КОЙ убива децата ни?

Вилдан Байрямова*, БГНЕС

В неделя вечерта пъпчасала пуберка събира комшийските деца у дома и настава безумна врява, а долу съседите тъкмо са погребали близък и отливат по капка в негова памет за Бог да прости.

Многократните кротки забележки от майката на домакинстващата тийнейджърка не дават резултат, момичето със замах отваря вратата на хола и започва да крещи неистово, докато мама е в скайпа и се договаря за работа през лятото. И, в крайна сметка, истерийката бива удостоена с едно шамарче по дупето – за назидание, ей така с едничката възпитателна цел, дето се вика, поне скръбта на съседите да бъде уважена с полагаемата й се тишина. Съвременното българско дете обаче е свръхинформирано и знае къде да се оплаче – маса информационни кампании са го ориентирали в джунглата от несправедливости и 112 е любимото му число. Така и нашата пуберка упражнява правото си на оплакване – звъни на спасителния номер 112 и докладва, че е малтретирана от собствената си майка. Така покрай възпитателното шамарче пред заключения вход на блока се изсипват полицаи, експертка от звеното на Агенцията за закрила на детето и дама от Детската педагогическа стая. Цялата детска компания е вече навън и, меко казано, е втрещена от респектиращата група, пристигнала на минутата след тревожния детски сигнал за домашно насилие. Похвално! И кошмарът за самотната майка започва – тя е слязла да вземе бунтарката си и да я разходи, за да се наместят хормоните и да поговорят за дължимото уважение, но се натъква на едни адски сериозни и готови строго да я съдят хора, кои в униформи, кои почти в домашни дрехи – неделя е все пак. Вцепенена от неочаквания развой, тя кани служителите в дома си и им обяснява причините за наказателната си акция /за шамарчето, де, дето всеки от нас го е отнасял/. Междувременно на момиченцето му проблясва, че работата отива на лошо и се разридава, и се вкопчва в същата лоша мама, срещу чиято агресия е подало сигнал. В присъствието на детето /поне по твърденията на същата лоша мама/ жената от ДПС /Детската педагогическа стая/ коментира, че ей сега същото дете ще бъде отведено да преспи в полицията, т.е. ще му бъде оказана полицейска закрила и после ще му намерят приемно семейство. Следват още по-неистови писъци – пищи детенцето с телефона, това същото свръхинформираното, за правата си. Опищява блока и си иска при мама, в своята си детска стая, до своя си лаптоп, смартфон, маратонки, бюстиенца, герданчета и пр. глезотии.

Майката изпищя в слушалката ми само час, след като съдът в Кърджали потвърди постоянната мярка за неотклонение на двойния убиец от Джебел. Който също е в тежък, но обременен от наркотиците пубертет. На когото нашите въпроси му бяха твърде досадни и ни отвръщаше с празни очи. Несъстоялият се абитуриент не се беше сетил да врътне на 112 и да доложи, че майка му го малтретира. Напротив, той я е изнудвал, че ако тя му се кара за серията от закононарушения, 6 от които с висящи дела, щял бил да се самоубие. И самотната майка – същата като горепосочената, от класическия вид /с баща известен на нея, но не и на детето/, му прощавала и мълчала. Тя и днес мълчи и си ходи на работа в Бюрото по труда, но продължава да обвинява наред всички други, не и себе си за килъра, когото е отгледала с грижовното си безхаберие. Синчето е отдавна известен беладжия не само в Джебел, но и в съседните райони, както и на полицията. И – ужас! Мълвата в малкото родопско градче го свърза с други два смъртни случая – с удавен негов връстник, когото той бил бутнал във водоема, и с все още издирвана 83-годишна баба… Няма данни с него да са работили спецовете от Детската педагогическа стая. Нито пък Закрилата на детето да е упражнила съответната закрила, да е настояла за неизбежния в случая по-строг родителски контрол. Полицията е упражнявала ограничените си правомощия спрямо още непълнолетния Мерт, въпреки, че наркопристъпите му са ставали все по-опасни както за околните, така и за него самия. В гимназията по тютюна той се е появявал инцидентно, но и там са му осигурили толерантност без граници. А в нощта след касапницата Мерт се е прибрал у дома, хвърлил кървавите анцузи в коша за пране и легнал да спи – вероятно доволен от трофеите /300 кинта и 3 джиесема/, но забравил за зверството. След това заедно с майка си отишли да се разпише в Пробацията и после с откраднатите от съсечената с брадва Джейлян 300 лева напазарували мобилен телефон и маратонки. Любящата и всепрощаваща майка не се появи в съда да подкрепи поне с присъствие едничкото си чедо. А то с буца в гърлото промълви, че я е очаквал, гласът му омекна само при тези думи. Защо уби и детенцето, упорствахме ние. Не зная, не помня, няма да ви отговарям, казваше той с режещ глас вчера…

Две деца на еднакво самотни майки. Едното още хлипа насън от страх, че ще преспи в полицията и ще го пратят в приемно семейство, и се е вкопчило в майчицата си, на която, без да иска, е докарало огън на главата. Другото не плаче, но драматично се самосъжалява, защото вижда живота си в раиран костюм, вместо в елегантен абитуриентски. И гледа с празните очи на вълка.

Защо ви разказвам това ли? Защото страшно боли, а маса родители вият от мъка за умъртвеното детство на децата си и искат възмездие за октопода на наркотиците. Не всички, обаче, не всички искат да повярват в ужасяващата истина, че децата им сами са избрали упойващата пътечка на бягството за малко. „Винаги при такива случаи се търси причината. Даже да е било под влияние на дрогата, по-важно е да се открие кой докара дрогата и убива децата ни“. Това ми писа снощи приятелка-гурбетчийка в далечна Ирландия.

Мерт – това е името и на 4-годишното момченце, намерило смъртта си в пороя в село Винево преди седмица. Вчера водолази го извадиха и мъртвият ангел беше погребан веднага. Този Мерт от вчера не е онзи Мерт от вчера с белезниците. И двамата са удавници. Разликата е 14 години, 1 смъртоносна природна стихия и 2 различно кратки, и още по-различно осмислени детства. Неговата майка не е майката на Мерт с белезниците от съдебната зала. Едната беше пометена от водния ад на стария селски мост, другата – от ада на нарко-делириума. Или на системата, както сме свикнали да оправдаваме всичко. Или и двете от същия ад. Самотната майка на истерясалата пуберка №112 не е самотната майка на Мерт с белезниците и с празния, вълчия поглед. Тя не е тя, ти не си той, ние не сме те…тогава кой? Нали ние сме в Системата и Системата е в нас?

–––––––––––––––––––––––

* Вилдан Байрямова е кореспондент на БГНЕС в Кърджали.