Веселин Желев, Сlubz.bg
.png)
Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?
Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг.
Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.
Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.
Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.
Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.
Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери. Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.
Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.
Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.
Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава.
Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява.
И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества. Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.
България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.
България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.
Вече над един милион са го направили за последните 25 години.
VSEKI NAROD PASLUJAVA UPRAVLENRETO SI.ZATOVA NE KOMENTAR,A NEHTO DRUGO BI BILO POLEZNO OT SEGA NATAKAT.DOSTOEN LIDER DNTIPOD NA PEEBSKI I BAREKOV
И как точно публикуването в интернет на трите имена, рождената дата и родния град на горката жена е по- различно поведение от това на Пеевски и Бареков? Как точно назоваването на България „тази страна“ показва по-различно отношение от това на политиците български? И какво можем да очакваме от хората с основно образование, когато даже вишистите, литераторите, имащи себе си за патриоти унижават род и родина. Знаете ли, може да съм емигрирал физически, но автора на тази статия е емигрирал духовно. Нека да поддържаме България и българското, където и да се намираме по света. Тогава и хората ще искат да четат, това което пишем и ще се научат да пишат грамотно, защото това е писмото на родината, която обичат. Нека винаги наричаме България родина, майка, татковина, отечество, дом.
Споделям болката на автора на статията, но не споделям негативизма му. И не защото положението не е тежко и отчайващо а защото сега повече от всякога Родината има нужда от Възраждане на духа български и това не става с пораженческо мрънкане. Погледнете Русия. Вижте как се възражда духа руски от пепелта. Нима наследниците на Аспаруха, Самуила и Бориса ще се предадат и ще подвергнат рода си на забвение? Братя българи, учени и неуки, емигранти и не емигранти, разберете най-сетне, че България това сме ние днес. Други няма, и никой няма да дойде да ни отървава от ламята. Хайде всеки да прави, каквото може. Ей, ако някой сливенчанин чете тук, вземете научете Мария Господинова на трийсет и една годишна възраст как се пише автобиография. Ще свършите повече работа за България от колкото ако я изтипосате във Фейса а след това се упражнявате в остроумие за нейна сметка в Интернет.
Само като си помислиш, че сме избрали за президент полуидиот, който пише „Оважаван“ и не знае какво говори, и имаме премиер, казващ „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме“, а предният пък не можеше да прочете „Отче наш“, да се чудиш как още сме отделна нация…