На 22-ри май 2014 г. в катедралата „Сент Люк” в лондонския квартал Челси се състоя тържественият концерт на Българското училище към Посолството на България в Лондон.
Празненството започна с приветствие от посланик Константин Димитров, отправено към всички присъстващи. Той връчи почетната грамота „Неофит Рилски” на Министерството на образованието и науката, с която през тази година бе удостоена г-жа Невяна Анастасова – преподавател в неделната ни група „Азбукарче” за деца от 4 до 6-годишна възраст.
От името на почетния председател на Сити клуба в Лондон – принц Кирил Сакс Кобург Готта приветствие поднесе г-жа Мартина Ангелова – член на Училищното настоятелство.
Празникът, посветен на славянските първоучители, започна с химна на братята Кирил и Методий и стихове, посветени на безсмъртното им дело, изпълнени от Ванката от 4-ти клас. Две момчета от гимназията издигнаха високо над всички портрета на двамата светци, покровители на Европа. Ликовете им в този ден са ореолът на нашето признание.
Но този ден за нас е и празник на България в Лондон, когато с гордост празнуваме всичко онова, което ни свързва с Родината, онова, което за пореден път доказва, че границите на страната ни не заключват Българското само между Дунава и Родопа. Ние си носим България навсякъде, където се срещаме и говорим български. Васко от 10 клас държи високо знамето на училището. Всички пеем химна ни по текст на г-жа Здравка Момчева – преподавател в гимназията: „Училище на словото ни свято, на майчината реч и любовта…”. Празник – тържествен, истински, български.
И така е във всяко едно българско училище в чужбина. Училища – светилища!
Пяхме, танцувахме, рецитирахме, вълнувахме се и се радвахме, че сме заедно. Родителите съпреживяваха всяка една думица с нас. Преподавателят ни по история – г-жа Валентина Александрова, е подготвила специален номер с учениците по повод 1000-годишнината от смъртта на Самуил. Благомира запява народната песен за ослепените войници, Алекс рецитира болезнените думи под съпровода на цигулка.
Децата ни са добри, красиви, талантливи – всичко е заради тях. На снимките не може да чуете с какво сърце пеят народните ни песни Благомира, Тони, Мария, Радо от гимназията. Но вижте лицата им. Вижте усмивките на ансамбъла за народни танци от 9-ти клас, които изиграха Елениното и Айдаровото хоро. И ръченица имаше от Деси и Мартин. Цяла година тези хора ги учат с верния ни хореограф – г-жа Елена Роблес. Пеят децата и народните ни песни, научени от Деси Стефанова – ръководител на Лондонския български хор, пеят и песните за първокласниците, за гласните, за вълшебните думи „моля, извини, благодаря”, за това, че „Светът е чудесен”. Ами как да не е? Правим го такъв с приятелството си в нашите класни стаи.
Учениците – това си е нашата млада България, нашата обич и вяра. Имахме си талантливи изпълнители на пиано (Хюго от 2-ри клас и Меган от 3-ти клас ), на цигулка (виртуозът е Никълас от 5-ти клас, а малката му сестричка Стела с нежното си гласче закърши песента „Шарена гайда”), на китара (Петя от 2-ри клас и Мишел от 3-ти), рецитаторите ни (Иван – 4-ти клас, Алекс – 5-ти клас, Зоя – 7-ми клас, Лора и Иван – от 8-ми клас, Николай – 10-ти клас). А Емине, дете – гирлянда! – нашата голяма надежда в художествената гимнастика, която отсега печели първенства и пак ни зарадва със съчетанието си на земя. Васко от 5-ти клас грабна микрофона и ни развесели с бийт боб изпълнението си. Криси от 10-ти клас ни захласна с модерен балет – нейна собствена хореография.
Най-свидно ни е, когато се разделяме с нашите дванадесетокласници – абитуриентите. Не са много, защото е толкова трудно да отделяш време за българското училище, когато се готвиш за университет и малцина издържат до края. Някои деца (пардон – младежи!) , когато станат в 11-ти клас, трябва да ни напуснат, защото в Англия системата е такава, че мнозина отиват в колежи в провинцията и практически е невъзможно да завършат и 12-тия български клас. Може би занапред ще е различно – разрешиха ни дистанционно обучение.
И тази година г-жа Здравка Момчева изпрати две наши прекрасни абитуриентки – Благомира и Мила. Овациите за тях проглушиха катедралата. Години сме били с тези деца (ех, деца са си за нас…) – от малките класове, та до 12-ти клас. Наши са си и ние сме част от живота им. А сега трябва да ги изпратим хем с болка, хем с радост, че отлитат в бъдещето си, красиви и можещи.
На всяко тържество има моменти, които са инфарктно вълнуващи. И тази година сълзите не ни подминаха. Нашата Мина, която беше 2 години в училището ни, се завръща обратно в България. Тя е състезател по фигурно пързаляне, печели шампионати и тренира, за да стигне до европейски и световни първенства. Съученичките й от 9-ти клас, облечени в народните носии, с които играят хората, я изпращат със сълзи и прегръдки на сцената и всичко живо ревва. Ми то се къса ъгълче от сърцето ни, защото сме си като семейство.
Това е то, българското училище в чужбина – втори дом, второ семейство, някоя по ред голяма любов.
И завършва нашият концерт с песента за училището любимо наше, за учителите… Слава, слава, слава!!!
Ами да! Славно си е всичко, дето преживяваме, даваме и получаваме. Казва се любов. И се мери по броя на сълзите и усмивките всяка година на 24-ти май! Денят на България, нашият ден!
.
Снежина Мечева,
директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон
П.С.: Щастливи сме, че тази година в залата е и екип на БНТ, които правят филм за нас. Ако думите не могат да увековечат нашия празник – киното ще извърши тази магия. А което е пропуснато в снимки и текст, ще остане в незабравимите ни спомени.
