Интервю на Деляна Бобева с проф. Минко Балкански,
.
Проф. Минко Балкански е един от най- богатите българи в момента в чужбина. От 70 години живее в Париж, френски гражданин е, макар да е роден на 20-тина километра от Стара Загора, в село . Оряховица, през 1928 година.
Още в началното училище търси трескаво професионалния си път, лутайки се между желанието да стане лекар, архитект, актьор, цигулар. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва 15 годишен. Мечтите му обаче надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и целта му е да постъпи в университета на великия френски учен, но не е приет, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. На 27 години е доктор на науките, с успешна международна кариера като изследовател на физиката на твърдите тела. На 28 години е професор по физика.
Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри в Париж“, многократно гост-професор в Калифорнийския университет. Има дълго научно сътрудничество с Индия, където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската Академия на науките, награден от покойния премиер Раджив Ганди с най-високата степен на Награда за заслуги към Индия. В научната си кариера е записал и непрекъснато научно сътрудничество с Полша, където е Командор със Звезда на „Ордена за заслуги към Полша“, дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни. Работил е в Масачузетския технически университет, професор е в Сорбоната.
От няколко години е и Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Носител е на Орден „ Стара планина“ и на статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията.
Проф. Минко Балкански и досега е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Развива широка благотворителна дейност.
Женен е за французойка и има двама сина, които са в САЩ и се занимават с компютърни науки. Те имат значителен принос за благотворителната дейност на своя баща във фондацията, носеща името на техния дядо „Миньо Балкански“, основана през 1993 година.
Основната й цел е подпомагане на културния живот в родния край и млади таланти в сферата на физиката, информатиката и математиката. В родното си село Оряховица е създал уникален етнографски комплекс с богата библиотека от над 6 хиляди тома френска литература. Там ежегодно се провеждат курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Пак в родното си село професорът е създал и лятна академия по цигулка, където преподават видни френски педагози.
Негова е и програмата за обучение на ученици по компютри в български училища и до момента по нея фондацията е оборудвала 130 български училища с компютри. Първият компютър в казанлъшката ПМГ също е дарен от фондация „Миньо Балкански“.
От 2006 г. в родното село на професора функционира с негова помощ и дарения Национален институт за образование. През 2009 година заедно с още 12 интелектуалци от България основава Национално сдружение „Морал, етика и гражданско образование“. Проф. Балкански е един от първите, които настояват в българското училище да се въведе предмет „Гражданско образование“.
Проф. Минко Балкански е гост на Казанлък , където се провежда финалният кръг на Националната олимпиада по физика за ученици от 7 до 12 клас. В приветствието си на откриването той пожела на участниците „много енергия и устременост, с които да отидат във всички краища на света, прославяйки името на България“.
.
– Проф.Балкански, напоследък придоби широко отзвук тезата, че държавата ни е инвестирала над 3,5 млрд. лева в млади учени за последните 20 години, които обаче изтичат извън пределите на страната ни. В този смисъл, как да разбираме поведението на българите с добри дипломи и възможности, които отиват навън: като неблагодарност от тяхна страна спрямо държавата, или като неадекватност на държавата да си задържи хората, които могат?
– Това е голямо щастие за държавата, че има хора, които могат да се реализират навън от България. Защото, когато се говори колко България е похарчила за тези хора, е редно да се каже също какви пари се донасят от такива хора. Колко милиони ежегодно се донасят всяка година в България от доходите на тези хора. Тук те изхранват семейства, роднини, носят пари. Ще ви дам един-единствен пример от високо ниво на учените, тези, които са минали през различни олимпиади в България и света и сега са навън да правят наука, в Америка. Един частен случай: те са създали един фонд до момента от 400 млн. долара, като това са дарения от България. Този фонд произвежда приходи годишно повече от 20 млн. долара. Но 20 млн. долара, по тяхно правило, се харчат в България всяка година. Фондация „Америка за България“ стои зад курсовете, които тук се правят за създаване на инженери, техници, компютърни специалисти, тук, в България. Тези курсове и школи са платени от фондация „Америка за България“. Българското министерство на образованието не е платило един курс. Така че когато се говори за изтичане на мозъците от България, то щастие е за България, че нейни хора отиват навън. Защото, ако тези хора не са навън от България, ще се говори само за престъпността, за корупцията, а това не е достойно. Така че хората, които говорят, трябва да знаят за какво говорят. Голяма грешка е да се твърди, че България прави жертва за тези хора, а те са неблагодарни и отиват навън. Това не е жертва, а принос за България. Ето ви пример с мен: ако аз не бях излезнал от България, кой щеше да се върне тук, какво щях да направя аз за България, ако бях останал в затвора?
– И това ли щеше да ви се случи?
– Сигурно.В комунистическите времена, като ученик, бях анархист и 100% щях да съм в затвора. Нямаше да съществувам. Аз се родих, когато отидох във Франция. Но не е само това, моето развитие е във Франция. Аз всяка година извеждам в света 2-3-ма много талантливи ученици, физици и математици от най-добрите училища в света. Това са хората, които се реализират. Ето ви един пример, с един от нашите млади българи, казва се Янко Тодоров. Неговата лаборатория струва вероятно колкото е целият бюджет на БАН. Така че как България, при тази ситуация, може да му създаде условия да работи в България? Още повече, че за да се прави физика, математика, висока наука, трябва група, колектив. Няколко души да работят взаимно. А българите не могат да си сътрудничат. Няма научни групи в България, не могат да се създадат, няма условия.
– Защо? Заради липса на достатъчно пари или заради его?
– Не, заради някакви си групови отношения всеки се затваря в кабинета си, защото е най- велик. Бабаитщина му казвам аз на това.
– Тоест, бабаитщината ни пречи, за да се създава висока наука?
– Страшно ни пречи. Всеки се бие в гърдите, всеки е най-великият, математиците се плюят едни други, а са чудесни хора, всеки един отделно. Но като ги слушаш, този е лош, другият лош, циркулират само глупости и клюки. Как може тогава при тези обстоятелства да се създаде едно общество на високо ниво в България?
– Това май е национална черта, а не белег на някакъв вид социален статус?
– Когато за първи път след 50-годишно отсъствие от България се върнах тук, имах библиотека у дома, като дете. И намирам една книга „Философия на клюкарството„. Казах си, това само в България може да съществува. Книгата беше на български, по български. Това като анекдот някакъв. Но в България хората не общуват, говорят лошо един за друг.Това е престъпление да говориш лошо за един колега, за един човек.
– Ако сте министър на образованието в България сега, кое ще е най- важното нещо, с което ще се заемете?
– Най-важното, първо: нека говорим за неща, които познаваме. В случая физиката. В България много обичаме да говорим за различни постижения в тази област, за златните медали, златните физици. Но ето ви сега един такъв пример: най- малката талантлива физичка на световно ниво е от този град, от Казанлък- Екатерина Найденова. Тя дойде при мен на 15 години. Тя е уникална, защото може да решава най-трудните проблеми бързо. Това е слава за нея, слава за България, но тя трябва да отиде някъде по света, където ще намери екип и ще може да работи пълноценно. А за България какво е нужно? Нужно е всички училища да имат лаборатории по физика. Децата трябва да работят, да се заинтересуват от физиката практически, на терен. Не учителите и професорите по физика да пишат на черната дъска формули и децата да не разбират за какво става дума. На нас ни трябва промишленост, инженери, техници. Трябва да има едно общество в България, което да знае, че физиката се преподава не за да пишат формули, а за да се направи нещо за промишлеността, за държавата. Трябва да има практично приложение. Трябва да дадем чест и слава на техниците, на хората, които създават нещо, което работи, което е в полза на много хора. Сега какво произвежда българският университет? Паразити. Само паразити. Адвокати, счетоводители, банкери, най- много банкери. Четат чужди пари. Това не е занаят. Занаят е ако произведеш нещо. Нашата образователна система готви големи учени за бабаити.
– Българин ли ще е следващият Айнщайн?
– Може да бъде. Ние имаме наистина невероятни таланти. Ето ви един наистина парадокс: на международни олимпиади България се състезава с Китай. Това е нещо невероятно. Какво общо има? Гледайте размерите, мащабите и правете изводите. Това е чудо! Същото е в музиката. Аз се занимавам и с музика. В България има големи заложби, има много талантливи хора, деца, но няма хора, няма общество, което да прецени това и да създаде възможности за развитие на тези талантливи хора. В България няма възможност да се развиват хората, от които страната има нужда. Това е драмата. Голямата драма на страната!
– И още колко време няма да има такава възможност, според вас?
– Докато няма съзнание. Докато няма политическа воля, гражданско общество. Трябва да го има това общество, за да се формира и такова отношение. Управляващите тук са откъснати от народа. Във Франция министър ако направи една грешка, 2 милиона души се събират под прозорците му и казват: „Чакай, отивай си или се оправяш!“. Къде в България има това? Та нали имаше протести? Кой им обърна внимание?
– Как се нарича това на езика на физиката?
– Брауново движение, резултатната е нула. Голям проблем е създаването на едно гражданско общество, което да може да излъчи и хората, които ще водят народа. А сега политиците са случайни хора.
– Какво още прави фондация „Миньо Балкански“ за талантливите българчета тази година?
– През лятото откриваме 8 летни школи в страната: по математика, забавна математика и физика. Стартирахме и конкурс „Млади изобретатели“. Ако знаете какви чудеса създават деца от България на 16, 17 години. Изобретения, които ако са в Америка от всички лауреати на нашия конкурс, там ще се създаде една цяла индустрия.
– Сериозно?
– Напълно. Става дума за детски постижения, изобретения, устройства, които веднага биха дали началото на една индустрия. Но кой ще се заеме, кой ще заложи пари? Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя. Да се заемат, да създадат една малка индустрия, с едно даровито, амбициозно, младо дете. Но търпение трябва, те ще забогатеят, но по-късно. Но тук се бърза с парите. Трябва работа, трябва хората да се научат да ценят труда и да уважават тези, които отиват към труда. Които създават неща за промишлеността, за индустрията, а не само славата. Ние сме славни, но бедни.
