2024-11-17

1 thought on “За Кончита/Том и ценностите на днешните общества

  1. PACTA SUNT SERVANDA!, гласи древното римско правило (ДОГОВОРИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВАТ!). Неспазването им, независимо от кого – парламенти, правителства, държавни служители, частни лица – води до неминуема наказателна, деликтна и гражданска отговорност. Напоследък обаче зачестиха – на национално, регионално и глобално равнище – престъпните нарушавания на задълженията по международни договори.

    Приетата на 9 декември 1948 г. Конвенция (на ООН) за преследване и наказване на престъплението геноцид е пример за такъв нарушен и перманентно нарушаван договор.

    Парламенти, правителства, държавни служители, влиятелни (и не дотам) частни лица се втурнаха да се надпреварват в нарушаването на разпоредбите на въпросната Конвенция.
    Защото, какво друго е признаването по законодателен път за семейство връзката (съюза) между мъж-манаф и мъж-педераст, ако не „умишлено налагане… условия на живот, целящи физическото (…) унищожаване изцяло или отчасти“ (б.“в“ на чл.2) на най-голямата обществена група – човечеството. Както и предприемането на „мерки за предотвратяване детеражданията в групата“ (б.“г“ на чл.2).

    Нима „анализирането“ на „пасивния“ педераст от страна на „активния“ манаф е в състояние да продължи човешкия род?! Подобно е положението и с „брака“ между две представителки на традицията от о-в Лесбос (макар че при този вариант има известна разлика – „пасивната“ следовница на Сафо може все пак – ако „активната“ й посестрима-„съпруг“ се съгласи, да забременее „in vitro“ и да продължи рода).

    Вече широко разгърнатата практика в редица западни държави да се отнемат под най-различни благовидни предлози деца на хетеросексуални семейства и предоставянето им за осиновяване от педерастко-манафски двойки представлява „насилствено предаване на деца от групата“ на традиционното човешко семейство „на друга група“ (тази на „модерното“ педерастко-манафско семейство) (б.“д“ на чл.2). С тези актове се извършва още едно геноцидно престъпление – „причиняване на сериозни … душевни повреди на членове на групата“ (б.“б“ на чл.2). Поставянето на деца в атмосферата на содомия неминуемо ще предизвика изкривяване на нормалното светоусещане у подрастващите и завинаги ще ги лиши от нормалното човешко общуване.

    Споровете за „вродената“ или „придобитата“ склонност към „обратност“ напоследък са туширани от налагането на нелегитимни законодателни мерки срещу всяка критика спрямо педерастите, манафите и лесбийките. Несъмнено има хора, които поради хормонална увреденост се раждат с обратно на външните полови белези самоусещане. Причината най-често е злоупотреба у предшествениците им със задоволяването на нормалните човешки сексуални потребности. Все пак този процент е нищожно малък в сравнение с придобитата склонност към содомия – резултат от прекаляване с презадоволяването на сексуалните нужди на индивида, желанието му/й“ да опита нещо по-различно„. Масовизирането на явлението, особено в душевно лабилните артистични среди, често принуждава напълно хетеросексуални личности да мимикрират като „обратни„, за да получат, респ. да задържат престижни позиции, доминирани от содомитите.

    Конвенцията (чл.3) е обявила за наказуеми геноцида (б.“а“), заговора за извършване на геноцид (б.“б“), както и всяко пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид (б.“в“) и опита за извършване на геноцид (б.“г“). Ежедневието на днешния объркан в моралните си стойности свят, приел „човека като мерило за всичко,“ от ден на ден става все по-апокалиптично устремено към унищожаването на човешката раса, вкл. и посредством законодателното, но противоречащо на Правото, закрепване на содомията като норма и противопоставянето й на нормалната човешка същност. Впрочем, кой човек е мерилото за всичко – алчният, корумпираният, злият, злобният, перверзният, безбожният?

    Парламенти, правителства, държавни служители и частни лица, наложили в съответните социалнно-политически общности (държави, щати, и пр.) педерастията, манафството и лезбийството като еталон за гражданско поведение, в резултат на което бива реализиран най-големият геноцид – този срещу цялото човечество като социална група – са „извършили геноцид или което и да е действие, посочено в чл.3,“ (които) „ще бъдат наказани независимо от това дали са правителства, държавни служители или частни лица“ (Чл.4).

    Независимо, че за момента биват наказвани не престъпниците, а жертвите на престъплението геноцид.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *