„Денят, в който обществото открива, че перото е по-силно от побойника, и ударът му може да бъде осъзнат като стоварила се тухла по главата, е фатален. Тогава се ражда и журналистът, отгледан и възпитан като слуга. Впоследствие превърнал се в „четвърта власт“, изградена върху предразсъдъци, глупост, лицемерие и празен брътвеж…”
Оскар Уайлд
.
Вестник „Шоу”, „Тигърът на свободния печат“. Така се самонарича настолното четиво на половината грамотно българско население. Като останалата половина е предоставил на другите, затлъстели от многобройни страници с клюки и интриги, жълти роднини. И заслужено. Защото в тях има за всекиго по нещо. За фолкаджийки, хомо-, би- и хетеросексуални, бивши и настоящи доносници и политици, бизнесмени и подобни на тях, както и за читави хори, които могат да намерят по някой сносен политически или злободневен коментар. Естествено, за прикъткване на гладната за пикантерии, кудкудякаща навред публика, винаги има апетитни смески и „фураж“ под формата на гръмки заглавия.
Последното, което видях, е „2 ПЪТИ СПАСИХ ОТ УБИЙСТВО КИРИЛ ВАРНЕНСКИ И ЛЮБОВНИКА МУ МИТКО”. Източник на прелюбопитната и „автентична” информация е някой си Георги Сотиров, бивш охранител на светиня му. Който, преди това, е бил служител на легендарното Шесто управление на ДС, оглавявано от Митю Гестапото. Все „безкористни автори”, натрапващи ни всякакви лакърдии и волни съчинения за класиката и предкласиката на прехода.
Естествено, от статията не научаваме нищо съществено за загадъчната и предизвестена смърт на опърничавия русофилски владика, който едва не оглави клира. Оставаме само с впечатления за чутовната му мъжественост, сравнима само с тази на руския му побратим Распутин. Пред която, като картечни амбразури са разтворени всички физиологични отверстия на окръжаващите го, без разлика на пол и възраст. Към тези пикантерии е прибавен и малко трилър за корупция и далавери, придружен с „геройска“ намеса от страна на автора, за „съхранение на личността“ на охраняваната особа.
Гаврата с паметта на напусналите грешния ни свят отдавна е като гаргара за всякакви индивиди, както и за такива, пишещи се за журналисти, но вече масово наричани „журналя”. По простата причина, че претендиращи за морал труженици на перото отдавна са скарани с него. Естествено, те прибавят някаква подплата за изнесеното, под формата на аудиозаписи или писменна информация, която не е категорично опровергана. И вярна ли е, не е ли вярна, кой ти гледа…
Томас Карлайл е нарекъл печата „четвърта власт”. Днес тази власт е обгърнала или се е оплела с останалите три. Правителства и президенти се избират за мандат от 4-5 години. За медиите няма мандат. И някои от тях използват властта си, стигайки до най-груби и брутални манипулации и крайности. Като реакция на това се появи обаче възмущението. И вече нямат такова влияние, както преди, защото трезвомислещата публика не ги взема на сериозно. Тиранията, която се опитват да наложат над частния и обществен живот, не се спира обаче пред нищо. Известно е, че хората са способни на ненаситно любопитство и на въвличане във всякаква суета. Съзнавайки това, подобни журналисти, като истински търговци задоволяват нарастващото търсене. Те приковават ушите и очите ни към ключалките и гледат на скандала като на лесен и вечен източник на прехрана.
Най-перфидни обаче са сериозните, солидни и дълбокомислени публикации на журналисти, които тържествено изваждат пред жадната публика факти и събития от частния живот на политици, бизнесмени, духовници, интелектуалци и други видни представители на обществото. Те приканват публиката да обсъди събитието, да изрази мнението си, да упражни влиянието си, и не само да произнесе присъдата, но и да я изпълни…
Но за това не бива да виним само тях. Те са поставени в подобно унизително положение, благодарение на цялата политическа, икономическа и социална действителност. И заради материалната си зависимост към частни работодатели и собственици, които са ги купили и обсебили изцяло. Но къде е моралът, къде е ценностната мяра, която да са съхранили, за да могат въобще да се правят на съдници?
.
Светослав Атаджанов
