.
Далеч, далеч във времето сте вие*.
Отново искам да ви призова,
да ни покажете и чест, и сила,
че ние не познаваме това!
Защо през тезидвадесет години
живяхте апокрифно между нас?
Не знаехте ли, че без хляб и истина
Животът ни е като смачкан фас?!
Не знаехте ли, всяка ваша дума
за жадния е глътчица вода!
Тя води ни по непознати друми,
насочва ни към вярната следа!
В миг оживява времето, когато
човекът бил е за човека брат!
Там истината значела е злато!
Човещината – сладост, аромат!
В годините безскрупулните хора
наричат ви със разни имена,
най-нагло, най-безотговорно,
посявайки отровни семена.
Но всеки, който истината търси
и вярва в чудесата на света,
ще бъде вечно ваш идеен спътник!
Светци сте вий! Целувам ви ръка!
Как силно искам дните ви да върна!
В света ви искрен да се потопя,
където слънцето огрява силно
България – красива и добра!
Какъв ще е светът без светлината,
без силата на онзи мощен дух?
През ад преминал, а пък всичко свято
запазил с толкова любов дотук!
Вий няма от какво да се срамувате!
Живот огромен, като канара!
Със знания и гордост ни дарувайте,
бъдете дълго нашата съдба!
Георги Ламбов
–––––––––––––––––––––––––
* Стихотворението е написано през 2010 г. и е посветено на Съюза на българските национални легиони.
