Четвърти фолклорен фестивал „Верея“ 2014

В края на месеца, от 25 до 27 април, Чикаго ще бъде домакин за четвърта поредна година на фолклорния фестивал, носещ името на организаторите – танцов ансамбъл „Верея“.

Представяме ви участниците в Четвъртия фолклорен фестивал „Верея“.

.

Фолклорен ансамбъл „Димитровче“ – Торонто, Канада –
„Хванати на хорото, да съхраним българските традиции, музика и танци.“

Ансамбълът е основан на 26 октомври 2010 година с цел да съхранява и разпространява българския музикален и танцов фолклор, да създава приятелски отношения, среда на добронамереност и забавление сред българската общност в Торонто, Канада. Както здраво хванати за ръце на хорото, споделяйки добро и лошо през вековете, пазейки българщината, така и сега, далеч от България, участниците в „Димитровче“, хванати на хорото, съхраняват българските традиции, музика и танци. Всичко това се случва под гостоприемния покрив на храм „Свети Димитър“, откъдето идва и името на формацията. До момента се обучават над 50 танцьори, на възраст между 5 и 65 години.

Основател и главен художествен ръководител на ансамбъла е Димитър Минков. Помощници: Михаил Кочанков, Мария Зашева и Гинка Николова.

От основаването си до момента ансамбълът е изнесъл десетки концерти в Канада, САЩ, Европа и Латинска Америка. Желан гост и участник във всички празненства на българската общност в Торонто. Ансамбълът е съорганизатор и най-деен участник в така популярните, обичани и желани от публика и участници фестивали на българските фолклорни състави извън България: Чикаго, Торонто, Детройт, Лондон.

Освен разучаването на различни фолклорни хора, се разучават и сценични танци. Играят се танци и хора от различните етнографски области на България, но и от други националности, близки до българската душевност и култура.

Друга дейност, с която ансамбълът се гордее много, е искрената подкрепа и методическа помощ, с която винаги откликва при нужда на приятели и съмишленици. Това се отнася както за напреднали колективи, така и за съвсем начинаещи. Заради искрената подкрепа и добронамереност, ръководителите и танцьорите на Ансамбъл „Димитровче“ са желани гости и истински кумири в танцовите състави на Монреал, Детройт, Калгари, Чикаго и други. Желанието им е: „Хванати за ръце в българския танц, да намерим повече приятели и съмишленици по света. Сигурни сме, че ще успеем. И успяваме!“

.

Танцова група при Българо-американски културен център – Сент Луис
„За да предадем на нашите наследници магията на българските народни танци, ние – първото поколение емигранти, трябва да бъдем примера, живата вода на традициите.“

През 2010 година в Сент Луис Катя Вълкова създава българското училище, наречено „Български език“, в което паралелно с овладяване на родния език, децата са обучавани да танцуват български народни танци. Пренасяйки опита си от танцовия състав „Bulgarian Spirit“, който основава през 2002 г., Катя Вълкова събира около една хубава идея родители и деца и така възниква танцовата група към Българо-американски културен център през 2010 година. В групата се включват 6 майки и 9 деца – 7 момиченца и 2 момченца. Хореограф на групата е Борис Борисов, който е хореограф и към училището.

Участието във фолклорния фестивал „Верея“ ще бъде първото за танцовата група, нейното „танцово кръщение“. Като колекционер на носии, Катя Вълкова притежава 113-годишна родопска носия, най-ценната в колекцията й, която зрителите в Чикаго ще имат шанса да видят.

Фолклорна група „Извор“, Детройт.
Това ще бъде първото участие на групата във фестивала “Верея“.

Фолклорната група „Извор“ от Детройт стартира дейността си през февруари 2011 с участие в Sterling Heights International Festival, Michigan. Включва 11 танцьори, събрали се от всички краища на България – Павел Баня, Търговище, Казанлък, Пловдив, Ямбол, Перник, София, Велико Търново, Габрово, Бургас. Ръководител няма. Всеки помага, когато може и прави, каквото може. Никой от членовете на групата не се е занимавал с народни танци в България. Само една жена има музикално образование – пеене и пиано. Разучават хората от всеки, който може да им покаже или сами – от интернет, един разучава стъпките и после ги показва на групата.

Всеки един от участниците в „Извор“ има своите причини да иска да танцува и да бъде част от групата. За едни това е да представя родната култура, танци и традиции пред света, за други – възможността да се покаже и предаде всичко това на децата, за трети – възможността за приятелство, разтоварване след дълъг ден, веселие, създаване на нещо красиво, споделяне на любовта към танца. Списъкът на хората, умеещи да танцуват към този момент, възлиза на около 30 човека. През 2011 година „Извор“ има шест изяви пред публика, а през 2012 година те са единадесет. Танцуват в зали, на външни сцени, на поляни и паркинг места.

През тази година „Извор“ от Детройт за първи път ще участва във Фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго.

.

Ансамбъл „Босилек“ – Ню Йорк
„Очакваме отново да се хванем на хорото с 300 души и да играем за удоволствие и с радост!“

Ансамбъл „Босилек“ от Ню Йорк е може би единственият “женски” състав за български народни танци в Северна Америка. Основан в далечната 1979 година, той е вече с 35-годишна история. Художествен ръководител е Катрин Спрингер, американка от английски произход, родена във Филаделфия, Пенсилвания. Завършва Школа за художествени ръководители в Пловдив през 1980 година, като преподавател по български народни танци. Говори, чете и пише на български език. Катрин е една от основателките на “Босилек”. Ето какво споделя: „Бяхме 4 ниски, почти “middle-aged” американски “international folk dancers” от смесен произход и една българка, нашият първи хореограф – Лили Тодорова Зафирова Буди от София, която беше временно отседнала в Ню Йорк. Започвахме като class for Bulgarian dance в моя “loft” в Манхатан, а след две седмици решихме да станем performing ансамбъл. Сега само аз не съм българка и почти всички сегашни “босилки” са по-млади от самия състав. Те са “тънки-високи” и са дошли в Америка да учат. Майка ми казваше, че „Босилките“ са моите деца. И наистина, ансамбълът е като едно семейство и го гледам като майка. В същото време аз водя нашата група като “coach” на спортен екип. Не е лесно, но винаги е интересно и дава толкова много в моя живот! Каква радост – да работим заедно, да учим заедно, да се борим, за да можем да показваме красотата на българския фолклор! Винаги съм обичала да играя танци, откъдето и да бъдат. Винаги съм обичала обичаи, носии и костюми от различни етноси. Музиката ми е в кръвта – така “the stage was set when I met Bulgarian folk music and dance by accident in 1978” и се влюбих в тези чудесни хора и ръченици.“ Оригинална и забавна, Катрин сравнява ансамбъла с акордеон: „Казваме, че „Босилек“ е като един акордеон – по-малко участници понякога, а друг път повече. Но обичайно сме между 7 и 11 жени. Репетираме в Манхатан, в едно студио за танци, което наемаме по два часа седмично.“

От 1995 хореограф на „Босилек“ е Илиана Божанова, която живее в Пловдив. Идва на фолклорни танцови учебни турнета в САЩ и Канада, обикновено през две години и тогава работи с ансамбъла. Понякога новите танци се разучават от видео, което Илиана изпраща. Тя и Катрин са колежки от Школата в Пловдив (випуск Есен 1980).
Целта на ансамбъла е да показва красотата на българския фолклор пред американските и българските зрители. За 35-те години участва в малки и големи фестивали в източните щати на САЩ, в градината на Белия Дом във Вашингтон и в Линкълн Център Ню Йорк, във фестивали и по БНТ в България. През 1983 година, по специална покана, за една седмица, съставът пътува из България с 325 българи, живеещи в чужбина, Посещава исторически места, участва в много представления и гостува в различни села, където разучава танци от старите хора. През 2001 г. ансамбълът е поканен да изнесе концерти и уроци в Western Oregon University. А през 2010 г. празнува 30-годишнината си с голям концерт в Brooklyn, NY.

През октомври 2012 г. Дочка Уценова, танцьорка от „Босилек“, е в Чикаго и присъства на хоротека на „Верея“ в българската църква „Св. София“. Запознава се с Константин Маринов и му разказва за „Босилек“. А той кани ансамбъла за участие в третия фестивал „Верея“ през 2013 г. Фестивалът е невероятно и вълнуващо преживяване за момичетата. През цялата изминала година те очакват с нетърпение следващото си идване в Чикаго. Интересно им е да видят какво и как играят другите състави, откъде са техните костюми и ако не са автентични, как са ги направили, откъде са ги взели, на каква музика играят и с какво удоволствие всичките участници танцуват. А и “Босилки” искат да покажат своите интересни танци, чудесната музика и хубавите си костюми, с които много се гордеят.

.

Folk Dance Studio Bulgarian Spirit – Сент Луис, Мисури
„Нека не забравяме откъде сме тръгнали и дано успеем да запазим традициите и любовта към танците.“

В средата на 2002, по инициатива на Катя Вълкова, с участието на Маrvin Moehle, в Сент Луис е основан фолклорен ансамбъл „Българска душа“. Първоначалното му име е „Здравец“, което през 2005 г. е променено на Folk dance studio „Bulgarian spirit“. През ноември 2007 г. за хореограф е избран Стефан Тодев. В района на Сент Луис годишно се провеждат около шест-седем интернационални фестивала. Групата не е отказала участие на нито една покана. Традиция е организирането и провеждането на ежегодното Коледно парти за българската общност в града. “Bulgarian spirit“ участва на второто, третото и в предстоящото четвърто издание на Фолклорния фестивал „Верея“.

От началото на 2012 г. основен хореограф и ръководител на групата е Спас Райчев. Ансамбълът се състои от 24 участници – 12 жени, 7 мъже, 4 деца и тонрежисьор. Спас, Калина, Кремена и Светлана Райчеви са бивши възпитаници на ансамбъл „Найден Киров“ – Русе. В България народните танци са част от техния живот, но на 8000 км от дома усещането за българска музика е съвсем различно. Тогава всеки си дава сметка колко много сила има в музиката и в самия танц. В този смисъл е и посланието им: „Нека не забравяме откъде сме тръгнали и дано успеем да запазим традициите и любовта към танците и у тези, които идват след нас.“

За всички от “Bulgarian spirit“ участието във фестивал “Верея“ е „едно от най-важните събития в календара на групата, чакано с огромно нетърпение и подготвяно в продължение на месеци. За нас това е уникална възможност да осъществим идеята, която ни е събрала, да обменим мнения, опит, знания  и да се потопим в магията на българския танц.“

.

Folk Dance Club „Friends of Bulgarian Dance“ – Детройт

Клубът е основан през септември 2002 година в Детройт с цел съхраняване, разпространение и развитие на българския танцов фолклор, на обичаите и традициите и предаването им на следващите поколения.
Основател, художествен ръководител, хореограф, режисьор и продуцент на клуба е Николай Алишев Първото участие на танцьорите в българския фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго е през 2012 година. Следва участие във фестивала и през 2013 г.

Folk Dance Club „Friends of Bulgarian Dance“ взема участие и на Първи български събор в Торонто през 2012 година. Организатор е на Първи български фолклорен фестивал в Детройт през март 2013. Участниците в клуба се надяват през 2015 г. да успеят да направят втори фестивал. Всяка година организират концерти на българската общност в Детройт, като канят за участие и естрадни изпълнители, театрални групи, ансамбли и състави от България, гостуващи в САЩ.

.

Balkanika Folk Dance – Денвър, Колорадо –
„Да запазим и представим красотата на нашия фолклор.“

„Балканика“ е името на фолклорната група от Денвър, създадена през септември 2012 от девет ентусиазирани, любящи родния фолклор таланти, някои от които преди това са танцували заедно. В групата участват основно българи, с идеята да се съхранят родните традиции. Наред с българските народни танци, се представят и танци от съседните балкански страни (в групата има участници от Румъния и Молдова).

Хореограф и художествен ръководител е Цветелина Димитрова, Росица Дошкова – координатор, Иван Зографски – ръководител на детска танцова група и помощник-хореограф. В Балканика в момента има 20 танцьори, от които 11 жени. Като основна своя цел участниците считат запазването и представянето красотата на нашия фолклор, а също и разучаването на нови танци. И най-вече – наслада от магията на българския фолклор.

През 2013 групата участва в повече от 20 представления в Колорадския исторически музей, на панаири в Колорадо Спрингс, Денвър, Болдър, Уит Ридж, в празници на руска и румънски църкви, в Международен фестивал в Колорадския Университет и на много български партита.

„Балканика“ е сред участниците на третия фолклорен фестивал „Верея“ 2013 и впечатленията са отлични. „С нетърпение чакахме вестта за четвърти фестивал!“ – споделят членовете на групата.

.

„Рипни, Калинке“ – Сан Хосе, Калифорния –
„За нас, българите, връзката със земята ни е жизнена потребност.“

В далечна Калифорния, в прочутата Силиконова долина, група българи намират кътче от родината си чрез прекрасния ни фолклор. Създадена от двама ентусиасти, “Рипни, Калинке” вече в продължение на три години събира българи от района на Сан Хосе – хора от различна възраст, с различни занимания, професии и интереси, но с обща любов към българската народна музика и танци. “Рипни, Калинке” дава на участниците си много повече от танцови умения – дава им неповторима българска среда. Три години в преодоляване на различни изпитания, но групата се множи и утвърждава.

“Рипни, Калинке” се налага като специален участник на всяко празненство на българската църква в Данвил. Групата танцува пред българския президент Росен Плевнелиев при посещението му в района и взема участие в Третия български фолклорен фестивал в Чикаго през 2013. С групата работят професионалисти в областта на българския фолклор – гайдарят Васил Бебелеков, родопската певица Мария Бебелекова и хореографът Юлиян Йорданов. Наскоро е отбелязана тригодишнината от създаването й с шумно тържество, в присъствието на повече от 200 гости. Всички участници се надяват “Рипни, Калинке” да се множи и да пребъде още дълги години занапред, защото „тя е нашето кътче от България… За нас, българите, връзката със земята ни е жизнена потребност. Тя ни свързва с миналото и бъдещето ни, с дедите и внуците ни, дава ни поминък, радост и упование. И когато я загубим, остава празнота.“

.

„Хайде на хорото“ – Калгари, Канада
„Удоволствието от танца е несравнимо – гордостта, че сме потомци на една богата култура, заложена в нас…“

В началото на 2012 г. неколцина от живеещите българи в Калгари започват да се събират и разменят своите идеи и познания за българските народни танци, да поиграват заедно и… така се оформя идеята за създаване на групата за народни танци. Българската фолклорна група „Хайде на хорото“ е официално основана на 1 септември 2012. Първоначално с организацията се заема Емилия Цанева, а впоследствие е избрано ръководство от 7 човека, изпълняващи различни функции. Групата получава пълна подкрепа от Българското дружество в Калгари. Към момента ролята на хореограф е поела Галина Минева.

Повече от 40 човека наброява групата, предимно жени, с цел пресъздаване на богатството, красотата и разнообразието на народния танц, музика и костюми. Групата се стреми да популяризира българския фолклор сред младежта в българската общност, а и сред канадската публика. „Хайде на хорото“ включва танцьори на възраст от 10 го 60 г. с различни интереси и професии. Организират се редовно танцови семинари съвместно с ръководителя на ансамбъл „Димитровче“ от Торонто – Димитър Минков. Това ще бъде първото участие на групата в популярния вече фолклорен фестивал „Верея“. За фестивала танцьорите научават от Димитър Минков по време на първия танцов семинар през април 2013. И макар да не са сигурни в готовността си за участие, решават да опитат и да се включат. От фестивала групата очаква много емоции и възможност за контакти с други фолклорни ансамбли и съмишленици от Северна Америка, обмяна на опит, идеи, възможности за съвместни инициативи и, разбира се, да се повесели до насита.

.

Фолклорна група „Елит“ – Тампа, Флорида –
„За нас танцът беше и си остава професия!“

Участниците във фолклорната група избират името „Елит“ поради факта, че всичките шестима – три жени и трима мъже, са бивши изпълнители от елитните професионални ансамбли „Филип Кутев“ и „Пирин“. Идеята за създаването на групата идва спонтанно, като повод за новогодишен поздрав към българската общност в Тампа през 2007 година.
За първи път танцьорите чуват за фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго още със старта му. Първото им участие е през 2013 година, а впечатленията – прекрасни. Поради тази причина откликват на поканата на Константин Маринов и през тази година да се включат в поредното четвърто издание на фестивала. Желанието им е провокирано от любовта към българските танци. Споделят, че танцът им дава положителен заряд, удовлетворение и добро настроение. Категорични са в мотивацията си да танцуват: „За нас танцът беше и си остава професия!“ От фестивала през 2014 година очакват „повече участници, нови запознанства и прекрасни емоции.“

.

Танцов ансамбъл „Горана“ – Ню Йорк,
първо участие във фолклорния фестивал „Верея“ 2014

Танцов Ансамбъл „Горана“ вече 10 години представя български народни танци в Ню Йорк. След провеждането на множество лекции, демонстрации, танцови резиденции, творчески работилници и майсторски класове по танци и хореография, хореографът Елисавета Йорданова решава да възроди силата на обикновените хора, на мъжете и жените от българското село и да ги вплете в танцов гоблен, вдъхновена от родината си България – земя на древна култура, ритуали и митове. Репертоарът се характеризира с богатство на движенията, бързи промени на танцовите стъпки, оживена енергия, сложно темпо и вълнуващи ритми. Танцов Ансамбъл „Горана“ се радва на огромна популярност и участва в тържествените концерти по случай 3-ти март в Ню Йорк, както и в различни концерти, представящи България (“Танц без граница”- Lotus music and dance). Между 16-те танцьори на ансамбъла има и 3 американки.

През 2010 година Елисавета Йорданова основава неделна програма по български народни танци и етнография по покана на българското училище „Христо Ботев“ в Ню Йорк, в която програма деца на възраст между 6 и 18 години учат народни танци и етнография. За ансамбъл „Горана младши“ ще разкажат в свой специален репортаж нашите малки приятели и съорганизатори на фестивала от Детско студио „Телевизионери“ – Чикаго.

През 2013 г. за първи път Елисавета Йорданова чува за фолклорния фестивал „Верея“ в Чикаго. Решението за участие в четвъртото му издание е провокирано от възможността да бъде представен репертоарът на ансамбъла извън Ню Йорк. Дейността й е мотивирана от това, че българският народен танц обединява общността и кара хората да се чувстват горди, че са българи.

.

Танцов ансамбъл „Лудо младо“ – Бостън с ръководител Петър Петров

Идеята за създаване на ансамбъла се заражда в края на 90-те години в Бостън след период, когато група ентусиасти, обичащи да танцуват, се събират да играят хора и да се веселят. Огромен принос за изграждането на ансамбъла има и Мариета Мирчева, която е в групата от 2005 до 2009 г. Към момента в ансамбъла има 17 участници – 10 жени и 7 мъже. Идеята е да се поддържат живи българската култура и традиции между българите в Бостън, да се популяризират красотата и уникалността на нашите танци, песни и музика.

Ансамбъл „Лудо младо“ взема участие в много фестивали в Бостън и Ню Йорк, представяния в местни колежи и университети, в честванията на различни празници. Всяка година ансамбълът организира самостоятелни концерти.
Предстои първото му участие във фолклорния фестивал „Верея“ – Чикаго. Желанието е провокирано от възможността танцьорите да се запознаят с хора от други щати и страни, които също обичат българския фолклор и танците. На всеки от тях танцът дава щастие, радост и любов, пречиства душите и ги прави по-добри. Очакванията им са за много веселие.

.

Фолклорен ансамбъл „Роса“ – Атланта 

Когато се създава, ансамбълът е нещо ново за българската диаспора в Атланта. Името му е избрано като символ на новото, на свежест и чистота, като началото на новия ден. Създаването му не е предварително планувано. Решението идва спонтанно от група ентусиасти, които искат да го направят. Две седмици по-късно стартира дейността на групата. Целта на настоящия ръководител Веселин Василев е да се запази, предаде и популяризира българската култура, традиции и фолклор.

Ансамбълът има три групи: първата се занимава с изучаването на български народни хорá – автентични и разработени, където са добре дошли всички любители на  народния танц, без значение на пол, възраст и умения. Втората е сравнително нова и разучава предимно български народни песни. Състои се само от жени, които никога не са пяли професионално. Ръководи се от Диляна Славова. Третата е концертната група. Тя се занимава с хореографиран фолклор, който се представя на фестивали, концерти и събития от различен характер. Състои се от 16 жени и 6 мъже.  Целта е да се съхрани, запази, предаде и популяризира това, което ни е поддържало през вековете да се запазим като нация.

За първи път ансамбъл „Роса“ участва във фестивала „Верея“ през 2013 г., след което колективът е убеден, че има ли нов фестивал, „Роса“ ще е там! Което е провокирано от желанието: „Да се съберем с любителите на българския фолклор от цяла Северна Америка. Това е чувството ни за принадлежност, което ни сплотява и прави единни. Това е и магията, крепяла ни през вековете. Танцът ни дава нещо родно и нещо силно. Танцът ни зарежда с енергия и позитивизъм.“ От четвъртото издание на фестивала танцьорите очакват „среща с приятели, много усмивки и едно емоционално презареждане!“