Временните обществени съвети на българите в чужбина са изпратили днес писмо до Централната избирателна комисия, входирано с номер ЕП-00-216 /7.05.2014 г.
В него се разглеждат различни аспекти на въведени с новия Изборен кодекс промени, касаещи начина, по който се образуват избирателни секции за гласуване в чужбина.
В писмото се казва: „…В този смисъл и като съавтори на текстовете от кодекса, позволете ни да изразим нашето становище относно някои аспекти на Решение №277-ЕП, които в ситуация на първо прилагане на новите текстове, уреждащи гласуването извън страната и в условия на изключително кратки срокове, без достатъчно време за подготовка, може да създадат някои затруднения за българските дипломатически представителства и българските общности по места, обратно на духа и целта на Изборния кодекс, а и на самото решение на уважаемата комисия. В последствие това би могло да даде повод за неоснователни критики на иначе положителните промени в изборното законодателство, а и на решенията на самата Централна избирателна комисия и тяхното евентуално бламиране.“
Следва целият текст.
–––––––––––––––––––––
До
Централната избирателна комисия
пл. „Княз Александър І“ № 1
София 1169
e-mail: [email protected]
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми членове на Централната избирателна комисия,
Приветстваме вашето Решение №277-ЕП от 03.05.2014г., изм. с Решение №283-ЕП/04.05.2014г., с което се откриват рекорден брой избирателни секции извън страната за предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България.
След поредицата от рестриктивни законодателни мерки и последващи още по-ограничителни решения на ЦИК през последните 5 години, довели до все по-трудно откриване на секции извън страната и драстично ограничаване на избирателните права на българите в чужбина, кулминацията на които безспорно бяха избори 2013г. и станалото емблематично лишаване на хиляди българи от района на Лондон от възможност да гласуват, днес сме свидетели на повратен момент в отношението на българската държава към българските граждани живеещи извън страната.
Няма да скрием нашето задоволство от тази промяна.
Разбира се, това положително развитие нямаше да стане реалност без системната и последователна работа през последните 5 години на лобиране, убеждаване, а при необходимост и демократичен натиск, от страна на българските организации и общности извън страната, сред най-активните от които Временните обществени съвети на българите в чужбина.
Както може би знаете, повечето текстове от новия Изборен кодекс уреждащи реда, условията и организацията на изборите извън страната, бяха предложени и защитени от експертите на Временните обществени съвети пред заинтересованите институциите в т.ч. и във Временната парламентарна комисия, изработила и приела новия изборен кодекс.
В този смисъл и като съавтори на текстовете от кодекса, позволете ни да изразим нашето становище относно някои аспекти на Решение №277-ЕП, които в ситуация на първо прилагане на новите текстове, уреждащи гласуването извън страната и в условия на изключително кратки срокове, без достатъчно време за подготовка, може да създадат някои затруднения за българските дипломатически представителства и българските общности по места, обратно на духа и целта на изборния кодекс, а и на самото решение на уважаемата комисия. В последствие това би могло да даде повод за неоснователни критики на иначе положителните промени в изборното законодателство, а и на решенията на самата Централна избирателна комисия и тяхното евентуално бламиране.
Конкретно, визираме броя избирателни секции предвидени да бъдат открити в Лондон и в някои други големи градове.
От анализа на решението правим извода, че при определяне на броя избирателни секции в дадено място по реда на чл. 15 (правилото броя секции да е кратен на числото 500 избиратели), уважаемата комисия е приела за основа на изчисленията си броя гласували на изборите с най-голяма избирателна активност проведени през последните 5 години. Така например за Лондон са разкрити 13 секции, пропорционално на 6819 гласували на избори 2009г. Идентична е ситуацията и в другите случаи.
Числото 500 в чл.15 на новия изборен кодекс не е случайно избрано от законодателя. То се основава, от една страна, на анализ на изборната статистика, а от друга, на дългогодишни наблюдения върху изборната практика извън страната.
В предходното законодателство критерият за образуване на втора и следващи избирателни секции в чужбина беше 1000 лица предварително подали заявление. Това изискване механично възпроизвеждаше критерия за образуване на втора и следващи секции в страната. Но за секциите в страната критерият почива върху броя на всички потенциални избиратели в съответното място съгласно регистъра на населението. Далеч не всички от тях гласуват обаче. Обратно, извън страната в изборния ден се явяват пред секциите значително по-голям брой избиратели отколкото подалите предварително заявление (два до три пъти повече). Това водеше до системни и тежки проблеми в изборния ден – многочасови опашки от избиратели (отказали стотици други), неимоверна натовареност и напрежение за секционните избирателни комисии, мъчително броене на бюлетините, грешки в протоколите и т.н. Времето за гласуване на един избирател извън страната е по-високо от това в страната поради обстоятелството, че голяма част от избирателите не са подали предварително заявление, респ. не са вписани в списъка за гласуване и се налага да се дописват в изборния ден с всичките им лични данни; те попълват и декларация че не са гласували и няма да гласуват повторно, което допълнително натоварва работата на комисията и бави процеса.
Опитът на участници в секционните избирателни комисии извън страната и на наблюдателите от неправителствените организации сочи, че поради посочените съображения, гласуването на повече от 350-400 души дневно в една секция извън страната е критично и създава проблеми както за избирателите, така и за СИК.
Статистиката показва, че на избори 2013г., средният брой гласували в една секция извън страната беше 510 избиратели. За сравнение, в секциите в страната средния брой гласували е значително по-малък – 310. В 43% от секциите извън страната са гласували над 500 избиратели. В страната секциите с над 500 избиратели бяха само 7%. На другия край от спектъра – секциите с под 100 избиратели, в чужбина те са само 11%, докато в страната те са 14%.
На избори 2013г., при нечовешки условия на многочасово чакане, често под дъжда, в двете секции в Лондон гласуваха респ. 2085 и 1688 избиратели, във Виена 1551, в Мюнхен 1472, в Атина 1443, в Мадрид 1300, в Берлин 1218, в Париж 1109, в Брюксел 1076 , във Франкфурт 1062 и др.*
В този смисъл, числото 1000 избиратели, подали предварително заявление, очевидно не беше адекватен критерий за образуване на втора и следващи секции извън страната и гарантиране на нормални условия за протичане на изборния процес. На избори 2013г. то доведе до лишаване от избирателно право на хиляди български избиратели, които се оказаха физически възпрепятствани да стигнат до избирателна урна поради липсата на достатъчно открити секции в големите градове.
Имайки предвид изложените съображения, нашето заключение е, че числото 500, предвидено в чл. 15 от ИК, е правилно съобразено и представлява разумен компромис за създаване на нормални условия за провеждане на изборите извън страната при съобразяване с възможностите за организация на изборите и свързаните с тях разходи. Този критерий в никакъв случай не създава „луксозни“ условия за гласоподавателите извън страната.
Прилагането на числен критерий за образуване на втора и следващи секции в хипотезата на автоматично откриване на избирателни секции по реда чл.14 т.3 в местата, където на предходни избори са гласували не по-малко от 100 избиратели, е нов момент в изборното законодателство. В този случай, за определяне на броя секции в дадено място трябва да се отчетат реално гласувалите на предходен избор, а не подалите заявление по реда на чл.14 т.2.
В Решение № 277-ЕП Централната избирателна комисия коректно е приложила именно този подход, в съответствие със законовите текстове.
Възниква обаче въпросът кои избори, проведени през последните 5 години, следва ЦИК да приеме за база, върху която да приложи числения критерий на чл.15. Отговорите могат да са много : броя гласували на последния проведен избор в съответното място, на последния избор от същия вид, на изборите с най-много гласували в съответното място и т.н.
Законодателят не случайно е оставил тази само привидна неяснота по прилагането на числения критерий на чл.15. Всъщност, законодателят имплицитно дава възможност на Централната избирателна комисия да направи преценката, в рамките на нейната оперативна самостоятелност, кой подход да приеме като отчете цялостната картина на ситуацията в т.ч. и съобразявайки с реалностите към даден момент и на дадено място.
Смятаме, че това е изключително положителен елемент в цялостната уредба на вота зад граница в новия изборен кодекс и дава необходимата гъвкавост, която така липсваше в предходното законодателство.
Изборът, който Централната избирателна комисия направи със своето Решение №277-ЕП относно прилагането на чл. 15, а именно да приеме за база изборите с най-висока избирателна активност в съответното място, е смел подход, който безспорно ще даде възможност на всички желаещи да упражнят правото си на глас.
За пръв път от години ЦИК възприема един позитивен прочит на текстовете от кодекса относно вота зад граница, изцяло в интерес на избирателите, което контрастира с рестриктивните мерки, белязали дейността на предишните състави.
Това е еволюция, която ние приветстваме.
Въпреки това, смятаме, че в преценката си за броя секции в дадено място, Централната избирателна комисия би следвало да отчита и следните елементи :
– характера на провежданите избори, в случая за Европейски парламент, които протичат при традиционно по-ниска избирателна активност от тези за национален парламент или президент;
– динамиката на избирателната активност на различните видове избори през разглеждания период от 5 години;
– броя гласували на предходните избори от същия вид;
– броя гласували на последните проведени избори в съответното място.
– ориентир може да бъде и активността по подаване на заявления за гласуване в съответното място.
Нека споменем и обстоятелството, че българските граждани живеещи в страните от ЕС имат право да гласуват за кандидатски листи от съответната страна, което потенциално свива електоралното тяло.
Не на последно място, трябва да се има предвид, че новият изборен кодекс беше окончателно приет едва преди два месеца. Обективно нямаше достатъчно технологично време за разучаване на новите правила и техните последици, нито за своевременна подготовка на изборите, както от страна на MВнР и дипломатическите представителства извън страната, така и от българските общности по места, чиято роля в подготовката и добрата организация на изборите в новия изборен кодекс е ключова.
Отчитайки тези съображения смятаме, че уважаемата комисия, в рамките на оперативната самостоятелност, която законодателят и е предоставил, е могла да приложи и по-гъвкав критерий при определяне на броя избирателни секции.
С твърдото убеждение, че новото изборно законодателство е стъпка в правилна посока на приобщаване на българските общности извън страната към националния живот и допринася значително за укрепване на тяхната връзка с родината и запазване на националното им самосъзнание, пожелаваме на уважаемата комисия успешна и ползотворна работа в оставащите напрегнати предизборни дни.
.
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина и
представители на българската общност във Великобритания
Стефан Mанов, Франция
Любомир Гаврилов, Франция
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, Чикаго, САЩ
Димитър Иванов, Швейцария
Десислава, Христова, Великобритания
Филка Ананиева, Великобритания
