Костадин Костов, Lentata.com
.
– Ваше Височество, кои смятате за големи българи? – … – Селянинът е единият велик българин, той ни храни всички. (Из „Разговори с принц Кирил” от Михаил Топалов-Памукчиев)
.
Да, селяните са единствените велики българи. Или поне бяха. Те са тези, които съумяват да направят от нищо нещо. За съжаление, те са и тези, които са и най-отритнати от съвременното общество. И за още по-голямо съжаление – те се топят, стават все по-малко и все по-далеч от другата България – не-селската.
През последните десетилетия „селянин“ стана нарицателно за много други неща, не и за същинското си значение. Но да ви кажа – „селянин“ не е обидна дума, просто е направена такава от разни хора, които са се обявили за граждани. Всъщност – истинският селянин е човек, съчетал в себе си всички човешки добродетели: милосърдие, добрина, вяра, човечност, сила. Човек, който не знае какво е Фейсбук, фалш и социално лицемерие. Селянинът е човек, който се интересува единствено от времето. Защото ако то е добро, ще има какво да се яде.
Но да ви разкажа за днешните селяни, които няма да срещнете на стената си във Фейсбук. Започвам с това, че „селянин“ означава човек, който живее на село, а не някой, който е прост, необразован, не-тренди и не-готин. Селянинът напоследък е възрастен и тъжен. Възрастен е, защото някой каза на младите в селата, че е срамно да си селянин и огромна част от тях мигрираха към градовете. Тъжен е, защото е работил цял живот, за да може към края му да получава ниска пенсия, която да се чуди как да опази от крадци.
Защото в селото на селянина традиционно е пълно с битова престъпност и цигански набези.
Селянинът рядко е пазен от държавата, за която се е трудил през целия си съзнателен живот. Той просто отдавна не е важен за страната си и затова често на около 500 селяни (приблизително толкова е населението на големите села в България) се полага по един полицай, който се страхува от престъпниците точно толкова, колкото и местните баби и дядовци. Затова нашите селски баби и дядовци стоят залостени в домовете си и не излизат нощно време.
В този момент, докато четете тази статия, една баба зарежда своята пушка, за да се предпазва, когато дойде вечерта и чуе шум в двора. Друга баба се моли на Господ да й се размине онова, което е сполетяло съседката…
И се получава селски парадокс: в едно селце живеят: жертвата, престъпникът и полицаят.
А, къде е държавата ли? Държавата е светска, а не селска и затова си стои в града. По селата държавата ходи за кратко и то само преди избори.
Думите на принц Кирил за съжаление вече не са верни. „Селянин“ вероятно е станала обидна дума в деня, когато някой е решил, че хората от село трябва да спрат да са важни. А те спряха да бъдат важни, понеже спряха да хранят народа. За народа важни станаха Кока Кола и Киндер. За държавата – също. У нас е по-изгодно да направиш шумна реклама на чужд продукт, отколкото да популяризираш българските производители и българското село.
Иначе е хубаво да се сещаме, че заради огромна част от пенсионираните ни селяни тая държава все още същестува. Хубаво е да знаем, че немалка част от тях са успели да възпитат деца и внуци, които все още се мъчат да нижат тютюн, да сеят домати и да гледат прасета и кози. И е хубаво да знаем, че ако ЕС им забрани да си отглеждат добитъка, ще ги направи вегетарианци. Защото селянинът често се прехранва само от собствената си реколта.
В заключение и резюме: някога достойните българи и днешни селяни са ограбвани, изнасилвани, поругавани и подигравани…. там – в едни запокитени села, където няма Фейсбук, защото често няма и интернет кабел. За достойните и анонимни, селски хора, няма правосъдие и държава. Няма високи пенсии и добър живот. Има едно далечно ехо от града, което им казва: „Вие сте селяни, стойте си на село, че ни е срам от вас.“
Защото „селянин“ в социалната мрежа означава, че просто не си годна част от обществото.
