Дами и Господа,
Знаете ли какво означава да ти сменят правителството?
Това лесно не може да се изрази. Това значи всичко! Земята гори под краката ти, а небето на парчета пада отгоре ти, като при земетресение! Новото правителство е естествено да те гледа като партизанин на старото, на което си се клел и дори продал, и да поиска веднага да те замени с някой свой и верен човек. Всичките ти министерски приятели, на които си разчитал и давал туй-онуй, за да не те забравят, се изпокриват в миша дупка, запушвайки си ушите, щом чуят името ти. Не отговорящи на отчаяния ти телефонен зов. Всичките ти врагове, познати и непознати, до вчера мълчаливи, сега изскачат на светло, крещейки, че такъв негодник, подлец и шушумига, на бившето правителство подлога, на бившия некадърен министър душеприказчик и на отечеството си предател, не трябва и час да остане на службичката си, за да я позори. И, че най-добре е веднага да се уволни, а още по-добре, ако му се образува дело. И то незабавно!
Господа, вие представяте ли си какво значи това? Знаете ли вие как се изгражда една чиновническа кариера и какво означава тя? Знаете ли, че чиновникът, изваден от кариерата си, олеква като перушинка. А за какво служи перушинката, освен за игра на вятъра. Знаете ли вие, че разрушаването на една чиновническа кариера означава разрушаването на цял един живот. Изваждането на един с мъка огладен камък от единственото място, на което е тежал. И дори нещо повече. Това означава разбиване на цялото му семейство! Защото мъчно придобила навиците на високопоставена дама, госпожата му още по-мъчно би могла да се лиши от тях. И в такъв случай, унижена, покрусена, овъргаляна в калта, тя няма никого, освен мъжа си, когото да вини, да го нарича негодник и глупак, недодялан селяндур, който не я цени. Идиот, който е провалил бъдещето й, както и това на децата й.
Представяте ли си, господа, цялото отчаяние, от което е обзет чиновникът, който вижда кариерата си разрушена, семейството си разбито, а животът си обезсмислен?
Той е отчаян. Нещо повече, така е отчаян, че с всичките си сетива усеща мрачното, начумерено небе да го затиска, смазва и убива последната искрица живот, скрита все още в изтощените му гърди. Големите нещастия имат това свойство, че отнемат мисловните способности и дават път на болката. Болката e именно от осъзнаването на голямото нещастие. Тя е чувството за невъзвратимото, което е изгубил. Осъзнаването, че това е краят – неминуемото сриване в пропастта. В един миг той осъзнава, че неговото партийно слънце завинаги е залязло, че вечната нощ се надвесва над него със същата сигурност, с която зората вече изгрява в душата на неговия заместник, може би вече определен, може би вече атестиран??
Напразни остават догадките как новото правителство ще гледа на тях, нещастните чиновници на бившето правителство. Толерантни, и сговорчиви ли си били с бившите опозиционери и нине управляващи? Кои от приятелите им са и наши приятели, кой познава вуйчо им и кой е съученик на братовчедите им? Нито дума. Въпроси без отговор. Въпроси пред бялата стена пред вас. Питайте и чакайте, нищо, че е въпрос на живот и смърт!
Да, тя не е за разправяне, дами и господа…
.
Светослав Атаджанов