Министерски съвет на Република България. Съвещание. Начело на тежката маса седи министър-председателят Пламен Олигархски. Около него нацвъкани всевъзможни министри. От важни, по-важни.
– Тази седмица ще я караме натагадък, че ме чакат на едно отговорно място. Цветльо, почвай ти.
Министърът на много вътрешните работи опъна сериозна физиономия:
– Преизпълнихме плана по унищожение на битовата престъпност със 120%. Минирахме всички подстъпи към мазите на хората, с което на практика осигурихме неприкосновеност на бурканите с кисели краставички. Въведохме платени сапьорски курсове за населението. Ефектът е три в едно: Повишаваме заетостта, пълним хазната и се готвим за челните места в следващата параолимпиада.
– Гениално! – отсече Олигархски. Видимо поласкан, вътрешният министър изду бузи и застана в стойка мирно, нищо, че беше седнал…
– Зина, ти си. Какво ново-старо в твоето министерство на правосъдието?
Принцесата воин, Зинаида Златанова ожесточено хапеше устните си:
– Амиии… то аз, почти цяла година се чудя на какво съм министър…
– Браво! – похвали я премиерът – Кратко, точно и ясно. И най-вече – изчерпателно. Продължавай в същия дух! Я, министърчето на икономиката, енергетиката и какво беше там…? Къде си се сгънал?
– Всичко е по план, г-н Олигархски. С енергоразпределителните дружества ще потанцуваме предизборно. Твърдост, решителност и безкомпромисност ще има в изобилие. Колегата министър на културата дори ме уреди с ускорен курс по актьорско майсторство. Всичко ще бъде ТОК!
– Добре, добре. Похвално! А за икономическото положение нещо няма ли да ни кажеш?
– Нещо…
– Достатъчно! – авторитетно рече и засече председателят. Така, кои останахте? За учители, доктори и безработни не ми се слуша, а и времето напира. Ах, да. Министърът на финансите…? Какъв е тоя нов заем от 3 млрд.лева? Защо само толкова? Каква е тая скромност? Човек ще си помисли, че ти лично ще ги връщаш милиардите. Действай мащабно, Чобанов! На пенсионерите ще подхвърлим 4-5 лева, на майките с деца ще обещаем още толкова. И за нас и нашите приятели някой и друг милиард да остане. Разгърни се, не се притеснявай! Спомни си за твоите предшественици – Милен Велчев и Монката Дянков. Кой ги приюти? VTB- руската външнотърговска банка. И за теб ще се намери уютно столче там. Давай по-смело! Същото се отнася за министъра на отбраната. Айде бе, Ачо! Самолети, танкове, фрегати… Нещо няма ли да купуваме? Комисиони, консултации, хонорари…
Колеги, я ми кажете. Наистина ли сред нас има някакъв министър на инвестиционното прожектиране ли беше, на дистанционното проектиране ли? Почти от една година съм министър председател. Как така нищо не знам по въпроса? Какво работи колегата? Кой го назначи? Как се казва?
Конфузна ситуация. Смълчани погледи, прехапани устни и скърцащи столове. Въпросите увисват някъде по средата, над масата, като кристален полюлей…
– Хубава работа! Проявете малко смелост, де. Кой си ти? Който и да си, вдигни ръка! – като каза „ръка”, Олигархски хвърли поглед към часовника си за 25 000 евро. Изтръпна – Край! Развалям седенката. Питанките остават за домашно. Другия път да ми докладвате. Както се казва, „Радвам се, че се видяхме, а сега – още повече!”.
Шефът на българското правителство се изправи и напусна сградата на Министерски съвет в неизвестна посока. В главата му кънтеше само една мисъл – Досада!
„Уф, егати тегавата работа, ама какво да се прави… Чат-пат ще се жертвам. Ей така, за по 15 минути на месец. Родината изисква жертви. Уф!”
.
Ивайло Зартов,
1 април 2014 г.
