ПРЕДИСТОРИЯ
На 17.10.2011 г. с редакциите на Еврочикаго и Биволъ се свързват служители от АЕЦ «Козлодуй», които пожелават да останат анонимни, тъй като се страхуват да не бъдат разкрити и наказани. Те свидетелстват, че в централата цари страх след дисциплинарното уволнение същия ден на дългогодишния утвърден специалист Красимир Филипов. (Името на уволнения не се разбира веднага – бел.ред.)
Като единствен довод за неговото уволнение те изтъкват, че служителят на АЕЦ си е позволил да се запознае с Техническото решение, с което се иска смяна на ядреното гориво от стар към нов вид, датирано от месец декември 2003 г. Работещи в централата предполагат, че наказанието е свързано с публикуването на този чакан от три години документ в блога на освободения по-рано главен експерт «Реакторно-физични анализи» Георги Котев (линк). Физикът Котев е този, който още от 2008 г. твърди, че АЕЦ „Козлодуй“ се е превърнала в полигон за изпитание на неизвестно ядрено гориво.
По-късно, на 21.10.2011 г., пак пред нашето издание, ядреният експерт Георги Касчиев казва, че уволненият Красимир Филипов е изобретил и патентовал ценна химична установка. „Проблемът за борната киселина е основен проблем при обработката на радиоактивните отпадъци, а установката на Филипов може да има изключителен икономически ефект. Но в същото време тя пречи на определени играчи в АЕЦ и около нея да взимат добри комисионни, и вероятно това е причина да не е внедрена. Оттам тръгват и бедите на уволнения“ – казва Касчиев.
Самият уволнен казва тогава пред Еврочикаго, че не крие, че той лично е разпечатил Техническото решение. Това се е случило, докато е бил при колеги приятели през обедната почивка. Но го е направил само от нетърпение – можел е да направи същото и от своя компютър. Не се е крил. Дори дал на други да се запознаят с разпечатката. Попитал другите физици за правотата на изявленията на Котев. Сам забелязал, че има проблеми от химична гледна точка.
На въпроса защо други не разкажат за проблемите, той отговоря така: “Страх ги е. Ако започнат да се обаждат, ще получават наказания”. В разговора става дума и за патента му. „С работеща сега в АЕЦ “Козлодуй” установка за преработка на радиоактивни отпадъци за 2.8 кубически метра радиоактивни отпадъци са необходими 8 кубически метра хранилище. Според химика, ако се внедри неговата установка за 2.8 кубически метра отпадъци, ще са необходими само 140 литра (0.14 кубически метра) хранилище. И това внедряване може да помогне да не се погребеват от 60 до 80 % от радиоактивните отпадъци.“
В заповедта за уволнение на Филипов пише, че той се уволнява дисциплинарно, защото той „е нарушил т. 4.2 5.2 от Правила за осигуряване на качеството […] Разпечатаното от него техническо решение не е било необходимо за изпълнението на преките му задължения по трудовото правоотношение. Същият документ е публикуван в Интернет и е съпроводен с коментари и твърдения, уронващи доброто име на Дружеството“. Издалият заповедна директор Ал. Николов приема, че това е „тежко нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187 т.10 от КТ“, въпреки че не уволненият Филипов е публикувал това решение в интернет, нито е правил обидни коментари и твърдения за българската ядрена централа под съответната публикация.
.
Уволненият дългогодишен специалист Филипов се обръща с писмо към тогавашния министър на икономиката, енергетика и туризма, в което казва: Господин министър, обидно ми е, че след повече от 36 години съвестна работа в АЕЦ Козлодуй, през които смятам, че съм се доказал като специалист, да бъда уволнен дисциплинарно. Интересува ме какви мерки са взети по отношение констатираното от мен демонтиране и унищожаване на оборудване за милиони левове и продължаващата практика за увеличаването на обемите на радиоактивните отпадъци.“
Както и, че: „На 16.08.2011 г. получих нареждане от Изпълнителен Директор К. Димитров да напиша обяснения по чл. 193 от КТ. Написах писмени обяснения като преди входирането им отидох на разговор с К. Димитров. След като се запозна с обясненията ми същият ми заяви, че няма да ме наказва и за мен дисциплинарното производство приключи.
След назначаването на Ал. Николов за Изпълнителен Директор не ми е връчвана заповед от него в качеството на работодател и не ми е поискана допълнителна информация по проблемите, описани в писмените ми обяснения. Не ми е известно да е потърсена отговорност от персонала, предложил, съгласувал и утвърдил демонтажа и унищожаването на оборудването на системата за реагенти, както очаквах. Вместо това на 17.10.2011 ми бе връчена Заповед за дисциплинарно уволнение поради това, че съм използвал компютър на колега и съм разпечатил въпросното техническо решение.“
СЪДЕБНА БИТКА
След уволнението си от АЕЦ „Козлодуй“, Красимир Филипов подава иск към Козлодуйския районен съд (КРС) за отмяна на наложеното му наказание – дисциплинарно уволнение. КРС отменя заповедта за уволнение на Филипов, издадена от изпълняващия длъжността директор Александър Николов.
След обжалване, Врачанския окръжен съд отменя обаче от своя страна решението на Козлодуйския съд. В мотивите на ВрОС пише:
“Врачански окръжен съд, след като съобрази основателността на оплакванията, изложени в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следните установени факти:
I. Извършено е нарушение на трудовата дисциплина, свързано с публикуван в Интернет документ “съпроводен с коментари и твърдения, уронващи доброто име на Дружеството, с което е извършил нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187 т.10 и чл.190 ал.1 т.7 КТ.”.
II. “Безспорно е установено, че разпечатаното от Филипов и в последствие публикувано от него Техническо решение № 2903/11.12.03 г., съдържа конфиденциална информация.“
Това, че Филипов не е публикувал този документ в интернет и никакви коментари по него не е правил, които да уронят доброто име и престижа на АЕЦ „Козлодуй“, нямат значение за Врачанския съд. „Доброто име и престижа“ на българската атомна централа какви ли не „калинки“ и други съмнителни кадри не „спасяваха“, но кой ти гледа това… (Както пише например споменатият вече Георги Котев в блога си на 11.05.2013 г., под заглавие „Калинки сменят калинки в управата на АЕЦ „Козлодуй“?“, във връзка с поредна смяна в ръководството на централата: „в новия борд на директорите няма нито един професионалист в ядрената област. Новите членове са непознати за българската и световната ядрена общност. Контактите в ядрената енергетика на световно ниво – градени в продължение на много години, доколкото ги имаше, са почти напълно загубени.“ )
.
В последствие по делото ‘Филипов’ е пусната касационна жалба, но не е допуснато касационно обжалване и решението на Врачанския окръжен съд остава в сила.
През 2013 г. Красимир Филипов пуска Сигнал за нарушения към Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет, но логичен, според него, отговор, така и не получава.
Из Сигнала на Филипов до спомената Комисия към ВСС, 19.06.2013 г.:
„Смятам, че има нарушение на служебните задължения и на професионалната етика при разглеждането и решаването на гр. Дело N° 511, по описа на Врачанския окръжен съд за 2012 г. Основателността на оплакванията, изложени в жалбите, становищата на страните и събраните доказателства по Гр. Дело № 511 не са разгледани безпристрастно от съдебния състав. Взетите решение № 407/9.8.2012 и направеното Определение №124/31.01.2013 г. не се основават на Закона за съдебната власт и събраните по делото доказателства, дори твърде „грубо“ им противоречат.
През 2011 г. със Заповед № НК14/12.10.11 бях дисциплинарно уволнен от Ал. Николов – Изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за направено от мен нарушение, за което предходния изпълнителен директор в продължение на два месеца не ме е наказал или уволнил. При направен от мен иск за отмяна на дисциплинарното ми уволнение, Козлодуйския районен съд (КРС) с решение № 81 по гр. Дело №1497 отмени заповедта на Изпълнителния директор, но след обжалване, Врачанският окръжен съд (ВрОС), с решение № 407/09.08.2012 г. по гр. дело 511/2012 г. отмени решението на КРС. ВКС с Определение №124/31.01.2013 г. не допусна касационната ми жалба срещу решението на ВрОС. […]
В касационната жалба искането ми е доколко дисциплинарното наказание отговаря на нарушението по критериите, на чл. 187, чл. 189 и чл. 190 от КТ. Този състав на ВКС не желае да разгледа критериите на чл. 187 и чл. 190.
Този състав на ВКС приема, че ВрОС е направил преценката си на основа на конкретните обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства и преценката им от ВрОС е „фактически, а не правен въпрос“.
Мотивите на ВрОС за взетото решение, определящи тежестта на нарушението, не се основават на конкретните обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, дори им противоречат.“
.
Отговорът, който Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при ВСС дава на К. Филипов, е, че неговият сигнал е „извън правомощията на ВСС и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ при Висшия съдебен съвет“. Както и, че: „Последната не може да извърши проверка и да се произнася по правилността на актовете на магистратите или да обсъжда предприетите от тях процесуални действия“.
.
Красимир Филипов смята да сезира и Комисията по професионална етика и превенция на корупцията при Софийския апелативен съд. Дали и тази Комисия няма да реши, че не й е работа да се занимава със зле аргументирани съдебни решения на по-низши инстанции, понеже „правилността на актовете“ и „предприетите от тях процесуални действия“ не са нейна работа, каквито и да са аргументите на подателя Филипов, който смята, че тук има правен проблем, тепърва ще видим.
Но докато правораздавателната система в България няма работещи механизми за защита на засегнати от зле аргументирани, некоректни или неработещи, в крайна сметка, в обществен интерес съдебни решения, проблемите в тази система ще продължават да бъдат проблем на всеки, който се обърне към нея, както и, в някакъв смисъл, на цялото общество. Защото, докато професионализъм и морал рядко вървят заедно в не една и две, в много сфери от битието, непрофесионализмът и липсата на морал се съчетават добре, кой знае защо. И първото съчетание, за разлика от второто, твърде дълго недостига в българското общество.
.
