подобни неща излизат на страниците на Еврочикаго.
   Да оставим настрана факта че изреждането на имена й така свободно в медиите е и доста спорно от гледна точка на етиката и боравенето с лични данни.
   Една журналистическа публикация , ако въобще приемем, че такава може да се напише по темата, трябваше да обобщи данните и да ги предложи на читателя с анализ. Така и така до този момент са подадени над 500 невалидни заявления, основно в градовете еди къде си. Най-често срещаната причина за невалидност е грешно ЕГН/име/номер на ЛК… ЦИК публикува поименен списък на невалидните заявления, без да има такова изискване в кодекса. Прави впечатление, че ЦИК изисква подаващите заявления да указвта нпмер на личен документ, докато в изборния кодекс такова изискване няма. И толкоз.
   Какво значение има, че преобладаващите невалидни заявления са на хора с турско-звучащи имена? Ами ако погледнем общия брой валидни заявления, подадени по писмо до ДКП (а и по интернет), там също преобладаващо са турско-звучащите имена. Е, и? Тогава статистически е вероятно, че и невалидите преобладаващо ще са турско-звучащи. Не може ли служителят в ДКП да не е разчел правилно някоя буква, цифра и т.н. докато ги е въвеждал?
   Въобще, пак питам – какво цели тази публикация? Нека редакторът да отговори.

10. Масовото гласуване умря отдавна,другари и другарки,беше половин век по времето на Тиквата Тошова и резултатите т.е. резила го знаем!Малко ви било ? Ако искате масовости и да карате под строй стадото,ок,ама върнете комунизма първом,хаха! ЛУД НАРОД..луд! Но мнозинството,поне извън БГто ,се излекува и не се занимава с избори и много правилно прави! БОЙКОТ трябва! А и в Болгарията върви по тоя път,вече 50% не се занимават с тая идиостка за БГто изборна байганювщина и мафиотщина!!!

11. Зорко,те пък ония,нетурските българи сякаш не са стадо,хахха,и сякаш мафиоти и престзпници не избират от 25 годинки време веч ,хахах ?! Налягайте си парцалите и не се напъвайте с тия глупости,БГто е изтървано и избягало накриво отдавна!!!