Отново е в ход голямата говорилня. По радиа, телевизии, вестници и интернет лъстиво ни омайват почти същите партийни и уж независими физиономии. Повечето от тях не са направили досега, по време на мандата си в Европарламента или в местната политика, нищо съществено за хала на държавицата ни, а предавайки и продаващи интересите й, са подобрили само собствения си хал. Раздаващи на ангро щедри обещания, които и да искат, не са в състояние да изпълнят, поради наложеното им статукво и безусловно партийно послушание.
Колко лесно човек се поддава на изкушението да говори за себе си? Както имащият какво да каже, така и нямащият какво. Поддават се на изкушението както готовите да говорят за всичко и пред всекиго, така и онези, които вътрешно ги презират заради глупостта и самолюбието им. В известен случай някои даже надминават себе си. Говорят не за неща, което са направили, а за неща, което щели да направят, и сами не знаят дали ще ги изпълнят. Но на какво се основава цялата им гордост и завидно самочувствие? Сравняват се с предишните и смятат, че са по-достойни от тях. Бият барабаните за поредния снесен от тях запъртък. Но, ако ги помолят или заставят, биха ли го изпържили и изконсумирали? Уверяват ни, че съвестта им е чиста. Но дали това е така наистина, или пък е така само защото още не са се научили как да си поискат? Може някои от тях сега да изглеждат неподкупни, но, както е добре известно, изкушенията и облагите на властта са изпитание за всеки характер. А дали един характер е способен да издържи поне донякъде на това изпитание, може да се разбере само след като съответният кандидат влезе във властта.
Не искам да съм лош пророк и черноглед скептик, но мисля, че и тези кандидати са обречени да вършат онова, каквото са вършили и тези преди тях. С тази разлика, че ако все пак сред тях има хора със съвест, те вътрешно биха се отвратили от себе си.
Тези кандидати живеят с усилието си да вършат добро, но са неспособни да привлекат някого с това добро. Благородството им е повече в намеренията и много по-малко в усилията. И каква тогава е разликата между неосъзнатия конформист или замаскирания циник у тях, и осъзнатия конформист и явния циник у онези, които вече са били във властта? Откровеният циник не се ражда, а се създава, и създаването му също може да е постлано с добри намерения.
Всъщност, те може би са поредните лъжци, които, лъжейки себе си, се опитват да излъжат и другите. Защото не показват морал, а морални претенции. И съдят, преди да са се показали достойни за съдници. Възмущават се от неща, на които често са способни и те самите. Компромисът ги ужасява, но непрекъснато прибягват до него и след това се изненадват, като лисица, заловена насред лозето. Но така или иначе, чрез т.нар. представителна демокрация и натаманен Избирателен кодекс, дори и с минимална избирателна активност, те ще се озоват в лелеяния бюрократичен оазис, радвайки се на всички екстри, като избрани храненици на данъкоплатците. Предизвиквайки завистта на мнозина себеподобни.
Но, ако излъжат възлаганите им надежди, както често се случва, те хем ще станат подобни на многобройните си опоненти и врагове, хем последните ще се радват да видят, че еди кой си или еди коя си с нищо не ги превъзхождат. Или поне не с нищо, което да има стойност в очите на крайно недоверчивия вече избирател, и след като той е направил избора си, ако изобщо направи такъв…
Светослав Атаджанов
